Във връзка с текущата в момента турска операция „Маслинено клонче“, насочена срещу кюрдския кантон Африн в Северна Сирия, намирам изявлението на руското външно министерство, в което се призовава за въздържане от насилие, за особено цинично. Тъй като именно Москва на практика даде зелена светлина за втората военна авантюра на Република Турция спрямо Северна Сирия. Понеже:
1) Руската страна е оттеглила своето военно присъствие от Африн в посока контролирания от про-правителствените сили на Асад град Алепо. А макар и символично, руските части на терен в кюрдския кантон играеха ролята на възпиращ Анкара фактор. Това оттегляне се случи веднага след като от Москва се завърнаха ръководителите на турските въоръжени сили Хулуси Акар и на турското разузнаване МИТ Хакан Фидан;
2) След като турските F 16 вече извършват бомбардировки над Африн, то това означава, че Русия е деактивирала военно-въздушната отбрана над кюрдския кантон (военно-въздушното пространство в Северна Сирия е под руски контрол западно от Ефрат);
3) След руско-турската криза, настъпила при свалянето на бомбардировача СУ-24, турският президент Реджеп Ердоган е изключително внимателен, субординиран и дисциплиниран спрямо руския си хомолог Владимир Путин. Следователно първият не би направил нищо източно от Ефрат, без разрешението на втория.
На този фон, не мога да не отбележа липсата на всякаква последователност от страна на Русия по отношение на кюрдите, тъй като:
1) Когато в апогея на войната в Сирия имаше конфликти между силите на Асад и кюрдите, именно Москва действаше като възпиращ фактор и посредник между тях;
2) В рамките на руско-турската криза отпреди две години, именно Москва насърчаваше и без това близките връзки (логистични и идеологически) между кюрдите от Африн (Силите за народна защита (YPG) и ПКК в Турция;
3) Москва е едно от не многото места, в които Сирийските демократични сили (чието военно изражение е YPG), имат свое политическо представителство;
4) Русия е една от не многото държави, които гледаха сравнително благосклонно на желанието на кюрдите за автономия (Роджава) в рамките на бъдеща Федерална Сирия.
В обобщение мога да допълня само това, че макар инициативата и реализацията на текущата операция „Маслинено клонче“ да е турска, то картбланшът е руски. Оттук критичното адресиране на виновниците за всичко това, което се случва и тепърва ще се реализира в Африн, трябва да бъде споделено.
