Изборът на Европейски главен прокурор е възможност за ЕС да покаже сериозно отношение към темата корупция и финансови злоупотреби и да подобри помръкващия си имидж. В това отношение кандидатурата на г-жа Лаура Кьовеши е истинска находка. Не защото “превъзнасям” румънския модел, напротив, имам доста съмнения към него, нито защото споделям наивно-глуповатото политиканство в нейна подкрепа низ българския фейсбук. Друга е причината – просто Кьовеши е звезда. Тя е публично известна и доказано смела. Важно е първият главен прокурор на Европа да има физиономия на смел лидер, а не на чиновник.
Това, че Кьовеши е румънска унгарка, т.е. човек от Източна Европа би донесло допълнителен плюс на избора ѝ, като разсее тежките съмнения за целенасочено изолиране на Изтока през непочтени апаратни силови игри на определени политически кръгове от Запада.
И не на последно място, конкурентите и са от Германия и Франция – двете държави с най-голяма политическа и икономическа тежест в Съюза. Всеки избор на кандидат на една от двете големи държави има пряко отношение към властовите баланси в европейската архитектура, поражда ревност у другата, или пък съмнение у останалите държави членки за договорка между “големите”. Затова по-рядко начело на ключовите институции (ЕК, Съвета, ЕП) се избира представител на Франция и Германия, по-често са хора от трета нация, еднакво приемливи за големите играчи.
Факторите при този избор:
- Германия и Франция дават най-големи вноски в Бюджета на ЕС и съответно имат най-голям легитимен интерес от стриктното следене на разходването му и преследване на нарушенията.
- Концепцията на френския президент Макрон е изолиране на Източна Европа в периферия и консолидиране на европейския Запад като ядро на Съюза. По тази причина изборът на човек от Изтока не би бил предпочетен от Франция. Затова и тъкмо френски кандидат е основен опонент на Кьовеши.
Българските почитатели на Макрон най-силно викат за Кьовеши*, но трябва да знаят, че ако нейния избор се провали за сметка на френския кандидат, причината за това няма да бъде България и българските евродепутати, а Франция и политиката на Макрон към Източна Европа. Атаките в социалните позорища срещу кариерния дипломат Димитър Цанчев са особено нелепи и показват срамно невежество за това как функционират държавата и ЕС.
Отказът на Румъния да застане зад Кьовеши не носи негатив за кандидатурата ѝ, доколкото социалистичексото правителство в Румъния е на мушката на водещата ЕНП, но и на останалите политически групи в предизборното позициониране, която тече. Като страна, председателстваща ЕС в момента Румъния има своето дипломатическо оправдание да бъде в “мълчалив режим” и да не издига или подкрепя свой кандидат.
Първоначалното предимство на французина Жан-Франсоа Бонер във форматите на Съвета очаквано донесе победа на Кьовеши в комисиите на Европейския парламент. ЕС се намира в постоянно динамично напрежение и конкуренция между трите основни институции – Комисия, Съвет и Парламент. Изборът на Европейски главен прокурор ще бъде заложник на тази голяма игра, както и на големите геополитически баланси в европейската политика, а не на емоциите на политически фен-групи в малките държави. Всъщност откъде привържениците на Кьовеши са сигурни, че Бонар или Ритер биха били по-малко безкомпромисни от нея спрямо финансовите злоупотреби и корупцията? Тъкмо данъкоплатците на техните държави дават най-много пари в общия бюджет.
Изборът на Лаура Кьовеши би бил символичен не толкова за отношението към обвиняваните в корупция управления на Изтока (от гледна точна на нетния донор- западен данъкоплатец дори има логика да бъде обратното), колкото за общия геополитически баланс в Европа и за пътя напред. Ако Франция наложи своя кандидат (който дори в ЕП диша във врата на ромъно-унгарката), това ще значи, че опасната тенденция за “Европа на две скорости” продължава да набира скорост.
* Предшественичката на Кьовеши, идеализираната по същия наивен начин Моника Маковей е част от групата на Консерваторите в ЕП, която феновете на румънската юристка наричат “патрЕоти” и “евроскептици”
