1 януари: Тодор Каблешков

Време за четене: под 5 мин.

“Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета…

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!…

Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…”

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов”

 

На днешния ден през 1851 г. в Копривщица е роден българският революционер Тодор Каблешков.

Баща му хаджи Лулчо е заможен чорбаджия, натрупал богатството си с джелепство и бегликчийство. Майка му Стойка умира рано, затова леля му Пена заема мястото на майчинската фигура, помагайки в отглеждането и възпитанието на Тодор и неговите братя и сестри. Тя е вдовица на българския хайдутин Дончо Ватах, набит на кол от турците, при опит да спаси сестра си от отвеждане в харем. Разказите за подвизите на прочутия ѝ мъж възпитават силен български дух у Тодор и останалите деца. Години по-късно сестра му Нона ще открие първото българско училище в Битоля, а брат му Стоян ще се превърне в главен директор на всички български училища в Македония и съорганизатор на Скопския окръг в Илинденско-Преображенското въстание.

Тодор Каблешков започва образованието си в родната Копривщица и го продължава в главното епахийрско училище в Пловдив, където на 13-годишна възраст е изпратен при чичо си. Там се сблъсква с агресивното поведение на гръцките си съученици, с които редовно влиза в бой. Гърцизацията на града го отвращава и допринася години по-късно Тодор дори да обмисля смяна на гръцкото си малко име с българското Богдан. В Пловдив се засилва и ненавистта му към турското иго, когато децата в турския квартал непредизвикано го замерват с камъни и му пукват черепа. През 1867 г. поради заболяване Каблешков се завръща в родния си град, където продължава образованието си като частен ученик. Впоследствие стига и до Френския султански лицей в Цариград, където се запознава с други бъдещи български общественици като революционера Павел Бобеков и политика Константин Величков. Там обмисля и идеята да извърши атентат над османския султан, но бива разубеден. Усъвършенствал знанията си по френски, през 1874 г. Каблешков започва да превежда за първи път на български романа “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма.

През 1871 г. Каблешков се завръща в Копривщица, където, едва 20-годишен, се включва в революционна дейност за освобождение на България. В края на същата година се среща за първи път и с Апостола на свободата Васил Левски – събитие, което вдъхновява и предопределя пътя, който Каблешков ще следва до края на краткия си живот. През 1873 г. постъпва като ученик-телеграфист към Баронхиршовата железница в Одрин, където бързо усвоява телеграфията и е преместен като телеграфист първо в Пловдив, а после в Белово. Следва и повишение до поста началник-гара в Белово. В село Голямо Белово основава читалище “Искра”, което се превръща в център на революционна дейност.

През 1875 г. напуска работа и под прикритието на търговец обикаля градове в Западната част на Българското землище като Пирот, София и Самоков, за да провери революционните настроения сред българите. При завръщането си в Копривщица през есента на същата година Каблешков научава за неуспеха на Старозагорското въстание. На 13 януари 1876 г. участва в тайно събрание, председателствано от Панайот Волов, и се заклева да се бори за Свободата на България. Получава пълномощно от Волов за създаването на революционни комитети. 3 месеца по-късно негово писмо до Волов и Бенковски е занесено на събранието в Оборище, на което се взима решение за вдигането на въстание.

На 20 април, благодарение на предателство, турските заптиета започват арести в Копривщица, а Каблешков е главната им цел. Макар и болен, той успява да се измъкне и решава да вдигне въстанието преждевременно. По негова заповед църковните камбани в града възвестяват избухването на Априлското въстание, а сформираните набързо чети превземат турския конак и убиват няколко заптиета. Каблешков пише прочутото Кърваво писмо до Бенковски и комитета в Панагюрище, което завършва с кръст, написан с кръвта на убития копривщенски мюдюрин.

На 26 април събралият се турски башибозук опръсква улиците на Клисура с кръвта на над 200 жени, деца и старци. Тодор Каблешков прави опит да помогне на града с 200 въстаници, но го заварва опожарен и се оттегля към Копривщица със стотици бежанци. Няколко дни по-късно и Панагюрище е опустошено от турския башибозук, който, подкрепен от редовна войска, се отправя към Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите, градът разграбен, жителите изклани, а самият Каблешков успява да се спаси с няколко четници, но само за кратко. След поредното предателство Тодор Каблешков е заловен в Троянския балкан в началото на юни. Въпреки всички мъчения и издевателства в затворите в Ловеч и Търново той не се огъва, не предава нито един от съратниците си и гордо заявява пророческата фраза:

“Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.”

На път към затвора в Пловдив турският конвой спира да пренощува в Габрово, където през нощта на 16 юни 1876 г. Каблешков успява да отнеме револвера на едно от заптиетата и да се самоубие с изстрел в главата. Първоначално е погребан в двора на храма “Св. Йоан Предтеча” в Габрово, но 7 години по-късно тленните му останки са преместени в Мазволея-костница в родната му Копривщица, където остават до 1996 г. Оттогава до ден днешен са погребани в двора на църквата “Успение Богородично”.

Оставил ярка следа в Българската история и загинал мъченически за своя народ, Каблешков е обезсмъртен от своя приятел Иван Вазов в специална ода в цикъла “Епопея на забравените”.

 

 

 

Share This