Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: “Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?… Безобразие!“
У нас критиците на Църквата се делят на две големи групи. Първите са хора, които мразят Църквата и демонстративно не се интересуват от нея. Те или са атеисти, или вярват в “някаква висша сила” по начин, по какъвто сами решат. Тук попадат и либералните медии на издръжка от съответните НПО (Тръмп няма ли най-сетне да им спре парите?). Не разбирам защо, щом не вярват, щом не се интересуват от църковните дела до степен, в която даже и не знаят какво се случва всеки ден в храма, защо са тръгнали да се вълнуват от такива специфични въпроси като правилата за общо служение.
Втората група обича Църквата и по своему се грижи за нея. Тук попадат преподаватели, журналисти и интелектуалци от общ характер – няма да споменавам имена, за да не ми пращат пак просташки и по либералному агресивни есемеси. Тези хора не търсят спасение в Църквата, а са тръгнали сами да я спасяват, защото тяхната мъдрост е по-дълбока от хилядолетната съборна мъдрост. Те се чувстват призвани да обясняват на “простолюдието” вярата и всичко свързано с нея, защото, види се, свещениците и епископите не умеят така добре и с толкова нàучни думи. Ако ви интересува църковен въпрос, в никакъв случай не се обръщайте към енорийския си свещеник, ами потърсете проф. …. – обещах да не споменавам имена.
Общото между двете групи е следното: решили са да воюват за цивилизационния избор на България и един от пътищата на тази борба минава през религията, защото и малките либералчета знаят, че една цивилизация се дефинира преди всичко от религията си. Един политик преди време в неофициална обстановка сподели, че най-голямата беда на българите е, че са православни и че пишат на кирилица. Отговорен политик, бил е даже министър хайде да не казвам на какво, че е срамота. Мнозина други мислят по същия начин и то без изобщо да ги интересуват азбуката и православието – ако ги попиташ по какво се различават православието, католицизмът и протестантството, не могат да кажат. И по някакъв свой си парадоксален начин са прави, защото за тях противопоставянето, спорът не е православие/инославие, а Изток/Запад и те са заели страната на Запада, защото там виждат либерализма, икономическия растеж, технологичната революция, развитите социални системи, гарантираните човешки права, воюващи за всевъзможни каузи НПО и т.н. За тях Западът е все още онази обетована земя, която беше за всички преди 1989 – земя без тоталитарен терор, без комунизъм, земя на свободата и най-вече на свободата на словото, земя на “упадъчната” музика и разкрепостените нрави, но преди всичко – земя на благоденствието.
В това няма абсолютно нищо лошо. Напротив, хората трябва да се стремят да уреждат живота си и да живеят в безметежие без страх от насилие и лишения.
В един недалечен исторически момент обаче на запад се ражда движението на икуменизма. Ражда го протестантството, но мисионерският католицизъм бързо го харесва и припознава. За него има вековни исторически предпоставки и мотивите са много повече политически, отколкото догматически или канонически. Най-общо казано идеята на икуменизма е, че различните християнски църкви трябва да се съсредоточат върху общото между тях, пренебрегвайки различното. Стъпвайки не теорията за догматическото развитие (кардинал Джон Хенри Нюман (1801-1890)), според която човек, поумнявайки, може да преформулира и изменя догматите на Църквата, икуменистите казват, че трябва да загърбим проблеми като Filioque, непогрешимостта на папата, непорочното зачатие, целибата, причастието, чистилището, и т.н., и т.н. важни догматични въпроси, за да се концентрираме върху световния мир, климатичните промени и бедността – каузи от портфолиото на НПО. Основните инструменти на икуменизма са общите молитви и т.нар. “междуконфесионален диалог”.
Тъй като икуменизмът идва от либералния Запад, българските либералстващи преподаватели, журналисти и общи интелектуалци веднага го взеха на въоръжение, още повече че на Изток, в Русия вече бяха започнали да превръщат православието в политическа идеология. Битката стана за геостратегически сфери на влияние. Сериозна работа. Къде сме тръгнали ние с нашата кирилица и с нашето православие! Всеки отказ на нашата Църква да участва в икуменическото движение вече започва да се разглежда като провокация на ченгета, като заговор на путинисти срещу свободния и демократичен свят. Ето още един повод православната Църква да бъде мразена и обиждана, както не е обиждан нито един будист или кришнар.
И никой не си задава сериозно въпроса защо нашата Църква отказва да участва в икуменическото движение – нито в църковните му съслужения, нито в спектаклите като “общи молитви за мир” и т.н. Българската църква не е против световния мир и сигурно се отнася със симпатия към всички “Мис Вселена”, които се борят за него. Със сигурност не подкрепя нито бедността, нито съсипването на природата. Е, може би е малко поизостанала в технологично отношение, защото все още не е внедрила благословеното от папата приложение за смартфони, с което децата търсят и ловят светци, както търсеха и ловяха покемони, но то едва ли е от зло сърце.
Българската църква не саботира нищо. Отказва участие в икуменически мероприятия по една съвсем проста причина – спазва църковните закони (канони). А всички демократично мислещи граждани би трябвало да приветстват спазването на законите, защото именно то е любимото им “върховенство на закона”. А защо тогава други православни църкви участват? Ами това, дами и господа, си е лично тяхна работа. Не сме ние, нито пък нашите либералстващи интелектуалци, тези, които ще съдят този или онзи патриарх, хеле пък собствения си.
В целия “междуконфесионален диалог” има едно нещо, което никой не отрича – единствено православието пази вярата такава, каквато е определена от Евангелието, Деянията, Посланията, правилата на седемте Вселенски събора и светоотческото наследство. Тези, които са я променили, просто търсят начин да се оправдаят, да кажат, че са имали основание да го сторят. И желаят да легитимират това основание, извършвайки тайнства съвместно с православните. Затова отношението на всички към православието е по-особено, защото православието легитимира. Но ще спре да легитимира, когато престане да бъде православие, тоест, ако отстъпи от богоустановените догми и канони.
Какви са тези догми и канони всеки може да прочете, стига да има желание. По въпроса кой с кого може да служи, да се моли, да участва в тайнства, без да отпадне от Църквата, няма какво да се умува и да се разисква – написано е ясно на много места (напр. в определенията на VI Вселенски събор). Една от най-типичните отличителни черти на християнина е, че уважава църковната йерархия и през ум не му минава да редактира догмите и каноните, защото подложени на редакция, те вече няма да са догми и канони. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
