Теодор Димокенчев е юрист. Работи в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма във водеща международна компания. Интервю на Михаил Кръстев
Михаил Кръстев: Г-н Димокенчев, през последните дни и седмици сериозни вълнения предизвиква идеята за криминализиране на т.нар. „частна корупция“. Как изглежда тя от юридическа гледна точка?
Теодор Димокенчев: Корупцията в цял свят винаги е разглеждана в рамките на поведението на длъжностните лица в публичния сектор – т.е. държавни служители. Основната характеристика на този сектор е, че средствата, с които се оперира в него се изземат принудително от държавата чрез данъци и тяхното разходване следва да е ориентирано за общественото благо, а не за частен интерес. Поради това и използването на публични средства за лични цели е криминализирано.
От теоретична гледна точка “частна корупция” е юридически нон-сенс, неетичното поведение в рамките на частния сектор е проблем изцяло на съответните организации. В последните години обаче все повече се говори за намеса на държавата в тези изцяло частни отношения, както на теоретично, така и на институционално ниво. Част от този разговор се води на ниво европейски институции. Аз го разглеждам като естествено развитие на антипазарните тенденции в Европейския съюз и постепенната мека съветизация на европейското стопанство.
В Българския наказателен кодекс дефиницията на “длъжностно лице”, освен държавни и обществени организации, включва и изпълняващите ръководни длъжности в юридически лица и еднолични търговци. Това води до привидна неяснота в тълкуването на конкретни разпоредби от Особената част на НК, където субект на престъплението е “длъжностно лице”. Конкретно по отношение на глава осма от Наказателния кодекс, е налице устойчива тенденция, с формирана постоянна съдебна практика, изрично посочваща че длъжностните лица от търговски дружества и други юридически лица, които не са обществени организации, не могат да бъдат субекти на престъпления по Глава осма от Особената част на НК. В решението си по Тълкувателно дело № 2/2011 г. ОСНК на ВКС категорично се произнася по този въпрос като посочва, че твърдението на Главния прокурор за наличие на “противоречива съдебна практика” е несъстоятелно и че такова противоречие не е налице. Поради това искането за тълкуване на този въпрос е оставено без разглеждане.
Отделен е въпросът защо в законопроекта се твърди, че е налице противоречива съдебна практика и че това изобщо е въпрос на дневен ред за прокуратурата и вносителите. В законопроекта се говори за „негативни тенденции“ без изобщо да се уточнява с конкретни примери и да се цитират конкретни научни изследвания и доклади. Вносителите се позовават на “Независим анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България” като единствено конкретно основание за внасянето на законопроекта. Обосновката е на практика несъществуваща, тъй като в гореспоменатия анализ във връзка с “частната корупция” се говори само в един абзац и отново става дума за необходимост за тази законова промяна без никакви аргументи. Всички тези факти ми говорят или за поръчков законопроект с цел да се даде конкретна неоправдана власт на заинтересовани лица, или за груба некомпетентност от страна както на вносителите, така и на изготвилите анализа лица. Във втория случай отговорните лица е редно да си подадат оставките. А това далеч не са единствените проблеми на въпросните документи.
Каква според Вас е причината за този опит за приравняване на длъжностни лица в държавния и частния сектор?
Т.Д: Нека си го кажем честно, това е просто трик държавата да симулира антикорупционна дейност. Така можем на хартия да се похвалим пред ЕС, че се борим с корупцията, на практика да имаме възможност да репресираме неудобни предприемачи. Антикорупционният орган ще може да отчита дейност, без реално да върши нещо полезно. По същия начин полицията отчита голям брой “разрешени” престъпления, които се състоят в залавяне на дребни продавачи на марихуана и после се самопоздравява за добрата статистика и добре свършената работа.
Както вече споменах, всички документи, на които се позовава фалшивата нужда от криминализиране на “частна корупция” ползват изпразнени от съдържание реторични похвати като “Ясно е, че член 282 от НК трябва да се преразгледа” или “Корупционните престъпления следва да се прилагат за длъжностните лица в частния сектор (например в банките) по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции”. Истината е, че нищо не е “ясно” и няма никаква реална обосновка. Изготвилите тези документи желаят да им придадат привидна експертност, която по същество липсва.
При държавните органи често има тенденция да вършат възможно най-малко работа, тъй като са бюджетни организации. Ако е в техните правомощия да се борят не само със сериозната корупция, а и да се заяждат на дребно с частни лица, то второто е много вероятно да е основният им фокус. И след това ще четем в докладите колко много корупция е предотвратена и как добре са похарчени парите ни. Ние трябва да се стараем да даваме на органите много ограничен кръг конкретни задачи и ако не си вършат работата, да ги закриваме. В противен случай са налице такива изкривявания в дейността им.
Основната критика към предложението е прекаленото овластяване на прокуратурата и новата антикорупционна комисия, ако то мине. Основателни ли са тези притеснения?
Т.Д: Резултатът от криминализиране на „частната корупция“ може да е само един – да се даде празен чек за упражняване на политически натиск върху неудобни за властта предприемачи. На практика публичната корупция по високите етажи на властта ще продължава ефективно да не се преследва, но държавата ще може да се меси в изцяло пазарни отношения. Фактът, че единствения документ, на който се позовават вносителите на законопроекта е „Независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и анализа на нейната независимост“ подклажда точно тези опасения. Ние искаме държавата да преследва ефективно сериозната корупция, а не да репресира обикновените граждани, били те и неетични, докато политиците крадат на едро.
Освен разследване на частната корупция, председателят на новото антикорупционно звено Пламен Георгиев пожела и правомощия подчинените му да арестуват. Как ще коментирате това искане?
Т.Д: Според мен няма пречка да се учим от добрите практики по света в това отношение, стига да се ограничим до истинската корупция – политическата. Но помислете за злоупотребите възможни при комбинацията между “частна корупция” и правомощия за арести. Виждали сме подобни поръчкови удари например с тенденциозните данъчни ревизии, извършвани понякога от НАП, както и показни арести по телевизията. Такива законови промени само ще увеличат възможностите за злоупотреба. Ние и сега имаме сериозен проблем на ниво етика в политиката и държавните органи. Да се дават все повече възможности за злоупотреби може да носи само вреди.
Законопроектът има за цел да промени почти изцяло настоящите нормативни текстове, а мотивите за това са несправяне с корупцията. Законът ли е виновен или тези, които го изпълняват?
Т.Д: Корупцията преди всичко е проблем на прозрачност в държавната администрация и на народопсихология. Групата, която има интерес от намаляването на корупцията са данъкоплатците, а не служителите на безброй комисии и държавни агенции. Без увеличаване на прозрачността в работата на държавната администрация и съответен граждански контрол, корупцията е нерешим проблем, независимо колко звена за борба с нея се учредят. Агенциите по необходимост се борят с корупция, която вече се е случила или се случва в момента. Нашата цел е корупцията изобщо да не започва, да направим риска за участващите в нея твърде висок. Така една агенция за борба с корупцията може да се фокусира върху малкото свръхкомплексни случаи на корупция, вместо просто да отчита дейност като преследва дребни подкупи на селски кметове и магистрати второ качество. Необходимо е самите българи да станем по-нетърпими към корупцията и да търсим по-голяма отчетност от институциите, да поставяме под въпрос всяко тяхно действие. За съжаление народът е твърде възприемчив към този феномен и непривикнал да се отделя лично време за справяне с такива проблеми. Промяната трябва да дойде от нас самите.
