fbpx

НОВО

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

1 януари: Тодор Каблешков

Време за четене: 5 мин.

“Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета…

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!…

Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…”

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов”

 

На днешния ден през 1851 г. в Копривщица е роден българският революционер Тодор Каблешков.

Баща му хаджи Лулчо е заможен чорбаджия, натрупал богатството си с джелепство и бегликчийство. Майка му Стойка умира рано, затова леля му Пена заема мястото на майчинската фигура, помагайки в отглеждането и възпитанието на Тодор и неговите братя и сестри. Тя е вдовица на българския хайдутин Дончо Ватах, набит на кол от турците, при опит да спаси сестра си от отвеждане в харем. Разказите за подвизите на прочутия ѝ мъж възпитават силен български дух у Тодор и останалите деца. Години по-късно сестра му Нона ще открие първото българско училище в Битоля, а брат му Стоян ще се превърне в главен директор на всички български училища в Македония и съорганизатор на Скопския окръг в Илинденско-Преображенското въстание.

Тодор Каблешков започва образованието си в родната Копривщица и го продължава в главното епахийрско училище в Пловдив, където на 13-годишна възраст е изпратен при чичо си. Там се сблъсква с агресивното поведение на гръцките си съученици, с които редовно влиза в бой. Гърцизацията на града го отвращава и допринася години по-късно Тодор дори да обмисля смяна на гръцкото си малко име с българското Богдан. В Пловдив се засилва и ненавистта му към турското иго, когато децата в турския квартал непредизвикано го замерват с камъни и му пукват черепа. През 1867 г. поради заболяване Каблешков се завръща в родния си град, където продължава образованието си като частен ученик. Впоследствие стига и до Френския султански лицей в Цариград, където се запознава с други бъдещи български общественици като революционера Павел Бобеков и политика Константин Величков. Там обмисля и идеята да извърши атентат над османския султан, но бива разубеден. Усъвършенствал знанията си по френски, през 1874 г. Каблешков започва да превежда за първи път на български романа “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма.

През 1871 г. Каблешков се завръща в Копривщица, където, едва 20-годишен, се включва в революционна дейност за освобождение на България. В края на същата година се среща за първи път и с Апостола на свободата Васил Левски – събитие, което вдъхновява и предопределя пътя, който Каблешков ще следва до края на краткия си живот. През 1873 г. постъпва като ученик-телеграфист към Баронхиршовата железница в Одрин, където бързо усвоява телеграфията и е преместен като телеграфист първо в Пловдив, а после в Белово. Следва и повишение до поста началник-гара в Белово. В село Голямо Белово основава читалище “Искра”, което се превръща в център на революционна дейност.

През 1875 г. напуска работа и под прикритието на търговец обикаля градове в Западната част на Българското землище като Пирот, София и Самоков, за да провери революционните настроения сред българите. При завръщането си в Копривщица през есента на същата година Каблешков научава за неуспеха на Старозагорското въстание. На 13 януари 1876 г. участва в тайно събрание, председателствано от Панайот Волов, и се заклева да се бори за Свободата на България. Получава пълномощно от Волов за създаването на революционни комитети. 3 месеца по-късно негово писмо до Волов и Бенковски е занесено на събранието в Оборище, на което се взима решение за вдигането на въстание.

На 20 април, благодарение на предателство, турските заптиета започват арести в Копривщица, а Каблешков е главната им цел. Макар и болен, той успява да се измъкне и решава да вдигне въстанието преждевременно. По негова заповед църковните камбани в града възвестяват избухването на Априлското въстание, а сформираните набързо чети превземат турския конак и убиват няколко заптиета. Каблешков пише прочутото Кърваво писмо до Бенковски и комитета в Панагюрище, което завършва с кръст, написан с кръвта на убития копривщенски мюдюрин.

На 26 април събралият се турски башибозук опръсква улиците на Клисура с кръвта на над 200 жени, деца и старци. Тодор Каблешков прави опит да помогне на града с 200 въстаници, но го заварва опожарен и се оттегля към Копривщица със стотици бежанци. Няколко дни по-късно и Панагюрище е опустошено от турския башибозук, който, подкрепен от редовна войска, се отправя към Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите, градът разграбен, жителите изклани, а самият Каблешков успява да се спаси с няколко четници, но само за кратко. След поредното предателство Тодор Каблешков е заловен в Троянския балкан в началото на юни. Въпреки всички мъчения и издевателства в затворите в Ловеч и Търново той не се огъва, не предава нито един от съратниците си и гордо заявява пророческата фраза:

“Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.”

На път към затвора в Пловдив турският конвой спира да пренощува в Габрово, където през нощта на 16 юни 1876 г. Каблешков успява да отнеме револвера на едно от заптиетата и да се самоубие с изстрел в главата. Първоначално е погребан в двора на храма “Св. Йоан Предтеча” в Габрово, но 7 години по-късно тленните му останки са преместени в Мазволея-костница в родната му Копривщица, където остават до 1996 г. Оттогава до ден днешен са погребани в двора на църквата “Успение Богородично”.

Оставил ярка следа в Българската история и загинал мъченически за своя народ, Каблешков е обезсмъртен от своя приятел Иван Вазов в специална ода в цикъла “Епопея на забравените”.

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