fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

увод

Световната пандемия от коронавирус тип COVID-19, която избухна в началото на тази година, създаде глобална здравна криза в непознати в близкото минало размери. За съжаление, здравният риск не е единствената опасност, която се изправя пред нашето общество. Настоящата ситуация крие опасности от възникване на безпрецедентна по своите мащаби икономическа криза, както на глобално, така и на национално ниво. Разпространяващата се зараза засяга всички аспекти от живота на нашето общество и най-вече възпрепятства работодателите, работниците и хората на свободна практика да упражняват своите професии необезпокоявано и по нормален начин. Към момента цели сектори от българската икономика със стратегическо значение за страната не функционират или работят с намален капацитет. В създалата се ситуация е изключително важно да се вземат навременни мерки, които, от една страна, да гарантират финансовата стабилност на цялата държава, а от друга страна, да подпомогнат пряко засегнатите бизнеси, опитвайки се да осигурят тяхното оцеляване.

Икономическата теория базирана на обстойни емпирични изследвания ясно показва, че малкият и среден бизнес поддържа ограничени нива на кешови буфери и при настъпването на икономически рецесии и форсмажорни ситуации, които ограничават възможността на компаниите да генерират приход, за да покриват разходи за лихви, персонал, доставчици и данъци. Поради горната причина, тези компании са изложени на значителен риск от изпадане в несъстоятелност при по-продължителна невъзможност за реализиране на приходи. Вариацията между различните сектори на икономиката е голяма. Секторите, които са най-уязвими при икономическа рецесия са ресторантьорството, хотелиерството, сектора на услугите и търговията на дребно. Тоест, точно тези сектори от икономиката, които бяха най-тежко ударени с регулаторните промени, съпътстващи въведеното на 13 март 2020 година извънредно положение.

Допълнителна цел на предложените от нас мерки е да поддържа икономиката ни жива в ситуацията на извънредно положение. Това ще ни позволи не само да възстановим по-бързо международните си пазари при нормализирането на обстановката, но и да навлезем в нови, особено докато икономики като испанската и италианската се възстановяват от тежките икономически и социални последствия от коронавируса.

Всякакви производствени компании с високи фиксирани оперативни разходи и високи нива на финансова задлъжнялост също попадат в хипотезата на висок риск от несъстоятелност. Опитът в развитите Западни икономики показва, че близо половината от малките и средни предприятия поддържат кешови буфери за период от 27 дни. Нашият анализ показва, че поради по-ниската финансова култура, за българския бизнес тези дни могат да бъдат дори и по-малко. Още преди изтичането на едномесечния срок на извънредното положение, половината от малките и средни предприятия в България, особено в секторите на хотелиерство и ресторантьорство, търговия на дребно, транспорт и сектора на услугите са в реален риск от неплатежоспособност. Поради тази причина, от ключово значение за динамиката на брутния вътрешен продукт на България през 2020 година е при позитивно развитие на епидемиологична обстановка в страната извънредното положение да бъде прекратено възможно най-скоро.

На база на глобалните и местните тенденции на развитие на заразата обаче нашите очаквания са, че то ще бъде удължено до 13 май. До този период негативният ефект върху българската икономика ще бъде значителен, но при прилагането на предложените от нас икономически мерки, шокът върху икономиката ще бъде ограничен. Всякакво удължаване на извънредното положение след 13 май ще има необратими последствия върху заетостта, инвестициите, износа и потреблението, които от своя страна ще доведат до свиване на икономическия растеж до нива от -2%.

Обсъждайки мерките за възстановяване на българската икономика, не бива да слагаме разделение между здравето и богатството на обществото. Двете са неразривно свързани и като такива следва да бъде намерен точен баланс в опазването им. Богатите общества са здрави общества, а безработицата означава много по-висока смъртност. Международни проучвания, проведени в САЩ и редица европейски държави недвусмислено показват, че смъртността при трайно безработните е над два пъти по-висока от тази при заетите членове на обществото. Изследванията показват още, че безработицата е предопределяща за по-ниска раждаемост, което допълнително ще влоши демографската картина в България.

