fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

7 май: Димитър Греков

Време за четене: 7 мин.

На днешния ден през 1901 г. умира Димитър Греков – български консервативен политик, дипломат, юрист и строител на съвременна България, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател от 30 януари до 13 октомври 1899 г., народен представител в Учредителното събрание, III Велико Народно Събрание, I Обикновено Народно Събрание (ОНС), II ОНС, III ОНС, V ОНС, VI ОНС, VII ОНС и X ОНС.



Димитър Панайотов Греков е роден на 2 септември 1847 година в Болград, Бесарабия (тогава в състава на Руската империя), в семейството на заможния търговец Панайот Греков. Димитър Греков е ученик от първия випуск на прочутата за времето си Болградска гимназия, която завършва през 1868 г. Със стипендия от гимназията той продължава образованието си във Франция, където завършва право в Екс ан Прованс през 1875 г. През 1876 г. завършва и докторантура в Юридическия факултет на Академията на Екс.

След края на обучението си Греков се установява в Румъния, където работи като адвокат и съдебен служител в Браила. Участва в дейността на Българското централно благотворително общество – организация на български емигранти в Румъния, създадена  в Букурещ на 10 юли 1876 г. като продължение на Българското човеколюбиво настоятелство. Голяма роля за създаването му изиграва Владимир Йонин, който е бил пратеник на Славянските благотворителни комитети. Ръководството на обществото включва Киряк Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов и други. След общото събрание от 18-22 ноември 1876 обществото се обявява за създаване на независима българска държава с монархическа форма на управление. Обществото подпомага дейно пострадалите българи при Априлското въстание, както и набира доброволци за Сръбско-турската война от 1876 г. Използва вестника на Христо Ботев „Нова България“ с цел привличане на европейското внимание към проблемите на българите. След обявяването на Руско-турската война от 1877-1878, то обявява прекратяването на своята дейност.



След Освобождението на България от турско робство Греков се установява в София, където става председател на областния съд (1878 г.), а за няколко месеца през 1879 година е и първият председател на българския Върховен съд. Депутат е в Учредителното събрание, където се присъединява към Консервативната партия.

Бидейки един от най-образованите хора в Учредителното събрание, Греков бива избран в 15-членната Комисия, имаща за задача да изготви Рапорт върху основните начала на Конституцията, която трябва да изработи и приеме Учредителното събрание (останалите ѝ членове включват Константин Стоилов, Марко Балабанов, Негово Преосвещенство Митрополит Климент Браницки със светско име Васил Друмев, Илия Цанов, Григор Начович, Негово Преосвещенство Митрополит Симеон Преславски, Драган Цанков, Христо Стоянов, Андрей Стоянов, Петко Горбанов, Никола Даскалов, д-р Георги Вълкович и Константин Помянов, много от които се превръщат във водещи български консервативни политици). Рапортът на Комисията предлага препоръчва проектът на основен закон да бъде преработен в „дух на разумен консерватизъм“, включващ засилване на правомощията на правителството и на княза, въвеждането на двукамарен парламент и умерен имотен и образователен ценз за упражняването на избирателното право и като цяло възприемането на постепенен преход към самоуправлението с оглед на политическата незрялост на българския народ след петвековното деморализиращо чуждо робство. Въпреки високите научни и политически достойнства на Рапорта обаче, либералното мнозинство в Учредителното събрание надделява и приетата от него Търновска конституция има изключително либерален за времето си вид, което след това мнозина изследователи определят като една от главните причини за перманентно изострените политически противопоставяния и редовните нарушения на основния закон по време на Третото Българско Царство.

След това Димитър Греков участва в правителството на Тодор Бурмов като министър на правосъдието и в първото правителство на митрополит Климент Браницки като министър на правосъдието и управляващ Министерството на вътрешните работи (1879 – 1880).



През 1882 година Димитър Греков е сред подписалите Програмата на Консервативната партия, в която наред с традиционните за тогавашната ни консервативна десница принципи, се съдържат и цели, които спокойно можем да определим като общонационални – назначаване на държавна служба на най-достойните българи, без оглед на партийната им принадлежност, протекционистка политика към родния производител и стремеж за гарантиране пълната независимост на страната. Безспорните му професионални, политически и нравствени качества го утвърждават като част от „консервативния триумвират“ (Гр. Начович, Д. Греков и К. Стоилов), задаващ идейната и практическа линия на Консервативната партия.

