НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Как Библията създаде българския език

Време за четене: 3 мин.

Преводът на Библията е едно от основополагащите събития, определили в голяма степен съвременния облик на българската нация, култура и език. Както е известно, първият превод на Свещеното писание на славянски е направен от  Св. Кирил и Св.Методий и предшества приемането на християнството от българския народ. Вторият превод се случва през 1499 година. Той е на църковно-славянски и с годините става все по-труден за възприемане от населението. Във времената на Османско владичество, когато българските християни са поставени в рамките на Гръцката патриаршия, в храмовете все по-усилено се служи на гръцки с цел българите да бъдат асимилирани.

В началото на XIX век се появяват първите искри на пробуждането на българското национално самосъзнание. Затова силно спомага учредяването на две международни организации за разпространение на Божието слово – Британското библейско дружество, което е основано в Лондон през 1804 година, и Руското библейско общество, основано през 1813 година в Санкт-Петербург. Те започват да търсят начини за превод и издаване на Библията на български език, но това им отнема дълги години.

Спойката между тези две организации и зараждащия се български духовен елит се случва чак в средата на века. През 1835 година възрожденецът Васил Априлов основава в Габрово първото българско училище и назначава за пръв учител и организатор в него духовника Неофит Рилски. Освен че е един от най-образованите българи в онези времена, Неофит владее до съвършенство старобългарски и старогръцки език. Това му качество по неведоми пътища го свързва с Британското библейско дружество, което му предлага да преведе Новия завет. В продължение на три години духовникът превежда Свещената книга и през 1838 година преводът му е оценен като сполучлив от британците. За да бъде отпечатан, се налага да се достави славянски печатен шрифт от Лайпциг. Огромните усилия дават резултат и през 1840 година българите посрещат изданието с огромен интерес. Това слага началото на българското национално самоосъзнаване. Гръцката патриаршия обаче издава заповед незабавно да бъдат иззети и изгорени всички екземпляри от българския Нов завет. Само че забраната дава обратен ефект и предизвиква още по-голям интерес към превода. В следващите години са отпечатани и разпространени няколко десетки хиляди броя от него.
Десет години след първия съвременен превод на Новия завет, българският книжовник Константин Фотинов започва работа по превода на Стария завет. Силна помощ за това му оказват американските мисионери Елиас Ригс и Албърт Лонг, които заедно с народните ни будители посвещават живота си за националното и духовно просвещение на българите. През 1858 година Константин Фотинов умира внезапно и работата му остава в ръцете на Елиас Ригс. За кратък период от време той привлича в полза на отговорното дело габровския учител Христодул Костович и сънародника си Албърт Лонг. През 1862 година към групата се присъединява и възрожденецът Петко Славейков, който владее старогръцки. Екипът от преводачи следи както за точното съответствие с оригинала, така и за най-подходящия езиков израз на говорим български език. В тази задача най-полезен е Славейков, който се слави като познавач на народния език. Без да знае, в този момент възрожденецът кове основите на съвременния български език, който ще се разпространява през следващите години чрез превода на Библията. Заедно с превеждането на Стария завет, Славейков започва да осъвременява и превода на Неофит на Новия завет.

През 1871 година къртовският труд на преводачите се увенчава с успех и цялостният превод на Библията в Цариград е отпечатан в 36 000 екземпляра с неоценимата помощ на Британското библейско дружество. Поради големия интерес на българските християни, в същата година Библията е отпечатана повторно.

Цариградският превод допринася извънредно много както за разпространяването на Божието слово, така и за обединението и формирането на съвременния български език. Години след отпечатването му синът на Петко Славейков – Пенчо Славейков пише: “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство, и установява литературен език. След появявание Библията на бял свят (1871) заглъхват вече разприте между разните български говори – източно-българския става общ за всички ратници на мисълта и националното съзнание”.

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!