Робърт Каплан*, “Стратфор”
“Член 5 от Вашингтонския договор за НАТО дава малка защита срещу Русия на Владимир Путин”, ми каза Юлиан Фота, съветник на румънския президент по националната сигурност, при неотдавнашно посещение в Букурещ.
“Член 5 защитава Румъния и другите източноевропейски страни от военна инвазия. Но не ги защитава от подривна дейност”, която включва разузнавателна дейност, управление на криминални мрежи, купуване на банки и други стратегически активи и индиректен контрол на медиите за подкопаване на общественото мнение.
Освен това член 5 не защитава Източна Европа от зависимостта на руската енергия. Както ми каза румънският президент Траян Бъсеску, Румъния е богат на енергия остров, заобиколен от империята “Газпром”. Президентът прокара пръст по картата, показвайки как съседите на Румъния като България и Унгария, са почти напълно зависими от руския природен газ, а Румъния, заради собствените си запаси с горива, все още има значителна независимост.
През 21-и век “Газпром” е по-опасен от руската армия, обясни президентът. След това съветникът му по националната сигурност добави: “Путин не е апаратчик, той е бивш разузнавач”, намеквайки, че той ще действа неуловимо. Русия на Путин няма да се бори с конвенционални средства за територия в бившите сателитни страни, а неконвенционално за сърца и умове, допълни Фота. “Путин знае, че недостатъкът на Съветския съюз беше липсата на мека сила”.
Стратегията на Москва е да контролира страни отвътре. В тази битка трябва да се тревожим именно в спокойни периоди, когато проблеми като Украйна са изместени от първите страници на вестниците заради Близкия Изток например. И помнете, че слабите демокрации могат да са по-полезни за Русия, отколкото силни диктаторски режими. Безмилостен комунистически автократ като Йосип Броз Тито в Югославия успя да държи СССР извън страната си по време на Студената война. Но слабоватите държави, макар и демократични, като съседната на Румъния Молдова, предлагат на руснаците много местни политици за подкупване.
С тази мисъл пътувах до Яш, на североизточната граница на Румъния с Молдова. Там се срещнах с председателя на общинския съвет на града Кристиан Михай Адомнитей, който говори как сравнително малка група болшевишки заговорници завзеха големите градове Москва и Санкт Петербург през 1917 г. “Путин е наследник на тази традиция. В своето сърце той е болшевик. Той знае, че можеш да завладееш обширни територии с големи армии”, разказа Адомнитей. Той ме заведе в Националния театър на Яш, датиращ от 19-ти век, малко бижу, обсипано със злато, тържество на стиловете рококо и барок, където след няколко дни трябваше да бъде изиграна “Травиата” на Верди. Сам с мен в празния театър Адомнитей каза: “Тук е Европа, тук е нейната история и култура, нейните артистични ценности и може би скоро нейните политически ценности. Тук е граничната земя на Хабсбургската империя. Нуждаем се от помощта ви, за да ни защитите”.
От Яш прекосих река Прут в Молдова, земя, която е била прехвърляна във вековете между Румъния и Русия, но след рухването на Съветския съюз през 1991 г. е независима страна. Незабавно качеството на пътищата се влоши и къщите станаха ръждясали, от старо желязо или необработен бетон, като Румъния, която познавах преди едно поколение. Забелязах, че къщите до пътя бяха свързани с газопроводна мрежа, идваща от Сибир, така че качеството на живот зависеше от Русия. В Унгени, първият град, през който минах, паркът и тротоарите бяха обрасли с бурени.
Близо четвърт век след рухването на Съветската империя нейното наследство живее не само чрез изостаналостта, но и чрез корупцията, която в Молдова е непреодолим факт от политическия живот. Заради силните етнически руски, украински, български и турски елементи и румънското етническо мнозинство, което до края на Студената война използваше кирилицата, за да чете и пише, самата идентичност на Молдова е спорен въпрос, призна пред мен в дълго интервю премиерът на страната Юрий Лянке.
Вижте Балти, град в Северна Молдова, осеян с жилищни сгради от съветската ера, които приличат на пожълтели зъби. Тук се срещнах с местната активистка Сесилия Граур, която ми каза, че “всички са изплашени. Положението в Източна Украйна би могло да се случи тук. Всички знаем това заради нашето собствено разделение”, политическо, етническо, лингвистично. “Хората говорят за това през цялото време”, допълни тя. Със своите проруски настроения Балти може да се превърне в молдовския Донецк, предупреждава ме западен дипломат. Докато Граур е проевропейски настроена и говори румънски, Александър Нестеровский, друг политик, когото срещнах в Балти, е с проруски убеждения и говори руски. Той казва, че местната подкрепа за Путин е рационален избор. “Хората никога не могат да си позволят Русия да намали доставките на природен газ или да спре да купува земеделските продукти от региона”, каза той.
Комрат в Южна Молдова е домът на православните християни и рускоговорещи гагаузи, потенциална пета колона, която Путин би могъл да използва, за да подкопае Молдова. Местният политик гагаузин Виталий Кюркчу ми каза, че със 160 000 гагаузи в Молдова и 40 000 на границата в Украйна “имаме разговори помежду си за създаването на Велика Гагаузия”, ако Молдова и Украйна отслабнат или се разпаднат. Това, разбира се, е опасен иредентизъм. Самите гагаузи не са сигурни в произхода си. Местната идентичност е толкова сложна, че експертът от университета “Джорджтаун” Чарлз Кинг, който е един от водещите в тази област, нарича националността в Молдова “несъмнено подлежащо на разисквания предложение”.
След това идва Приднестровието, малка територия източно от река Днестър, която официално е част от Молдова, но с многобройни етнически руснаци, отделени от Молдова след кратка война в началото на 90-те години на миналия век. Сега Приднестровието е пълно с руски войски, които трябва да бъдат ударна сила срещу Молдова, ако тя поиска да се сближи със Запада. Приднестровието е нещо като рай за контрабандисти, какъвто Путин иска да създаде в Източна Украйна.
Пътувах в Молдова със седмици. Обща тема навсякъде беше, че Русия е реалност, а Западът е само геополитическа концепция. В крайна сметка поради това дори много от етническите румънци отстъпиха пред факта, че Русия трябва да бъде ангажирана.
Няма как да не си спомня за тъмния политически пейзаж в Югославия, докато предавах оттам през 80-те години на миналия век преди кървавото разпадане на страната през 90-те години на миналия век. Моите статии явно повлияха на политиката на Белия дом на бездействие от 1993 до 1995 г. Нямам за цел да предлагам детайлна политика към Молдова или други страни, изправени срещу Русия. Само казвам, че има неизчислима човешка цена за западното бездействие. А западните действия трябва да представляват цялостен подход – политически, разузнавателен, икономически и т. н., за да предотвратят това, което руснаците правят.
Времето може да е малко. Има информация, че руски официални представители са провеждали срещи с етнически малцинства в Молдова, за да ги накарат да поискат още по-голяма автономия, след като страната подписа споразумението за асоцииране с ЕС в края на юни. Руснаците знаят, че Молдова не е просто гранична област. Тя е тромава смесица от хора, съставляващи много гранични области в рамките на малка и слаба държава. Страхувам се за Молдова.
От chronicle.bg
* Робърт Каплан е американски журналист и мислител.
