Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ Филип Карл Салцман (Philip Carl Salzman) за Sovereign Nations.
Тоталитарните движения и тоталитарните общества се стремят да осигурят еднаквост на мисълта:
„Професор Франк Елис от Университета в Шефилд отбелязва, че терминът „политическа коректност” е използван за първи път в края на 19-ти до началото на 20-ти век, когато Ленин започва своето издигане във властта. Елис казва, че марксистко-ленинистите и маоистите твърдо налагат превъзходство, тоест, че те са единствено идеологически правилни, както политически, така и теоретично. Какъвто и да било „форум за дискусии“, както го описва Елис, би възпрепятствал „революционния дух, необходим за издигането на обществения ред. „
Левите интелектуалци са начело на развитието на комунистическата идеология. „Както посочва авторът Уилям Линд, интелектуалците като Дьорд Лукач смятат, че културата трябва да бъдат изкоренена преди да да бъде заменена от нова, марксистка. За да бъде постигнато това, тази „критичната теория“ се реализира с цел да унищожи онова, което се възприема като стар начин на мислене.“
След Октомврийската революция Съветският съюз възложи тази задача на военните политически офицери. „Организацията на съветската армия претърпява редица трансформации от създаването си през 1917 г., включително въвеждането на най-малко две специализирани политически позиции – политрук, наричан още политически директор, и помполит, наричан още заместник-командир по политическите въпроси. В исторически и културен контекст тези позиции се наричат общо комисари, макар че тази фраза често се отнася само за политик.“
Политическите служители са назначени и в отрядите на Китайската народно-освободителна армия (PLA). Създават се трите нива на политически офицери, които служат като лидери на звена (джугуан, zhuguan) и техните заместници (People’s Liberation Army Air Force 2010, Chapter 6, NASIC; China’s National Defense 2002).
- Политическите комисари (джънуей, zhengwei) – във всички организации на ниво полк и по-горе;
- Политическите директори (дзяодаоюен, jiaodaoyuan) – във всички организации на ниво батальон;
- Политическите инструктори (джъдаоюен, zhidaoyuan) – във всички организации на ниво компания.
Със следните задачи:
- Налагането на решенията, взети от партийния комитет;
- Въвеждане на партийна дисциплина сред членовете на партията;
- Предоставяне на политическо образование на войските в рамките на тяхната организация;
- Работа с други компоненти на политическата система.
По-конкретно, задачите на комисарите са:
- Разпространение на марксистко-ленинистко-маоистката мисъл сред редиците;
- Подобряване на политическото съзнание;
- Гарантиране на абсолютното лидерство на Китайската комунистическа партия (ККП) сред армията;
- Защитаване на правия курс и политиката на ККП;
- Укрепване на единството отвътре и отвън, повишавайки боеспособността на войската.
Правомощията на комисарите не се ограничават само до военните структури. Те се включват и в други важни институции. Ето пример от международния бизнес:
„Китайците ефективно настояваха глобалните корпорации да преместят целия си азиатски бизнес извън Индия и да го преместят в Китай. Всичко това може да изглежда според курса на вътрешните политики на мултинационалните корпорации. Това, което беше различно тук бе, че двама от китайските ръководители бяха висшестоящи членове на Комунистическата партия на Китай – комисари, както те се наричаха – и те не правеха просто бизнес предложение. Западняците забеляха едно осезаемо „в противен случай...“ в предложенията, които чуваха от китайските си колеги“.
В китайските училища, главният учител играе ролята на комисара:
„В организационната структура на китайската класна стая, главният учител отговаря за учението, поведението и мислите на 50 ученика в продължение на 3 години. Тази организация се повтаря от детската градина до университета и от Пекин до Тибет. Когато Комунистическата партия още беше революционно движение, политическият комисар е бил отговорен за дисциплината и правоверността на всяка партийна клетка и главният учител практически е политическият комисар на клетка от 50 ученика. В китайските гимназии това учениците да учат здраво не е достатъчно – правилното мислене е крайната цел.“
През последните десетилетия университетите в англоговорящия свят и по-специално университетите в Северна Америка, се ангажираха с една идеология като основа на своето функциониране. Тяхната политическа коректност не е марксизъм-ленинизмът на Съветския съюз, нито маоизмът на Китай, а вид неомарксизъм, който често бива наричан идеология за „социалната справедливост“ (social justice). Тя поставя на първо място равенството над всички други ценности и разглежда хората в качеството им на членове на категории или колективи. Нейният ръководен оперативен принцип е „представителство“ въз основа на статистическото им присъствие спрямо общото население.
