“Трябваше да прекарвам повече време в офиса и по-малко с децата си” – никоя майка, никога.
Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.
1. Ако трябва да се прави нещо по дължината на майчинство, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето, при това да се плаща напълно за всичките 3 години.
Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Яслите са съвременни полусиропиталища, където неспособните да устояват на стрес детски мозъци са подложени на ежедневен свръхстрес поради хаотичната среда и липсата на жизненонеобходим контакт със собствената си майка, а и баща. Този стрес кара детските мозъци да се развиват патологично, което често ги прави емоционално раними и нестабилни дори когато станат възрастни хора.
2. Майчинството е най-малкият ни проблем финансово, миниатюрна част от бюджета на държавата. Да не говорим, че колкото по-дълго е работила една жена, толкова повече осигурителни вноски е дала – ами нека си ги вземе обратно. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите, а не да държим на животоподдържаща система сегашният разходопокривен модел, създаван когато е имало изключително малко пенсионери и изключително голям брой работещи, които да ги издържат. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3 години И да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения за втората и нулеви за третата година неплатен отпуск. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости. От бюджета трябва да се реже здраво, но не от майчинството.
3. Моделът „едно дете след 35-тата година“ е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане. Трябва да се стимулират жените да раждат много по-рано и дори още преди да влязат на пазара на труда.
4. Нека сме реалисти – „кариерите“ на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че „кариерата“ на редовата HR-ка или касиерка в супермаркет много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посредствени работни места. Единствените, които печелят, са работодателите и бюджета. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие.
И още нещо по тази точка – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Това го виждам всяка седмица чрез бизнеса ми с кариерни консултации. Не само че узряват за това, което наистина искат, но и имат нужда от изключително голяма подкрепа да оставят “инвестираното” досега и да се захванат с това, което им е на сърце – защото социалния натиск, особено върху жените, да ходиш на “нормална работа” е огромен. Още една причина жените да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат остатъка от живота си до пенсия на пазара на труда. Но работейки каквото искат.
5. И голямата бомба – има близка до нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Нарича се “Капан на двата дохода” (Two-Income Trap) – има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън, сенатор на САЩ).
Първо, увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Повече предлагане, намалява цената. Елементарен икономически закон.
Второ, по-евтиният труд и свързаните с тези промени в семейната динамика. Създават се цели сектори на икономиката да обслужват тази нова динамика. Променя се качеството на икономиката. Повишават се семейните разходи и цената на услуги като ясли, образование, транспорт (втора кола, бензин), гледане и образование на децата, здравни разходи, разходи за жилище. Едно типично семейство с два дохода печели около 75% повече от семейството с един доход от предишното поколение, но разполага с приблизително 25% по-малко свободни пари след покриване на основните си разходи. Стигаме до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Тези семейства печелят значително повече на хартия, отколкото семействата с един доход преди едно-две поколения, но след като платят всичките си разходи, им остават по-малко свободни пари, изчислено спрямо цената на живота. Затова и едно по-сериозно сътресение (като загуба на работа или здравословен проблем) може много по-лесно да ги събори. Най-просто казано – всичко, което средностатистическата жена спира да върши вкъщи, когато се включи в пазара на труда, някой трябва да плаща. И сметката често не излиза.
Трето, атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, настройват се жените срещу мъжете, всички стават по-зависими от системата, а държавата прибира данъци от двама, вместо един. Горните статистики не включват друг огромен фактор при семействата с двама родители – повишеният стрес и у двамата родители, повече конфликти вкъщи, по-малкото време на децата със семейството, което води до какви ли не поведенчески и зрелостни проблеми. Огромната нематериална цена няма как да бъде отразена в статистиката, но е реалност.
Икономиката, на български – “стопанство”, не е колко пари са влезли в бюджета или колко сме консумирали като общество. Стопанството на семейството и на обществото е всъщност начинът му на живот. Това, че единият член на семейството не участва на пазара на труда, не означава, че няма добавена стойност за обществото. Този начин на мислене води до абсурдните заключения, че от децата няма смисъл, защото са икономически неефективен член на семейството. Късогледо е най-меката дума, с която мога да опиша тази аргументация. Напротив, неплатеният труд, дори извън семейството, носи огромна стойност на обществото. Взаимните услуги и помощта, която си оказваме като хора, ни прави по-сплотено общество. Паричната икономика е само един елемент от националното стопанство и не трябва да я фетишизираме – особено ако крайният резултат е държавата да ни взема повече от доходите.
Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.
Ако искаме да растат психически здрави деца, трябва да удължим майчинството до 3 години.
Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме едновременно като банкомат, напълно неспособен партньор и напълно тираничен насилник.
Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре – чрез осигурителна система с индивидуални инвестиционни партиди действащи по модела на суверенните фондове, с огромни данъчни облекчения и други привилегии за родители и особено за многодетните семейства, с повече жизнено пространство за големите семейства чрез жилищна политика, със здравна и образователна реформа, която да прекрати отбиването на номера в тези сфери.
Демографската политика не е бележка под линия, а коренът всичко останало в държавата и семето, от което се решава ще има или няма да има народ “българи” и държава България.
Това другаде няма да го чуете. Нямат смелост.
ПП: Имам три деца.
