На трети март, да поговорим за национализма

Ангел Джамбазки

 

Винаги преди и около 3-ти март избухват едни и същи нелепи спорове. Водят ги две сравнително малки, но пък изключително шумни групички, и двете защитаващи чужди политически интереси, доброволно и по убеждение, или на грантова основа. Но не това е важното. Важното е, че шума и хаоса, който създават самозахранвайки се едни други винаги оставя лош вкус у нормалните българи.

Трети март е датата на възстановяването на българската държавност. Това е безспорен исторически факт. Ролята на Руската империя в Освободителната война също е безспорен исторически факт, който не може и не трябва да бъде нито забравян, нито изопачаван.

Както и опита за детронация на българския княз Батемберг, вземането на страната на сърбите и гърците от руския император през 1913-та година и налагането на политическата анти-българска доктрина на „македонизма“ от Комунистическия интернационал в Москва през 1934-та година.

На Трети Март задължително трябва да развенчаваме един особено подъл анти-български мит. Митът за „подарената свобода“. От всички анти-национални митове в българската история, като тези за седемстотинте години робство, или за крали Марко, истинско име Марко Мърнявчевич, който загива като османски васал при Ровине през 1395-та, сражавайки се срещу обединените българо-влашки войски и не е спасявал никакви синджири с никакви роби, този мит, за подарената свобода е най-отвратителен.

Няма как да бъде подарена свобода, извоювана с десетки въстания, завери, легии, чети за период от около четиристотин години. Освободителната война, без значение от мотивите на руския император е предизвикана, провокирана и неизбежна след кървавия погром на Априлското въстание. След купищата кости в разорените Батак и Перущица. След световния потрес, предизвикан от предадените от Джануариъс Макгахан, Пиотровски и Гладстон факти за турските кланета над въстаналия български народ. След този кървав геноцид Европа не може да остане безучастна. А това е именно е целеният ефект.

Ръководителите на въстанието ясно осъзнават, че с кремъклийките, шишанетата и черешовите топчета няма да победят в сражение Османската империя, която към онзи момент може да доведе армия чак от Египет. Този разгром е търсен, осъзнат политически ефект.

Нещо повече, изходът от Освободителната война до голяма степен е предопределен от фанатичния героизъм на българските опълченците при Стара Загора, Шипка и Шейново. Съществуват основателни съмнения, че евентуален пробив при Шипка и разкъсване на обсадата на Плевен от ордите на Сюлейман паша,биха провокирали поредно руско изтегляне зад Дунава и неизбежен геноцид над българското население.

Но гнева, упоритостта, яростта, саможертвата, героизма, фанатичната смелост на българските опълченци, храбростта на воините от Орловския и Брянския полкове пречупват устрема на многократно превъзхождащите ги числено османски орди, отблъскват ги, отхвърлят ги в подножието на прохода, при Шейново, където само няколко месецапо-късно ще бъдат напълно разгромени и унищожени окончателно.

Освободителната война е спечелена и свободата ни е извоювана на върха на байонетите на българските опълченци, на остриетата на сабите, ножовете, топорите, артилерийските тесаци,с камъни, дървета и голи ръце,в епичните защитни кървави сражения през кървавия август на 1877-ма, на позициите на връх Свети Никола, връх Шипка, Орлово гнездо, при Желязната батарея.Дължим им поклон и признание. Вечна слава. Точка по въпроса.

Няма по-добър ден от 3-ти Март, за да поговорим за национализъм. За български национализъм. За родолюбие, патриотизъм и национализъм;

Национализмът е идейно и политическо движение в защита на нацията, доктрина, която обединява определена група хора, формиращи дадена нация, на основата на техния общ произход, език, традиции, именна система, култура, религия и етническо землище.

Нациите биват два вида – етнически и политически, в зависимост, дали са се формирали, дали са се превърнали от народи в нации, преди или след да основат собствена държава. Примери за политически нации са френската и американската, примери за етнически нации са германската и българската.

Национализмът преследва национален идеал, национална кауза.

Независимо от сходствата си, всяка една нация и всеки един национализъм има своите характерни особености, които го отличават от останалите. Поради историческите обстоятелства и процесите, които са оказвали влияние и взаимодействие при формирането на нациите е техните национални доктрини.

Национализмът е политически израз, политическа форма на родолюбието. Затова е емоционален. Родолюбието основно, базово човешко поведение. Грижа, задължение. Към себе си, към семейството, към околните, към природата. Национализмът дава политическите лостове за осъществяване на това родолюбие.

