20-те реда на Горанов, които ни мотивират да не сме свободни

„He who is unfit to serve his fellow citizens wants to rule them“

Започвам тази статия с цитата на Лудвиг фон Мизес, защото не намирам по-добри думи да се опише поведението на българското правителство и в частност Министерството на финансите през последната половин година.

За втори път в рамките на по-малко от шест месеца, правителството на ГЕРБ прави опит за ограничаване на една от основните свободи, с които разполагат гражданите – правото сами да избират по какъв начин да разходват собствените си средства. За втори път в рамките на шест месеца парламентът гласува на първо четене сваляне на тавана за плащания в брой от 10 000 лв. на 5 000 лв. През лятото това бе направено чрез предложения за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а след като това не се случи, сега се правят такива и в Закона за данък върху добавената стойност.

В платформата за десни анализи „Мисъль“ неколкократно се публикували аргументи защо това предложение е вредно както за обикновените хора, така и за бизнеса. Затова няма да ви отегчаваме с нови статистики затова как държави от Европейския съюз, в които има имплементирани кешови лимити са с по-високи нива на сивата икономика от други, в които няма ограничения. Няма да ви досаждаме и с това как тезата, че лимитирането на плащанията в брой ще пречи на терористични организации да се финансират е доказано неиздържана, нито със заключения на професори по икономика като Фрийдрих Шнайдер, които изследват тематиката и стигат до заключение, че ограничването на плащанията в брой не влияе на борбата с корупцията, сивата икономика и престъпността.

В тази статия ще ви обърнем на нещо далеч по-конкретно – мотивите в законопроекта за промяна на Закона за данък върху добавената стойност, внесен в деловодството на парламента на 2-ри ноември, под чийто подпис стои името на премиера Бойко Борисов.

20 реда текст – толкова е предвидила изпълнителната власт като нужно, за да аргументира защо иска да забрани на своите избиратели да се разпореждат с парите си. 20 реда и откровени лъжи в тях, ако трябва да бъдем напълно коректни.

Предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави – членки на Европейския съюз, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро.

Тук не можем да говорим за правописна грешка, а за умишлено въвеждане в заблуда, че всички други европейски държави въвеждат праг за кешови плащания в „диапазон от 2000 до 3000“ евро. Което е лъжа. Никакъв праг не съществува в Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър и Малта. Дори в държави като Великобритания, Швеция, Унгария и Холандия, където има известни ограничения за плащането в кеш, далеч не може да става дума за „диапазон от 2000 до 3000 евро“. Да се чуди човек дали изброените по-горе не са държави-членки на Европейския съюз или пък не са за пример?

Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот.

 Съществува ли поне едно изследване, върху което експертите от Министерството на финансите могат да опрат необоснованото си предположение, че лимитирането на кешовите плащания ще стимулира тази дейност? Поне едно? Ако подобен документ съществува, защо за последните шест месеца експертите от министерството не са го показали, а продължават да се опитват да пробутат поправката в различни законопроекти?

В 20-те реда от Закона за данък върху добавената стойност, които трябва да мотивират такава драстична мярка, няма нищо, което да оправдае нейното предлагане. Точно както твърди Мизес, след като не могат да допринесат с нещо положително за съществуването ни, особено с оглед на изготвения Бюджет 2018, явно Владислав Горанов и колегите му са решили, че е по-добре да ни контролират. Дори повече, отколкото в момента.

 

 

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

Share This