fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

1 януари: Тодор Каблешков

Време за четене: 5 мин.

“Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета…

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!…

Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…”

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов”

 

На днешния ден през 1851 г. в Копривщица е роден българският революционер Тодор Каблешков.

Баща му хаджи Лулчо е заможен чорбаджия, натрупал богатството си с джелепство и бегликчийство. Майка му Стойка умира рано, затова леля му Пена заема мястото на майчинската фигура, помагайки в отглеждането и възпитанието на Тодор и неговите братя и сестри. Тя е вдовица на българския хайдутин Дончо Ватах, набит на кол от турците, при опит да спаси сестра си от отвеждане в харем. Разказите за подвизите на прочутия ѝ мъж възпитават силен български дух у Тодор и останалите деца. Години по-късно сестра му Нона ще открие първото българско училище в Битоля, а брат му Стоян ще се превърне в главен директор на всички български училища в Македония и съорганизатор на Скопския окръг в Илинденско-Преображенското въстание.

Тодор Каблешков започва образованието си в родната Копривщица и го продължава в главното епахийрско училище в Пловдив, където на 13-годишна възраст е изпратен при чичо си. Там се сблъсква с агресивното поведение на гръцките си съученици, с които редовно влиза в бой. Гърцизацията на града го отвращава и допринася години по-късно Тодор дори да обмисля смяна на гръцкото си малко име с българското Богдан. В Пловдив се засилва и ненавистта му към турското иго, когато децата в турския квартал непредизвикано го замерват с камъни и му пукват черепа. През 1867 г. поради заболяване Каблешков се завръща в родния си град, където продължава образованието си като частен ученик. Впоследствие стига и до Френския султански лицей в Цариград, където се запознава с други бъдещи български общественици като революционера Павел Бобеков и политика Константин Величков. Там обмисля и идеята да извърши атентат над османския султан, но бива разубеден. Усъвършенствал знанията си по френски, през 1874 г. Каблешков започва да превежда за първи път на български романа “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма.

През 1871 г. Каблешков се завръща в Копривщица, където, едва 20-годишен, се включва в революционна дейност за освобождение на България. В края на същата година се среща за първи път и с Апостола на свободата Васил Левски – събитие, което вдъхновява и предопределя пътя, който Каблешков ще следва до края на краткия си живот. През 1873 г. постъпва като ученик-телеграфист към Баронхиршовата железница в Одрин, където бързо усвоява телеграфията и е преместен като телеграфист първо в Пловдив, а после в Белово. Следва и повишение до поста началник-гара в Белово. В село Голямо Белово основава читалище “Искра”, което се превръща в център на революционна дейност.

През 1875 г. напуска работа и под прикритието на търговец обикаля градове в Западната част на Българското землище като Пирот, София и Самоков, за да провери революционните настроения сред българите. При завръщането си в Копривщица през есента на същата година Каблешков научава за неуспеха на Старозагорското въстание. На 13 януари 1876 г. участва в тайно събрание, председателствано от Панайот Волов, и се заклева да се бори за Свободата на България. Получава пълномощно от Волов за създаването на революционни комитети. 3 месеца по-късно негово писмо до Волов и Бенковски е занесено на събранието в Оборище, на което се взима решение за вдигането на въстание.

На 20 април, благодарение на предателство, турските заптиета започват арести в Копривщица, а Каблешков е главната им цел. Макар и болен, той успява да се измъкне и решава да вдигне въстанието преждевременно. По негова заповед църковните камбани в града възвестяват избухването на Априлското въстание, а сформираните набързо чети превземат турския конак и убиват няколко заптиета. Каблешков пише прочутото Кърваво писмо до Бенковски и комитета в Панагюрище, което завършва с кръст, написан с кръвта на убития копривщенски мюдюрин.

На 26 април събралият се турски башибозук опръсква улиците на Клисура с кръвта на над 200 жени, деца и старци. Тодор Каблешков прави опит да помогне на града с 200 въстаници, но го заварва опожарен и се оттегля към Копривщица със стотици бежанци. Няколко дни по-късно и Панагюрище е опустошено от турския башибозук, който, подкрепен от редовна войска, се отправя към Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите, градът разграбен, жителите изклани, а самият Каблешков успява да се спаси с няколко четници, но само за кратко. След поредното предателство Тодор Каблешков е заловен в Троянския балкан в началото на юни. Въпреки всички мъчения и издевателства в затворите в Ловеч и Търново той не се огъва, не предава нито един от съратниците си и гордо заявява пророческата фраза:

“Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.”

На път към затвора в Пловдив турският конвой спира да пренощува в Габрово, където през нощта на 16 юни 1876 г. Каблешков успява да отнеме револвера на едно от заптиетата и да се самоубие с изстрел в главата. Първоначално е погребан в двора на храма “Св. Йоан Предтеча” в Габрово, но 7 години по-късно тленните му останки са преместени в Мазволея-костница в родната му Копривщица, където остават до 1996 г. Оттогава до ден днешен са погребани в двора на църквата “Успение Богородично”.

Оставил ярка следа в Българската история и загинал мъченически за своя народ, Каблешков е обезсмъртен от своя приятел Иван Вазов в специална ода в цикъла “Епопея на забравените”.

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