Преди няколко дни ЛГБТИ активисти скочиха срещу певицата Милена Славова. Легендарната рокаджийка си позволи да публикува статус, в който се обявява против гей парада. Буквално за часове под публикацията се изсипа цялото ЛГБТИ войнство. Емблематичната певица беше подложена на същинска канонада от обиди, подигравки, дори и заплахи. А малко по-късно, след активното докладване на поста от страна на същите, той бе свален от администраторите на Фейсбук.
Но с това атаките срещу Славова не спряха. Същите тези, които от години реват, че са дискриминирани, обиждани, гонени, тормозени, тези същите по най-грозен начин нападнаха рокаджийката. Това са само част от думите, които използваха въпросните: „свиня“, „смръдла“, „лелка в критическата“, „човешка развалина“, „хомофобско недоразумение“, „адова простакеса“, „трансфобка“, „дрипла“, „разплута женица“, „краставо куче“, „незадоволена“, „плашило“, „певачка с наднормено тегло“…
Истината е, че Милена повдигна и друг сериозен въпрос. След премахването на публикацията тя написа, че е подложена на тези атаки, защото е против агресивната кампания от страна на ЛГБТИ средите спрямо децата, която включва и агитация за смяна на пола им.
Нещо подобно се случи дни по-рано и с PR-а, певец и шоумен Евгени Минчев, който също изказа мнение против гей парада. Минчев зададе и 11 въпроса, кой от кой по-резонни и адекватни. Реакциите срещу него не бяха по-различни от тези срещу Славова. Обиди, закани, подигравки, клевети – това обедини за пореден път ЛГБТИ общността и ДБ поддръжниците. Подобно на рокаджийката, той също обърна внимание на последствията от подобни агитации спрямо децата, като един от въпросите му беше: „Възпитателен ли е този парад за подрастващите и какво да очакваме от тях?”
Въпросът е дали промотиращите тази идеология са запознати с нейната история.
Ако са, означава че съвсем съзнателно агитират за педофилия и инцест, което е подсъдно. Все още. За „баща на ЛГБТИ идеологията” се приема Мишел Фуко, който е правил нееднократни опити за легализирането на педофилията, а самият той също е бил такъв. „Майка” на джендър идеологията е Джудит Бътлър. През 1990 година тя публикува книгата „Безпокойствата около родовия пол“. В нея Бътлър представя идеята за перформативността на пола, описвайки двуполовостта като ограничение на свободата и дискриминация чрез природата. Въвеждайки понятието джендър (родов пол), тя се опитва да промени половата полярност. Бътлър има сериозно участие и в създаването на куиър-теорията. Според Бътлър: „Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна.
Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен. Бътлър прокламира не само педофилията, но и инцеста. Това са иконите на ЛГБТИ движението.
А помните ли как започна всичко? Невинно танцуващи сред дъга и апели за любов, които призоваваха за равенство.
Пропагандиращи само любов, скрити зад кухи фрази като: „Няма страшно, това е просто любов“ и „Любовта побеждава. Винаги.”Жалвания, че са преследвани, обиждани, бити. Разбира се, оплакванията винаги предизвикват съчувствие. И то не закъсня. Хиляди спасители, които солидарно с ЛГБТИ общността започнаха да се кичат със знаменца, профилните им снимки бяха в цветовете на дъгата (символ, буквално откраднат от ЛГБТИ общността), появиха се и партийни активисти, които открито застанаха зад каузата им.
След години започна все по-активно да се говори за гей бракове, не закъсняха и исканията за осиновяване на деца. Макар и неофициално, но все по-набиващо се на очи, една партия започна да прокламира активностите на въпросните. Нееднократно популярни лица от ДБ публикуваха мнения в защита на прайдовете, за да се стигне и до напълно официалната декларация на една от партиите в коалицията – „Зелено движение”, която подкрепи „борбата за равни права на ЛГБТИхората”. Прочувствените лозунги за любов и равни права вече бяха заменени от настървени искания и анатемосване на противниците им. Думата хомофоб стана нарицателно за всеки, позволил си просто да изкаже мнение, което не им харесва. Съвсем открито започна да се промотира и ранното сексуално обучение на деца, включващо и доста агресивни методики, които на Запад са представяни включително и от транс лица.
Разбира се, тази активност за ранното сексуално образование беше подета и от различни НПО-та, част от които уж борещи се за правата на децата.
Въпросът как едни и същи организации прокламират, че защитават децата, като едновременно с това агитират открито за различни полови отклонения, не би трябвало да е задаван само от загрижени родители, а и от прокуратурата. Особено от нея. Започна – къде скрито, къде по-явно, да се намеква и за „правото” на децата сами да определят пола си.