На база изложените по-горе обстоятелства, предложените от нас икономически и данъчни мерки имат за цел да намерят изключително деликатния баланс на подпомагане на пряко ударените от въвеждането на извънредното положение сектори на икономиката (дружества, еднолични търговци и самоосигуряващи се лица), като в същото време да се избегне създаването на неустойчиви бюджетни дефицити и натрупването на прекомерни нива на държавен дълг. Поемането на нов дълг в условията на свиващи се данъчни постъпления според нас е неизбежно, но при ефективно прилагане на нашите мерки то ще бъде ограничено до “бриджов” държавен дълг, който е изтеглен целево за борба с икономическата криза следствие от Коронавируса. Този дълг трябва да бъде с краткосрочен матуритет и да бъде изплащан спрямо погасителните планове заложени в мерките с поетапното възстановяване на икономиката, тоест до април 2021 година. Тази структура ще позволи да се избегне дългосрочното повишаване на държавния дълг, като в същото време дългът се пласира на по-ниски лихвени равнища.

Незабавни икономически мерки по време на извънредното положение


1.

Незабавно разплащане на натрупаните задължения преди обявяването на извънредното положение на държавата и общините към бизнеса,. Тази мярка ще позволи на засегнатите компании да се разплатят със своите контрагенти и работници, което ще даде импулс на икономиката.


2.

Запазване на ДДС, но възстановяването му в максимално съкратени срокове. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да не допусне допълнителен спад в търговския оборот.


3.

Отлагане на плащането на преките данъци, местни данъци и такси и осигуровки за времето на извънредното положение за бизнесите (дружества, еднолични търговци и самоосигуряващите се лица), които са засегнати от ограничителните мерки. Натрупаните данъци, такси и други задължения да се възстановят на държавата и общините за период от 6 месеца след преустановяването на извънредното положение на 6 равни вноски. За туристическия сектор 6-месечният срок за възстановяване да тече от края на летния туристически сезон – 30 септември 2020 г.


4.

Отлагане на плащанията по всички договори за наем с държавни и общински обекти за бизнесите (дружества, еднолични търговци и самоосигуряващи се лица), чиято дейност е пряко ограничена от обхвата на мерките за извънредното положение. Натрупаните наеми да се възстановят на държавата и общините за период от 6 месеца след преустановяването на извънредното положение на 6 равни вноски. За туристическия сектор 6-месечният срок за възстановяване да тече от края на летния туристически сезон – 30 септември 2020 г.


5.

Отлагане на всички концесионни такси за туристическия сектор, които да се разсрочат на 12 равни вноски за период от една година след приключването на летния туристически сезон (30 септември 2020 г.). Туристическият сектор е структуроопределящ за българската икономика. Поради пандемията се очаква минимален приток на чуждестранни туристи, което ще постави сектора под сериозен натиск. Фискалния ефект от мярката се очаква да бъде в размер на около 20 млн лева.


6.

Удължаване на сроковете на всички закупени винетки за срока на извънредното положение.


7.

Намаляване на лихвата за забава върху данъчните задължения за изрядни към държавата платци до края на 2020 г., ако забавата пряко се дължи на ограничителните мерки по време на извънредното положение.


8.

Осигуряване на нормалното функциониране на всички нотариални кантори в страната, ЦРОЗ, Търговски и Имотен регистър при спазването на засилени хигиенни изисквания. С тази мярка дейността на все още работещия бизнес няма да бъде забавяна от неработещи държавни институции.


9.

Компенсацията от НОИ по схемата 60/40 за затруднени работодатели да бъде на база целия разход на работодателя, а не върху нетното или брутното възнаграждение на служителите.


10.

Изработване на ясни критерии, по които засегнатите пряко от кризата бизнеси, да могат да кандидатстват за получаване на финансова помощ от държавата. Въпросните критерии трябва да бъдат обективни, ясно формулирани, систематизирани, с цел своеволните и арбитрарни преценки и решения от публичните институции да бъдат сведени до минимум, за да се избегне злоупотреба и измама с предвидените средства.

Икономически мерки за бързо възстановяване след края на извънредното положение

1.

