[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
На 27-ми юни Европейската комисия (ЕК) наложи безпрецедентна глоба от 2,4 милиарда евро на Алфабет, компанията-майка на интернет гиганта Гугъл. Причината – според ЕК търсачката на Гугъл облагодетелства собствената платформа „Гугъл шопинг” и ощетява по-малките независими платформи за пазаруване, изблъсквайки ги значително по-назад при резултатите (често чак на четвърта страница, до която малцина потребители стигат). Накратко, ЕК разглежда предлагането на интернет-търсачка и предлагането на шопинг-платформа като два вертикално интегрирани пазара. Според тях доминацията на Гугъл на „пазара за търсачки” вреди на конкуренцията на „пазара за стоки”. Дори да приемем, че в това има резон, сякаш при анализа си ЕК напълно е пренебрегнала други заинтересовани страни – крайните потребители и всички фирми, използващи шопинг-платформата на Гугъл.
[/et_pb_text][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Какво представлява алгоритъмът на Гугъл?
Както интернет-търсачката, така и предлаганата от Гугъл шопинг-платформа има една основна характеристика – тя е напълно безплатна за крайния потребител. Ако на него му се е налагало да обикаля от магазин на магазин, за да сравнява цени в ерата преди навлизането на шопинг платформите, то сега сравнително бързо с няколко клика може да открие най-подходящата и евтина оферта за себе си. Алгоритъмът на Гугъл шопинг е така направен, че платформата облагодетелства при резултатите най-вече продуктите с най-ниска цена. Ако един и същ продукт, например маратонки, бива предлаган от няколко фирми, то този предложен на най-ниска цена ще бъде показан най-напред на потребителя.
Същевременно, всеки ден роботът на Гугъл индексира страницата, на която се намира конкретният продукт и в случай, че цената се различава от тази, която търговецът е обявил на шопинг-платформата, то продуктът бива временно суспендиран, докато търговецът не обнови информацията. По този начин Гугъл осигурява две неща – 1) търговците винаги ще имат стимул да предлагат възможно най-евтини продукти, 2) потребителите няма да бъдат подлъгвани с евтини цени в рекламите, несъответстващи на по-скъпи оферти на сайта на фирмата.
[/et_pb_text][et_pb_image admin_label=”Изображение” _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/shopping-carts1.png” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Вреди ли наистина на конкуренцията?
По подобен начин функционират платформите на двата най-големи конкурента на Гугъл в шопинг сегмента – Ибей и Амазон. Разликата е, че при тях търговците плащат високи комисионни, които впоследствие биват включени в цената на продукта. По тази причина, крайните потребители редовно купуват даден продукт с около 15% по-скъпо. Ако търговците решат да подпомогнат офертите си на тези две платформи допълнително с реклама, пазарният процес се оскъпява допълнително.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]
От тази гледна точка, Гугъл шопинг позволява много повече конкуренция между търговците и по-високи маржове за тях самите.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Тук е мястото да се спомене, че по-малки платформи, като Фаундем (фирмата оплакала се пред ЕК от Гугъл), ПрайсГрабър, Шопинг.Ком и Некстаг предлагат по-малко разнообразие на потребителите. Те също така съдържат редовно линкове и реклами, които водят в крайна сметка до големите три – Амазон, Ибей и Гугъл. Редно е да се спомене, че дори ако 90% от „пазара за търсене” бива доминиран от Гугъл, тези платформи имат много и различни начини да достигнат до крайните потребители в интернет – реклама по телевизията, реклама във фейсбук, флайъри и т.н. Гугъл не е длъжен да им подарява интернет трафик. Не на последно място, потребителите са автономни индивиди и сами решават коя е най-добрата оферта за тях и колко си заслужава търсенето й. Щом мнозинството от тях към момента се решава на покупка, кликайки на най-предните резултати, то сделката значи си струва и сегашната система функционира добре.
Промяна в алгоритъма на Гугъл би била в ущърб на дребния бизнес
Тъй като конкуренцията е главното притеснение на ЕК, не бива да се пропуска, че ако Гугъл промени алгоритъма си и повече интернет трафик започне да отива към независимите шопинг платформи, то малките търговци ще пострадат. Причината е проста – повечето от тях разполагат с малък брой служители. Ако приемем, че всяка фирма до 50 души има по 4 служителя в маркетинговия отдел, лесно можем да видим колко непосилна задача ще бъде оптимизирането на реклама в няколко канала.
Само Гугъл предлага 4 различни платформи за реклама (търсачка, дисплей реклами, шопинг платформа и имейл платформа). Като добавим големите му конкуренти Бинг (2 канала – търсачка и шопинг платформа), Амазон и Ибей, виждаме, че капацитетът трудно може да достигне дори за тях. Какво остава, ако трябва търговците да гонят трафик по още 3-4 платформи? Най-големият проблем в областта на дигиталния маркетинг е събирането на данни, а колкото по-неконцентриран е трафикът толкова по-малко и некачествени са данните за оптимизация. Ще се стигне до по-голям разход на ресурси, по-малка ефективност, по-ниски печалби и по-малко потребители, които в крайна сметка намират продукта, който им трябва.
В заключение – концентрацията на „пазара на търсачки” или „пазара на шопинг платформи” не е нещо лошо. Към настоящия момент и търговците, и крайните потребители печелят от доминантната позиция на Гугъл и другите му големи конкуренти. Най-добре е ЕК да не се меси и да не налага изкуствено промени, които задоволяват лобистките интереси на няколко фирми. По този начин тя им дава сигнал, че вместо да търсят по-добри иновации, могат да изчакат политиците да свършат тяхната работа и да им дадат печалби даром. От подобни грешни стимули накрая губят всички.
*Заглавието е на Мисъль
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация във ЕКИП” button_url=”http://ekipbg.com/ek-globa-google/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
