fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

20-те реда на Горанов, които ни мотивират да не сме свободни

Време за четене: 3 мин.

“He who is unfit to serve his fellow citizens wants to rule them”

Започвам тази статия с цитата на Лудвиг фон Мизес, защото не намирам по-добри думи да се опише поведението на българското правителство и в частност Министерството на финансите през последната половин година.

За втори път в рамките на по-малко от шест месеца, правителството на ГЕРБ прави опит за ограничаване на една от основните свободи, с които разполагат гражданите – правото сами да избират по какъв начин да разходват собствените си средства. За втори път в рамките на шест месеца парламентът гласува на първо четене сваляне на тавана за плащания в брой от 10 000 лв. на 5 000 лв. През лятото това бе направено чрез предложения за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а след като това не се случи, сега се правят такива и в Закона за данък върху добавената стойност.

В платформата за десни анализи “Мисъль” неколкократно се публикували аргументи защо това предложение е вредно както за обикновените хора, така и за бизнеса. Затова няма да ви отегчаваме с нови статистики затова как държави от Европейския съюз, в които има имплементирани кешови лимити са с по-високи нива на сивата икономика от други, в които няма ограничения. Няма да ви досаждаме и с това как тезата, че лимитирането на плащанията в брой ще пречи на терористични организации да се финансират е доказано неиздържана, нито със заключения на професори по икономика като Фрийдрих Шнайдер, които изследват тематиката и стигат до заключение, че ограничването на плащанията в брой не влияе на борбата с корупцията, сивата икономика и престъпността.

В тази статия ще ви обърнем на нещо далеч по-конкретно – мотивите в законопроекта за промяна на Закона за данък върху добавената стойност, внесен в деловодството на парламента на 2-ри ноември, под чийто подпис стои името на премиера Бойко Борисов.

20 реда текст – толкова е предвидила изпълнителната власт като нужно, за да аргументира защо иска да забрани на своите избиратели да се разпореждат с парите си. 20 реда и откровени лъжи в тях, ако трябва да бъдем напълно коректни.

Предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави – членки на Европейския съюз, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро.

Тук не можем да говорим за правописна грешка, а за умишлено въвеждане в заблуда, че всички други европейски държави въвеждат праг за кешови плащания в “диапазон от 2000 до 3000” евро. Което е лъжа. Никакъв праг не съществува в Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър и Малта. Дори в държави като Великобритания, Швеция, Унгария и Холандия, където има известни ограничения за плащането в кеш, далеч не може да става дума за “диапазон от 2000 до 3000 евро”. Да се чуди човек дали изброените по-горе не са държави-членки на Европейския съюз или пък не са за пример?

Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот.

 Съществува ли поне едно изследване, върху което експертите от Министерството на финансите могат да опрат необоснованото си предположение, че лимитирането на кешовите плащания ще стимулира тази дейност? Поне едно? Ако подобен документ съществува, защо за последните шест месеца експертите от министерството не са го показали, а продължават да се опитват да пробутат поправката в различни законопроекти?

В 20-те реда от Закона за данък върху добавената стойност, които трябва да мотивират такава драстична мярка, няма нищо, което да оправдае нейното предлагане. Точно както твърди Мизес, след като не могат да допринесат с нещо положително за съществуването ни, особено с оглед на изготвения Бюджет 2018, явно Владислав Горанов и колегите му са решили, че е по-добре да ни контролират. Дори повече, отколкото в момента.

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