Премахване на корпоративния данък – 0% ставка върху неразпределената печалба на компаниите до постигане на икономически растеж от 3%.


2.

Отмяна на увеличението на минималната работна заплата и максималния осигурителен праг до постигане на икономически растеж от 3%.


3.

Увеличаване на прага за регистрация по ДДС на 200 000 лв.


4.

Отпадане на приетите в края на 2019 и началото на 2020 г. ограничения на сектора за краткосрочно отдаване под наем (патентен данък, режим на регистрация и др.).


5.

Намаляване на регулаторните изисквания и административната тежест върху бизнеса от страна на държавата с цел бързо възстановяване и развитие на икономиката.


6.

Продължаване и развитие на добрите практики на дигитализация, възприети от Държавна агенция “Електронно управление” през последната година, които дават достъп на гражданите и бизнеса до електронни услуги в публичните учреждения.


7.

Продължаване на развитието на системата за дигитално дистанционно обучение. Въвеждане като постоянна възможност за преподаване и заетост на учениците от началото на учебната 2020-2021 година, при невъзможност на присъствена форма в училище, например в случаи на грипни ваканции, както и по желание на родителите или ученика за обучаване по този начин. Мярката е и с цел по-голяма гъвкавост и право на избор на работещи родители или ученици над 16 години и може да се прилага за част от учебното време (напр. определени дни от седмицата или за отделни предмети) или за целия учебен процес.


8.

Приватизация на държавни и общински дружества, извършващи търговска дейност, които са в лошо финансово състояние.


9.

Обособяване на сегмент за експресно листване на фирми на Българска фондова борса с цел максимално улеснено набиране на капитал от малките и средните предприятия. Оценяване на активите и пасивите на общински и държавни дружества и листването на дял до 33,3%, на БФБ. Запазване на мажоритарен дял от активите на БФБ публична държавна собственост и отдаването на управлението на борсата на концесия на чуждестранен борсов оператор.


10.

Компаниите от стартъп екосистемата да бъдат включени в списъка с потенциални бенефициенти на програмите за подпомагане на бизнеса на ББР. Да се ускорят процесите и сроковете за стартиране на вече избраните изпълнители по програмите за финансиране посредством Фонд на фондовете.

МЕРКИТЕ В МЕДИИТЕ

ПРОЕКТЪТ ИЗГОТВИХА:

Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев

Платформа "консерваторъ"

Старши мениджър в международна технологична компания. Юрист и сертифициран експерт по предотвратяване изпирането на пари.

Кристиан Анадолиев

Кристиан Анадолиев

ПЛАТФОРМА КОНСЕРВАТОРЪ

Завършвил бакалавър международно и европейско право в Сорбоната, Франция. Специализира търговско и дружествено право в университета в Маастрихт.
Интересите му са в областта на корпоративното управление и социална отговорност, право на конкуренцията и публичните политики.

Никола Филипов

Никола Филипов

ПЛАТФОРМА "КОНСЕРВАТОРЪ"

Завършил „Управление на Инвестиции“ в Университета в Рединг, специализира „Бизнес Анализ и Оценка“ в Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки (LSE) и „Финанси“ в УНСС. В момента Никола заема позицията на управляващ партньор на „Innovo Investment Management“. 

Михаил Кръстев

Михаил Кръстев

Редактор на "Либертарианецъ"

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.

Димитър Вучев

Димитър Вучев

институт за дясна политика

Димитър Вучев е завършил политическа икономика в Университета за национално и световно стопанство и магистратура по финанси във Висшето училище по застраховане и финанси. Бивш главен редактор на Bloomberg TV Bulgaria, настоящ водещ в ТВ Европа. Общински съветник в Столичен Общински Съвет.

Стефан Стоянов

Стефан Стоянов

ПЛАТФОРМА "КОНСЕРВАТОРЪ"

Финансов консултант, завършил бакалавър на УНСС и магистратура в ВУЗФ с редица допълнителни специализации. Сертифициран Независим оценител на търговски предприятия и вземания към КНОБ. Работил като финансов анализатор във водещи компании като Telenor, Walltopia и DXC