Странно е как наглед милеем за достойнствата на демокрацията и свободния пазар, но появи ли се възможност, веднага търсим някаква централизирана институция, заместник на „партията-майка“, която да изпълни исканията ни или поне да отсъди кое е правилно и кое не. 30 години след падането на авторитарния режим в България, все още не можем да отпуснем съзнанието си и да потърсим икономическата логика в заобикалящата ни среда, без тя да бъде централно наложена от волята на малцина.
Показателен пример в това отношение са последните искания на т.нар. гилдия на таксиметровите шофьори. Възбудени от последните месеци на частично обществено недоволство, свързано донякъде и с близка до тях тема – цените на горивата и данъците за автомобилите, те решиха да се протестират за… минимална цена на услугата, която предлагат. Това едва ли следва да ни изненадва, след като живеем в държавата, в която все още минималната заплата се смята за ефективен метод за повишаване на стандарта на живот на гражданите, противно на всякаква икономическа логика. И все пак, исканията на таксиметровия бранш няма как да не предизвикат възмущение у тези, които има поне частица респект към свободния пазар. Първо е важно да отбележим, в София има максимална цена от 1.30лв. на километър през деня и 1.60 лв. през нощта. Тези ограничения сами по себе си противоречат на всякаква пазарна логика и са вредни. В един идеален свят не биха съществували, а дори страхът от т.нар. „копърки“ е полезен, тъй като възпитава потребителите да носят отговорност за решението да ползват или не дадена услуга.
Въпреки вредният характер на ограниченията, наложени от Столична община, пазарът и неговата невидима ръка все пак са успели да преодолеят затрудненията, като масовата цена на таксиметровата услуга в София не е близо до максималната. Всъщност големите таксиметрови компании предлагат дневна цена от около 80 стотинки на километър и нощна тарифа от 90 стотинки. Преценили са, че тази цена отговаря на разходите по осъществяването на услугата.
Сега обаче виждаме новите искания, а в тях минималната цена за осъществяването на таксиметровата услуга трябва да бъде фиксирана на „най-малко 98 ст. за километър пробег през деня и 1,14 – през нощта“. Тоест цената следва да бъде изкуствено завишена над пазарно предлаганата такава. И забележете, това решение следва да бъде взето от Столичния общински съвет, с което да се превърне в задължително за всеки, които предлага или реши да предлага този тип транспортна услуга. Ако някоя компания прецени, че желае да работи с по-ниска печалба и да разчита на по-голям поток от пътници, то тя няма да има това право. Описаната схема е всичко друго, но не и начинът, по който следва да функционира свободният пазар.
И понеже така или иначе сме на темата с такситата, нека припомним, че конкурентната им услуга, предлагана от компанията Uber, бе буквално забранена в България с един законопроект на двамата депутати от ГЕРБ Цветомир Михов и Иван Вълков, едно решение на Комисията за защита на конкуренцията и потвърждаването му от Върховния административен съд. Все институции, които се намесиха в полза на същия този бранш, които днес иска друга централизирана институция, в лицето на Столична община, да му въведе минимална цена.
Всяка една такава намеса, независимо дали тя е за минимална цена на таксиметровите услуги и максимална цена на основните хранителни продукти (каквато икономически абсурдна идея се появи наскоро), изкривява пазара и води до катастрофални последици. Ако пазарът, в лицето на потребителите, не са склонни да платят изкуствено създадената всеобща минимална цена, то от това ще пострадат най-много самите таксиметрови шофьори, тъй като част от тях ще бъдат освободени или ще се принудят да потърсят друг начин за препитание. Ако пък цената е уместна, то нищо не им пречи да я въведат и сега, без да чакат „общината-майка“ да им го налага.