За каква настъпателност и агресивност става дума може да съдим и от една случка отпреди няколко години. Преди 5 години София Прайд беше проведен на 18.06, когато беше и Черешова Задушница – денят в памет на всички починали православни християни. Е, в същия този ден беше задължително да се проведе и София Прайд. Категоричен отговор дали това е било случайно избрана дата от организаторите на събирането, дава следната случка. Дни преди това в ефира на столично радио гостуваха трима от организаторите на София Прайд. Обади се слушател, който попита защо прайдът трябва да е на Задушница. Отговорът беше: „А защо Задушница трябва да е по време на прайда?”
Въпросът с различните парафилии също има място в тази тема. На 18.07.2018 Световната здравна организация с единадесетата си ревизия на Международна класификация на болестите решава, че транссексуалността не е психично разстройство и я заличава от раздела на МКБ с парафилиите, като е въведена нова категория, наречена „джендър несъответствие“. Трансексуализмът, който до този момент е определян като патологично състояние, попадащо в раздела с парафилиите, където е и педофилията… Все още е педофилията. Напълно очаквано решение, тъй като в последните години, определени лобита активно работят за изваждането на трансексуализма от тази група. Нещо подобно наблюдаваме в момента и по отношение на педофилията. Проблемът е, че само го наблюдаваме, и то доста безучастно.
На политическия небосклон се появи и ново движение – „Мутри вън”, което още преди да бъде официално официализирано като партия, а по-късно, макар и за кратко, да намери място в парламента, започна активно да прокламира ЛГБТИ каузите. Едни от най-активните агитатори са Николай Хаджигенов и Виктор Лилов. За пръв път Хаджигенов се появи в публичното пространство покрай Цветан Василев през лятото на 2014 година. Тогава адвокатът изведнъж изскочи пред медиите като защитник на един от тримата задържани за уж подготвяното убийството на депутата от ДПС Делян Пеевски. Хаджигенов е близък семеен приятел на подсъдимия олигарх Цветан Василев, а беше и адвокат на официалната любовница на Васил Божков – Лиляна Деянова. Същият беше и един от най-ревностните защитници на австралийския касапин Джок Полфрийман.
Лилов пък е един от най-гласовитите поддръжници на ЛГБТИ общността, а за кратко беше и председател на ДЕОС – партия, създадена в социалните мрежи, макар просъществувала съвсем кратко. В програмата си ДЕОС бяха записали, че искат еднополовите двойки да отстояват своята идентичност на обществени места. През 2017 г. партията се включи в коалиция със „Зелените“ и новоучредената партия „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов.
Тази година се стигна и до предизборна декларация на „София прайд“, разпространена сред кандидат-депутатите, която декларация беше подписана от някои от тях. В нея те се ангажират да лобират за ЛГБТИ, включително и чрез законодателни промени.
Този месец беше прожектиран и филмът „Змия”, разказващ за: „Горчиво-сладка история за необичайното приятелство между деветгодишния смелчага Марио и ексцентричния гей мъж Борче, застрашено от предрасъдъците и омразата на родителите…“. Във филма се прокрадват опасни внушения. Образът на родителите е изграден точно, какъвто се опитват да го представят ЛГБТИ поддръжниците – простоват баща, който прибягва до насилие спрямо отрочето си, защото интелектуалният капацитет не му достига да проведе разговор с него; майка, която няма думата в семейството, а само готви и чисти, също нямаща капацитет да разбере детето си; а геят – млад, видимо по-интелигентен от родителите и приятелски настроен към детето.
Траекторията на движение е ясна. Както е казано – колкото повече, толкова повече! Все по-настойчиво ни се налагат правилните ценности, умело прикрити зад думи като „права“, „хуманизъм“, „равенство“, и лоши, целящи да заклеймят и анатемосат всеки противник на възгледите им, като: „хомофобия”, „токсичност”, „омразна реч” и др. Парадите и демонстрациите от типа на София прайд не защитават правата на гейовете, а отдавна вече промотират определена политическа идеология. Все по-агресивно, все по-настойчиво, все по-злостно. И всички обвинения, които са насочени към хората, които не ги подкрепят, са демонстрация на безсилието на ЛГБТИ общността. Защото хора с нестандартна сексуална ориентация винаги е имало, те винаги са и били приемани. И харесвани. Дори по време на комунизма. Достатъчно е да споменем само няколко имена – Георги Парцалев, Емил Димитров, като и по-съвременните Мариус Куркински, Евгени Минчев и др. Но разликата между по-горе посочените, и целите на днешните активисти, се съдържа в една дума – идеология. И тази идеология е пагубна, особено за децата. Защото правата на ЛГБТИ общността свършват там, където започват правата на децата. Все по-настойчиви са целенасочените и координирани опити да се прокара въпросната идеология. Началото беше поставено с невинни искания, весели и пъстри шествия, после българинът беше заклеймен като „Ганя” и насилник, стигна се до промотиране на откровено опасни тенденции, а в последните години наблюдаваме и опити, макар и още плахи, различни парафилии да бъдат обяснени като право на свободен избор. И докато ние продължаваме апатично да неглижираме случващото се, времето, когато всякакви извращения ще са открито пропагандирани, а нормалността осъждана, е все по-близо.