Национализмът консервативен ли е? Отчасти и по-скоро. Категорично е много по-близък до консерватизма, отколкото до либерализма днес. Национализмът пази своето. Съхранява паметта, рода, историята, езика, традициите и семейството. Но има и разлики. Консерватизмът е традиционно християнски. Национализмът е етнически. Етно-центричен. Българите мюсюлмани са наши братя българи. И в България, и в Косово, и Македония, и в Босна и в Албания. Друг подобен пример са албанците. За тях религията няма тежест пред националността.

Десен ли е национализмът? Категорично. Много изследователи и политици смятат, че национализма трябва да е равно-отдалечен от политическите доктрини и да взема и прилага тези части от тях, които отговарят на моментния национален интерес и национална кауза. В тази теза има доста логика. Но исторически, като съпротива срещу комунистическия интернационализъм вчера, а днес като съпротива срещу културния марксизъм на носителите на глобалните мултикултурни идеи и джендър- политиките, българският национализъм е по-скоро десен. По същество между болшевишкия интернационализъм от двадесети век и днешния мултикултурен марксизъм и джендъризъм няма разлика.

И двете леви течения се стремят да разградят, да демонтират всякаква памет, за род, обичаи, традиции, имена, религия, че и пол и от този врящ котел да изковават своя нов човек.

Може ли национализмът да е ляв? Категорично не. По изброените по-горе причини. Национализмът се бори срещу комунистическата и мултикултурната идеологии, които отричат всяка традиция. И болшевиките и днешните мултикултурни глобалисти са врагове на нацията, националното, традицията, държавността и националните граници и институции.

Има ли връзка между национализма и националсоциализма? Не. Няма връзка нито с национал-социализма, нито с фашизма, нито с комунизма. Последни три идеологии са изключително близки и приликите между тях са много повече от разликите. Корените им са общи. Бенито Мусолини е социалист и редактор на социалистическия вестник „Аванти“преди да формулира теорията на „фашо“-то и корпоративната или вертикалната държава. При формирането на НСДП дълго време се борят национал-социалистическите и открито болшевишките течения, чак до Нощта на дългите ножове. И силата на тази партия идва от присъединяването на разочаровани комунисти към националсоциализма. Не случайно в името на тази идеология присъства думата „социализъм“.

Тези три идеологии, както и съвременния културен марксизъм са базово различни от национализма и негови основно противници. Те се опитват да довършат френската революция и заменят, преразпределят и заместят бог, собственост и монарх, да премахнат националните граници и различия.Всички те се стремят да премахнат нацията, да заличат паметта и, да разтопят всичко във врящия си котел и да отливат по своя калъп своя нов човек – едните на класова, другите на расова, третите на полова основа. Всички те се стремят да постигнат световно господство. За тях пролетарият няма родина, расата е над всичко, полът не съществува.

Национализмът брани род и Отечество. Национална принадлежност, език и традиции и територия. Етническо землище. Национализмът не се опитва да променя или регулира обществени отношения, свързани със собствеността, с религията, формата на държавно устройство и държавно управление.

Имало ли е в България национал-социализъм, фашизъм, монархо-фашизъм като обществен строй? Категорично не. Има болни мозъци и гузни съвести, които твърдят тази нелепица.

По ирония на съдбата единственият опит в България да бъде наложен фашизъм под някаква форма е спрян, чрез деветоюнския преврат срещу опита за налагане на по съществото си фашистка земеделска диктатура, опряна на оранжевата гвардия.

В България е съществувала Национал-социалистическата българска работническа партия (НСБРП), основана е на 15 май 1932 г. от Христо Кунчев, която поддържа преки контакти и следва плътно модела на Национал-социалистическата германска работническа партия. Печатен орган на партията е Вестник „Атака“, еквивалентен на немския Ангриф, създаден от Йозеф Гьобелс. Партията остава с ограничено влияние, като активното ѝ ядро е едва от стотина души. През 1933 г. се разцепва естествено, стават две партии и изчезва след закриването на партиите след Деветнадесето-майския преврат през 1934 година.

Национализмът съществува далеч преди изброените идеологии, често дори в общности, които все още нямат държавност и ги надживя, именно заради базовото си различие с тях.

Национализмът зелен ли е? Категорично да – зеленото е родолюбие.Опазването на българската природа е от жизненоважно значение за здравето и бъдещето на нацията.

