През последните 20 дни в Европа, две на пръв поглед несвързани събития ясно демонстрират това, което не може да бъде описано другояче, освен като пътя на бавното самоубийство, по който е поела европейската цивилизация. На 9 ноември в Берлин канцлерът Меркел изнесе реч по повод отбелязването на 80-годишнината от нощта на погрома, наричана още „Кристалната нощ”. Това събитие от 1938 г, довело до преднамереното унищожаване на 1 400 синагоги, хиляди еврейски магазини и депортирането на над 30 000 евреи в концентрационните лагери, се смята за началото на Холокоста. За тези, които са запознати с нацистката история, много преди въпросното събитие е имало ясни знаци за това какво предстои да се случи. Плановете на Хитлер за евреите са описани подробно в неговата книга “Moята борба” и са вкарани в изпълнение още в периода до Нюрнбергските закони от септември 1935 г, с които евреите са изключени от германското общество, забранено им е да заемат публични длъжности, да се женят за германци и на практика са превърнати в безправни изгнаници в собствената си страна. Хитлер разяснява подробно пред военните си командири своите планове да унищожи евреите в речта си в Оберзалцберг от 22 август 1939 г. Тази реч сякаш цели да гарантира на съвременните отрицатели на Холокоста и антисемити, като лидера на лейбъристите в Обединеното кралство Джереми Корбин, че няма защо да се крият. „Кой в крайна сметка”, заявява Хитлер, „днес говори за изтребването на арменците”.
Речта на Меркел по същество беше не толкова отбелязване на годишнината от злокобното историческо събитие, колкото предупреждение за новата вълна от заразен антисемитизъм, заливаща Западна Европа и приемаща пандемични пропорции в мюсюлманските общности там. Затова тя трябва да бъде поздравена, макар да не бе достатъчна искрена, защото пропусна да спомене, че тази експлозия на антисемитизъм бе в голямата си част причинена от нея. Именно Меркел допусна в Европа близо два милиона мигранти, предимно мюсюлмани, които са закърмени с антисемитизъм от люлката. Тя забрави да спомене и че положи максимални усилия, за да лансира и разпространява ужасната си политика, опитвайки се да принуди Източна Европа да вземе мигранти, които са доказали, че не желаят да се интегрират. Макар, че Меркел е на път да си отиде, не е далече времето, когато синагогите и еврейските фирми в Германия ще бъдат охранявани от войници, както е вече във Франция.
Това е мрачната, а може би и неизбежна реалност, която изглежда гарантирана с решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), взето две седмици преди речта на Меркел. На 25 октомври с решение, задължително за 47 европейски държави, ЕСПЧ отхвърли петицията с австрийски вносител и постанови, че императивите за „религиозен мир” и „взаимна толерантност” са по-важни от свободата на словото. В този конкретен случай вносителят на петицията е попитал на семинар дали бракът на Мохамед с шест годишно момиче, консумиран три години по-късно, е представлявал случай на педофилия. В своето решение съдът постановява, че опетняването на името на Мохамед не е защитено от свобода на словото, независимо от фактическите доказателства. Оттук може да се очаква като последица забраната на критиките към исляма.
Това решение води до отмяна на решението на същия съд от 2001 г, според което шериатът не е съвместим с демокрацията. То освобождава Исляма от възможността да бъде обект на въпроси към него, и то сега, когато атаките срещу християнството и юдаизма са факт и са широко практикувани. За да разберем какво означава това на практика, си струва да си припомним декларацията от Кайро от 1990 г. за правата на човека в Исляма, която беше одобрена от всички 57 държави-членки на Организацията за ислямско сътрудничество. Декларацията изрично отхвърля общоприетото определение на човешките права и ги подчинява (в чл. 24 и 25) на средновековното мракобесие на шериата. Шариатът е създадена от човека доктрина, която идва по-късно от Корана и е предназначена да обслужва интересите на арабския империализъм след Мохамед, като налага дискриминация и насилие срещу християни и евреи и в най-добрия случай третира жените и немюсюлманите като граждани втора ръка.
Отдавна ислямските супремацисти имат за своя крайна цел да забранят всякакви критики, включително към най-радикалните изражения на ислямска нетърпимост под фалшивия претекст, че тези критики представляват ислямофобия. Сега те са на път да постигнат тази цел с помощта на Европейския съд за правата на човека.