Димитър Греков подкрепя установения през 1881 г. Режим на пълномощията на княз Александър I Български и от 1881 г. до 1882 г. заема длъжността подпредседател на създадения от него Държавния съвет, замислен като консервативна институция с право да обсъжда предварително законопроектите; да даде мнение по всички въпроси от държавноправно значение; да разрешава спорове, възникнали между административните учреждения, между тях и съдилищата; да разглежда жалбите на частните лица против неправомерните действия на административните органи; да проверява отчетите на Върховната сметна палата; да представя на княза случаите, в които се нарушават основните закони на княжеството, въвеждайки по този начин контрола за конституционосъобразност за пръв път в българския конституционен модел.

В периода от 1882 г. до 1883 г. е министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев (1882 – 1883). Председател е на ІІІ Обикновено народно събрание (1883). Разривът между руските генерали, които първоначално подкрепят Режима на пълномощията, но постепенно търсят сближаване с крайните либерали и дестабилизиране на положението на княза, от една страна, и „консервативния триумвират“, от друга, водят до оттеглянето на последния от управлението и ускоряват края на Режима на пълномощията.



Успоредно с политическата, се развива и научната кариера на Димитър Греков. Подобно на друг член на „консервативния триумвират“ – Григор Начович, през 1884 година е приет за редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, ставайки академик на едва 37-годишна възраст.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България Греков е натоварен от княз Александър I Български с дипломатическа мисия до сръбския крал Милан, която така и не се осъществява. През 1886 г. е дипломатически представител в Цариград. След детронирането на княза се завръща в България и се присъединява към Народнолибералната партия. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (заедно с д-р Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев). Между 1890 и 1894 година участва в правителството на Стефан Стамболов – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 г. е министър на външните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 г. и управляващ Министерството на правосъдието. Именно в този период се наблюдава раздалечаването в политическите пътища на Греков и останалите двама членове на „консервативния триумвират“. Докато Стоилов и Начович сключват тактически съюз със Стефан Стамболов в името на спасяването на България в анархията, причинена от безкняжието, и на отстояването на националната ѝ независимост спрямо агресивните попълзновения на Руската империя и излизат в опозиция след преминаването на непосредствената опасност като протест срещу придобиващото все по-диктаторски характер управление на Стефан Стамболов, то Димитър Греков трайно свързва политическата си съдба с тази на Стефан Стамболов и на създадената от него партия.

През 1895 г. Стефан Стамболов е убит и Димитър Греков става лидер на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Той заема този пост до 1897 г., когато напуска партията и се отдава на адвокатска дейност.

След падането на консервативния кабинет на д-р Константин Стоилов през 1899 г. княз Фердинанд І Сакскобургготски (1887 г. – 1918 г.) му възлага задачата да състави  правителство (19 януари 1899 г.). Този кабинет е съставен от Народнолибералната и от Либералната (радославистка) партия. Демократическата и Прогресивнолибералната партия отказват да участват в него. Това създава несигурност на управлението. Тъй като д-р Васил Радославов е министър на вътрешните работи и има силно влияние, правителството е известно с названието „кабинет на Греков-Радославов”.

Във външната си политика правителството поддържа добри отношения с Великите сили, подкрепя българското население в Македония и Тракия. Започва военно сближаване с Русия и подготовка за отхвърляне на васалитета към Турция. Българска делегация за пръв път е поканена на Международната конференция за мир в Хага.

Управлението на кабинета Греков е белязано от остра финансова криза (заложена още в края на второто правителство на Константин Стоилов, който в своите дневници обвинява за избухването ѝ княза, работил за това западните банки да откажат заем на България и по този начин да дестабилизират правителството), която засилва зависимостта на Княжеството от чуждестранните кредитори и го принуждава да се откаже от проектите за контрол върху железниците в Южна България. С цел облекчаване на финансовото положение и получаване на така необходимите на страната средства правителството води преговори с Дружеството за експлоатация на Източните железници и България се задължава в продължение на 20 години да не строи железници, конкурентни на тази компания. Правителството взема мерки за подпомагането и на селското население с отложено плащане на поземления данък за 1899 г. с три години.

В правителството настъпват разногласия, породени от това, че либералите се противопоставят на опитите на Димитър Греков да разшири участието на съпартийците си във властта и ги преследват като политически противници. В резултат на това Народнолибералната партия напуска кабинета. Радославистите се противопоставят на министър-председателя по финансови въпроси. Поради тези причини той е принуден на 13 октомври 1899 г. да подаде оставка. Още същата година става отново лидер на Народнолибералната партия.

Димитър Греков умира неочаквано на 7 май 1901 г. в София, но остава в паметта на признателните поколения като голям български държавник и патриот. Неговият син Александър Греков (1884 г. – 1922 г.) е известен дипломат и общественик.

Споделете чрез

Предишен

Следващ