Национализмът работи за осъществяването на осъзнатия и формулиран национален идеал. Националният идеал днес има два плана -вътрешен и външен.

Във вътрешен план трябва да се възстановят законността и правовия ред на цялата територия на страната, да се възстановят образователната и здравната инфраструктура, за да гарантират качествен и ефективен продукт и да се премахнат пречките пред предприемачите в лицето на корупцията, административния произвол и правната несигурност.

Във външен план трябва да премахнем веднъж завинаги границата между Охрид и Черно море, което е мислимо само през приемането на Македония в ЕС, да изградим връзката между Черно и Адриатическо море, което ще ни даде възможност за връзка с българските общности навсякъде на Балканите, да направим възможното да привлечем българите от диаспората и българите от новата емиграция обратно в Отечеството.

Достатъчен пример за това е, че в днешния европейски съюз няма политическа националистическа организация, която да се опитва да промени държавното устройство или обществения договор в страната си. Националистическите партии и организации преследват установяването на правов ред. Недопускането на промяната на традиции или нормативни актове поради външен натиск или външно влияние.

Днес националистическа кауза е охраната на границите. Националистическа кауза е възстановяването на правовия ред. Националистическа кауза е изработването на нова политика по миграция и промяна на документите, които засягат тази тематика – Дъблински и Шенгенски регламенти. Националистическа кауза е договарянето на такива правила в ЕС, които да не ощетяват български предприемачи, заради западен протекционизъм и на практика нарушаване на свободния пазар.

Националистическа кауза е не разрушаването на Европейския съюз, а промяната на начина по който работи и по който се вземат решения. Промяната му от опит за врящ мулти-културен, мулти-полов котел, към Европейски съюз на Отечествата.

Основан на свободен общ пазар, обща отбрана и сигурност, обща защита на външната граница, основан на дерегулация и свобода на предприемачите, основан на запазване на суверенното право на нациите и държавите да определят своя вътрешен ред. Спорът е в границата на суверенитетите и отговорностите. На субсидиарността.

За да не се повтарят събитията в Кьолн. Националистическа кауза е тежестта на вземане на решенията да е върху Съвета, където заседават легитимни представители на суверенните държави, а не върху ЕК, която често представя непрозрачни и откровено лобистки интереси.

Националистическа кауза е да осъзнаем, че този съюз е наш и ние не сме на гости в него. И да престанем да се държим като Yesmen, Yesperson, които са доволни, че са ги пуснали в антрето. Конкретен пример –липсата на европейска агенция в България.

Националистическа кауза е обединението под националното знаме. В тази връзка, покрай марша в памет на Генерал Луков се заговори отново какви маршове трябва да има и какви не. Законодателството ясно е разписало този въпрос.

Но има една забравена от повечето българи дата, която може да се превърне в Български марш, марш на националното обединение. Това е датата 27-ми ноември. На нея България е заставена да подпише Ньойския диктат. А е заставена тогава, защото през Голямата война на тази дата се е празнувал Деня на българските победи, заради победоносното настъпление на славната ни армия срещу вероломните сръбски съюзници-разбойници. Приемете това като покана за възстановяване на отбелязването на Деня на победите на 27-ми ноември, под името Български марш, под национални знамена, символично покрай трите лъва

Можем условно да разделим етапите на развитието на модерния български национализъм на следните няколко етапа:

  1. Българско Възраждане. Борби за църковно-национална независимост;

Приема се, че българското национално Възраждане, пробуждането на българския народ, започва с написването и разпространяването на историята, написана от Паисий Хилендарски, български монах, през 1760-та-1762-ра година в Хилендарския манастир. Самата история има очевидни елементи на политически документ, целящ да пробуди националното българско чувство, българският национализъм, стремежа за възстановяването на българската държавност. Това е първият български националистически манифест.

 

Манастирите се превръщат в духовни и образователни средища, в началото на организираното образование стоят килийните училища, най-често организирани от духовници. С поставянето на началото на организираното образование започва процеса на формиране на съвременната българска нация.

 

Борбата за българска национална църква е първото мощно национално-политическо движение на българите в Османската империя. Очевидно българите осъзнават заплахата, която представлява Цариградската патриаршия, стараеща се да погърчи всички християни в империята и да заличи следите и паметта за българската държавност и народност. Така се формулира първият национален идеал – независима българска национална църква. Църковната борба е първата проява на осъзнат, градивен български национализъм, защита на българския език и самосъзнание. След Българският Великден от 1860-та, след дълги борби, през 1870-та в Цариград, със султански ферман е учредена Българската Екзархия.

