Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му.
Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят на теисти и атеисти. Вижте масоните: едно от задължителните условия за прием при тях е да вярваш в творец, все едно в какъв, следователно да си теист е по-приемливо, отколкото да си атеист. Друг обаче с пълно основание би могъл да заяви: да хулиш Бог е по-страшно, отколкото да не кажеш нищо за него и по този начин атеистите имат по-малка вина от еретиците. Тоест да кажеш, че Бог съществува, но че Христос не е Бог, е невъобразимо по-тежко престъпление от това изобщо да не се изказваш по въпроса. Добре е да изясним собственото си мнение, преди да разгледаме нашумялото през последните седмици напрежение между исляма и Франция в лицето на Емануел Макрон.
Преди близо месец (и няколко дни преди обезглавяването на учителя с карикатурите) френският президент произнесе реч, в която на практика обяви война на радикалния ислямизъм във Франция с обвинение, че ислямизмът се опитва да създаде „паралелен обществен ред, с други ценности, и така да се изгради друга организация на обществото„. Да, точно това прави ислямизмът и го прави от десетилетия, но Франция търпи, защото иска да е родина-майка на бившите си колонии, а в последствие и по други причини.
Заради заключението му, че ислямът е в криза, онзи ден Ердоган прати Макрон на психиатър. Други мюсюлмански страни, наред с Турция, призоваха да се бойкотират френските стоки (и лекарствата ли?). Проблемът е, че мюсюлманите слагат шариата над светските закони и вярват, че навсякъде по света имат право да се държат както си искат, другите трябва да се съобразяват с тях и се обиждат, когато това не се случи (за нас също Божият закон е над човешкия, но не настояваме за параклиси в риядските училища на децата си, когато живеем и работим в Саудитска Арабия, помним, че не сме у дома). Заради агресивното и донейде нахално поведение на мюсюлманите в чуждия дом Макрон във въпросната реч каза:
„Франция трябва да започне борба с ислямисткия сепаратизъм, целящ да създаде паралелен ред в някои мюсюлмански общности в страната и да отхвърли ценностите на Републиката„
и припомни, че мюсюлманите спират децата си от училище, за да ги пращат в алтернативни училища и джамии; развиват общностни културни и спортни практики; отричат равенството между мъжете и жените. Затова Франция прекратява споразуменията си с Алжир, Мароко и Турция за прием на проповедници (аз едва сега с озадачено повдигнати вежди научавам, че е имало такива споразумения); забранява носенето на религиозни символи (забрадки, фереджета, бурки, чалми и пр.) не само в училищата и държавната администрация, но и в частния сектор; засилва контрола върху финансирането на религиозни обекти. На 9 декември президентът ще представи пред Министерския съвет законопроект за борба със сепаратизма, според който държавата ще може да предприема много повече конкретни действия, като например
„ще има правото да се намесва в случаите, когато местните власти правят „неприемливи отстъпки на ислямистите“, например религиозни менюта в училищните столове или разделение по полове при достъпа до басейни…“.
Нещо такова някой в Европа отдавна трябваше да предприеме. Но десетилетия наред никой не искаше да обясни нещо елементарно: че човек се съобразява с правилата на дома, в който са го приели – както ние се съобразяваме, когато отидем в ислямска държава, така и мюсюлманите да се съобразяват, когато са в християнска… Стоп! Ето къде е истинската беда: ние сме се отказали да разглеждаме своите държави като християнски. Кучето скача според тоягата. Отправили сме към мюсюлманите ясен сигнал: ей ни нà, ние сме просветени европейци, ние сме цивилизовани атеисти, не настояваме да обръщате внимание на средновековните останки в нашата мултикултура, не държим да уважавате нашата религиозност, защото нямаме такава. На което мюсюлманите отговарят: ние пък държим вие да уважавате нашата! И „просвещенний европейц“ (Н. Бозвели) свива рамене като добрата ламя Спаска: ами, добре… Наистина, може би е редно да влезем в положението на един загрижен баща-мохамеданин, който не желае детето му да посещава училище, в което го учат, че половете са трийсет и н“ам-колко-си и че то не само може, но и трябва да избере за себе си някой „по-така“ от тях. Да не търсим вината другаде, преди да сме я потърсили у себе си.
За проблема на Франция с исляма („подчинение“ в превод) Мишел Уелбек писа още през 2015, а за книгата му писах и аз през 2017. Ако имате време, прочетете и едното, и другото и ще добиете по-ясна представа за какво става дума. Рано или късно Франция – венерическата болест на Европа, както я нарече Мартин Табаков преди години, – трябваше да се опълчи. Беше длъжна, защото първа се захвана да руши Църквата – оградата и твърдината на християнската цивилизация. Макрон сякаш се е заел да се справи с ислямизма, но от печално погрешни позиции.
„Богохулството не е престъпление“, училищата трябва да „създават граждани, а не вярващи“, изтъкна Макрон. Тоест „гражданин“ и „вярващ“ са несъвместими, антагонистични категории. Откога стана така, кой го каза, добрият лекар Жозеф-Игнаций Гилотен? Ето я самоубийствената трагедия на модерния свят – няма с какво да противодейства на предизвикателствата, посреща асасините (ал-дауа ал-джадида, „новата доктрина“) с плюшени мечета. Не се прави така! Срещу полумесеца издигаш Кръста. На една войска противопоставяш друга войска, а не ансамбъл по синхронно плуване. На една вяра противопоставяш друга вяра, на едно лъжеучение противопоставяш истинно учение. На джамията противопоставяш катедралата, на имама – епископ, а не обединените карикатуристи от Шарли Ебдо, които проявяват лошия си вкус и отсъствието на чувство за хумор не само по отношение на Мохамед, но и на Христос.
Проблемът на Европа е безбожието. Когато имунната система се срине, всякакви вируси нападат организма. И вирусите не са виновни, такава е тяхната природа. Водата не е виновна, че тече по русло, което се е отворило пред нея. Ислямът обаче не е просто вирус, той е бич Божий, който Византия и България изпитаха на гърба си още през 14 и 15 век, заедно с паметните думи на великия дук Лукас Нотарас: „По-добре турска чалма в Константинопол, отколкото папска тиара„. Ислямът е допуснато наказание за греховете ни. Фанатизмът е изкривеният образ на благочестието, от което доброволно се отказахме. Ислямът е кривото огледало, в което се оглежда собственият ни паднал образ. Прочетете французина Уелбек, там всичко е казано. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, както навремето се наложи да се случи със Содом и Гомор.