 

  1. Дейци на националната революция и дейци на „еволюционизма“;

Успоредно и повлиян от църковните борби се заражда и втората линия на национализма и формирането на втората българска национална кауза – борбата за независимост и възстановяване на българската държавност. Тук могат да бъдат разграничени две течения – едното на привържениците на националната революция и второто на привържениците на т.нар. „еволюционна теория“. Национал-революционерите, водени от Раковски, Каравелов, Левски вярват, че политическото освобождение може да бъде постигнато само с нашите собствени задружни сили, без външна намеса, привържениците на еволюцията, в лицето на Добродетелната дружина се опитват да постигнат споразумение за дуалистична българо-османска монархия, което в крайна сметка се проваля.

 

С освобождението е постигната втората национална кауза на модерния български национализъм.

 

Остава ни третата – обединението на българското етническо землище.

 

  1. Оста ляво-дясно; Двете леви в България;

Парадоксално, в България днес срещу национализма стоят две „леви“ групи. Едната е „консервативна“ – БСП и сателитите и. Това противоречие е особено странно в момента, когато БСП се опитва да си пришие всяка тема, която разпознава като „националистическа“ от една страна, от друга страна провежда политика на реставрация по отношение на оценката към миналото си, терористичните актове, Народния съд, лагерите на смъртта, македонизацията на Пиринска Македония и прочее. И двете и битности в момента я поставят категорично извън семейството на европейските социалдемократи.

От друга страна идейното противопоставяне национализъм-левица е много по-остро, по яростно от страна на партии, които се самоопределят като десни, но ползват изцяло леви послания, идеи, практики и прочее, освен това симпатизират и се финансират от фондации, свързани с лявата Демократическа партия в САЩ.

Тези партии, кръгове и техните активисти са ярки и радикални представители на културния марксизъм във всичките му прояви – зелен екстремизъм, джендър политика и пропаганда, пълно не приемане и не зачитане на мнението на другите, желание за отнемане свободата на изразяване на не съгласните с тях, желанието да наложат императивно мнението си от последна инстанция.

Днешните либерални леви са глобалисти, което си е равносилно на интернационализъм, но не на класова, а на безполова основа. Те отричат държавата, държавния ред, историята, принадлежността,

Не по-малък проблем е опитът да бъде осмяно всяко родолюбиво, национално и традиционно събитие. На мартеницата, на ваденето на кръста на Богоявление, на мъжкото хоро в Тунджа, на хоротеките, на съборите с традиционни носии. Показателно, преди и на всяка подобна дата се появяват купища „анализи“ и „мнения“, които убедено обясняват колко смешка, остаряла, отживяла, ретроградна е въпросната проява и как е несъвместима с „евроатлантическите“ ценности.

Видимо част от българската „интелигенция“ не се е развила особено от времето на „Криворазбраната цивилизация“. И още не е разбрала, че осмиването на всичко „българско и родно“, че чуждопоклоничеството, че срама от работническо-селския им произход и миналата принадлежност към облужващата класа на комунистическата номенклатура не ги прави повече европейци в очите на „чужденците“. Прави ги жалки нагаждачи и подмазвачи. Виждам го в очите на „чужденците“, при поредната угодническа проява някой сънародник с политическа позиция.

Да не говорим, че като правило най-яростните противници, критици, разобличители  на българския национализъм и днешни „либерали“ и „космополити“, „защитници на европейските ценности“ са или активни и високопоставени членове на БКП, част от комунистическата пропагандна машина, или са завършили образование в СССР, или са синове и дъщери на висшата партийна комунистическа номенклатура. Доста нагло поведение.

Друг характерен белег на днешните леви в България – в презрението си към своя произход се стремят да се направят на интересни, осакатяват, оварваряват, изкълчват до неузнаваемост българския език.

Няма да им се получи. България е над всичко и ще надживее нелепите напъни и на тези нови културни марксисти.

Най-логичният финал на този текст е един цитат на Симеон Радев : „Господа, аз не съм краен, аз съм безкраен български националист“

 

Магистър по право на Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Член на ВМРО от 1994 г., към момента заместник-председател на ПП „ВМРО-Българско национално движение“. В периода 2009-2014 е два мандата общински съветник в Софийски Общински Съвет. На 25 май 2014г. избран за член на Европейския парламент от Р България от квотата на ВМРО.

Share This