Като пример, ето какво представлява идеята за „социална справедливост“, постулирана от „Университети Канада“ (Universities Canada, преди Асоциацията на университетите и колежите в Канада – The Association of Universities and Colleges of Canada):
- Ние вярваме, че нашите университети биват обогатени от разнообразието и включването. Като лидери на университети, които се стремят да бъдат разнообразни, честни и отворени, ние ще направим личната си ангажираност с разнообразието и приобщаването очевидна.
- Ние се ангажираме нашите институции да разработват и/или поддържат план за действие за справедливост, многообразие и включване в консултация със студенти, преподаватели, служители и администратори, и по-специално с лица от слабо представените групи. Ние се ангажираме да демонстрираме напредък в течение на времето.
- Ние се ангажираме да предприемем действия, за да осигурим справедлив достъп и възможности. За да направим това, ние ще идентифицираме и преодолеем пречките и ще осигурим подкрепа за набирането и задържането на старши университетски ръководители, членове на Управителния съвет и Сената на университетите, преподаватели, персонала и студенти, особено от по-слабо представени групи.
- Ние ще работим с нашите преподаватели, служители и фирми за подбор на кадри, както и с нашите управителни съвети, за да гарантираме, че кандидатите от всички среди ще получат подкрепа в техния кариерен напредък и успех на висши ръководни позиции в нашите институции.
- Ще търсим начини за интегриране на инклюзивни върхови постижения в преподаването, изследванията, ангажираността и управлението на нашия университет. По този начин ще се ангажираме студенти, преподаватели, персонал, управителни съвети, сенати и възпитаници, за да повишим осведомеността и да насърчим всички усилия.
- В нашите усилия ще се ръководим от доказателства, включително доказателства за това какво работи при преодоляване на бариерите и пречките, които могат да обезкуражат членовете на по-слабо представените групи да напреднат. Ние се ангажираме да споделяме доказателства за практики, които работят в Канада и в чужбина с институциите за висше образование.
- Недостатъчно представените групи включват идентифицираните във федералния закон за заетостта – жени, видими малцинства, аборигенски народи и хора с увреждания – както и, но не само, ЛГБТ2 + хора и мъже в доминирани от жени дисциплини.
Това официално изявление е типично за изявленията на правителства, академични асоциации и университети. Всички те правят необосновано и неоправдано етично предположение, че всяка организация и всеки отдел трябва да отразяват присъствието на различни групи и категории от цялото население. Всички те твърдят, че многообразието „обогатява“ университетите, но рядко обясняват как и когато се дават такива обяснения, те са необосновани, без доказателства или противоречат на тях.
Те манипулативно намекват или директно лъжат като заявяват, че някои категории са „недостатъчно представени“ поради предразсъдъци и дискриминация, но не представят убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение. И накрая, те препоръчват да се предоставят специални привилегии на „недостатъчно представените малцинства„, като по този начин се оправдава дискриминация по отношение на раса, пол, сексуални предпочитания, етническа принадлежност и т.н. С други думи, целта на тези цели на „социална справедливост“ е да включат хора от някои категории, като се изключват хората от други категории. „Включването“ се прилага само за предпочитани категории хора.
Университетите търсят практически методи за прилагане на своите предпочитания за „социална справедливост“, за да развиват така наречените „недостатъчно представени малцинства“ и да намалят присъствието на хора от нежелани категории, особено на бели хетеросексуални мъже. Това е начинът, по който „Университети Канада“ определя своя план:
Изграждане на капацитет и промяна на културата
Очакван резултат
Увеличаване на капацитета на канадските университети за интегриране на безпристрастността, разнообразието и включването в тяхното преподаване, научни изследвания и управление.
Подкрепящи действия
- Изграждане на институционален капацитет за подкрепа на справедлива, разнообразна и приобщаваща организационна култура.
- Изграждане на институционален капацитет и култура за набиране на разнообразни студенти, персонал, преподаватели и администратори и подкрепа за техния успех.
- Изграждане на институционален капацитет и култура за интегриране на основание съображения за справедливост, многообразие и включване в научните изследвания, преподаването и ученето.
Кой е отговорен за изпълнението на тези планове? Измислен е нов тип бюрократ, който да носи отговорността за промяната към политически коректна култура в университетите: офицер, отговарящ за „разнообразието и включването“ (diversity and inclusion officer). Обикновено има няколко офицери по „разнообразието и включване“, вариращи от вицепрезидентски позиции до позиции в по-малки екипи. Например, McGill University с гордост обявява „създаването на няколко нови позиции в McGill през последните две години, а именно: старшият съветник по справедливата заетост (Senior Employment Equity Advisor), старши съветник по справедливостта и включването (Senior Equity & Inclusion Advisor) и фасилитаторът на справедливостта (Equity Facilitator)“.
Работата на комисарите по „разнообразието и включването“ е да налагат и подсилват политически коректните мисли и действия. Често на тези политически комисари се дават правата на съдия и съдебни заседатели, а на тяхно разположение са мощни санкции. Например, ако някой професор изкаже мнение, противоречащо на тези на „социалната справедливост, многообразие и включване“, той или тя могат да бъдат изпратени за преквалификация, обикновено на курсове, водени от външи „експерти“ по многообразието. Или, дори още по-„инклузивни“ са задължителните курсове по „многообразие“ за всички университетски преподаватели.
Политически некоректните преподаватели, дори и тези, които са на безсрочен трудов договор и популярни сред студентите, са уязвими на натиск и в крайна сметка могат да бъдат уволнени. Един професор от научния департамент в McGill University изразил неправилни възгледи за феминизма – централен компонент на „правилното мислене“ и е предупреден от декана си да замълчи. При друг случай, професорът по психология на Acadia University Рик Мехта (Rick Mehta), макар да e „видимо малцинство“, както канадците обичат да казват, просто отказва да следва политически коректната теза. Той нарича мултикултурализма „измама“ и е „обвинен в „отричане на разликата в заплащането между мъжете и жените, както и че е оприличил „Комисията за истина и помирение“ на инструмент за „безкрайни извинения и компенсации“. Нещо повече, професор Мехта е „обидил феминистката организация в Acadia, като се аргументира за обективни академични стандарти и срещу привилегиите за самопровъзгласилите се за жертви групи„. Университетът му го информира, че „Университетът има юридическа отговорност да осигури среда без дискриминация, сексуален тормоз и личен тормоз„, което очевидно означава, че е забранено неправилното мнение, а оттук и разнообразието на мненията. Университетът на Акадия уволнява професор Мехта.
В друг случай, получил отразяване из медиите, завършилата Wilfred Laurier University и работеща като асистент Линдзи Шепърд (Lindsay Shepherd) показа в курса си откъс от новините по TVOntario, който включва дискусия за използването на местоименията за джендър и пол с участието на професор Джордан Питърсън (Jordan Peterson) от университета в Торонто. Шепърд е привикана на среща с нейния ръководител, с ръководителя на нейната академична програма и с изпълняващия длъжността ръководител на Службата за многообразие и справедливост на университета. Те уведомили Шепърд, че показването на клипа с Питърсън е като „неутрално пускане на реч на Хитлер“, тъй като неговите аргументи били в противоречие с канадския Кодекс за човешките права и че това, което се е случило в класа, противоречало на политиката на университета по отношение половете и сексуалното насилие. Мениджърът [на Службата за многообразие и равнопоставеност на университета] предположил и че това мнение може да е нарушило Кодекса за правата на човека в Онтарио„. Официалните комисари на Службата за равнопоставеност на многообразието и професорите просто се опитвали да поправят политически некоректното вярване на Шепърд, че има право на многообразие на мнения и право на изслушването на различните гледни точики по всеки проблем. Шепърд, обаче, благоразумно направила запис на тази среща и я предадала на канадската преса. Изправени пред сериозно обществено недоволство срещу потискането на академичната свобода и свободата на словото, университетът и един от професорите отстъпиха и написаха писма за извинение. Шепърд съди университета, както и Питърсън.
В много университети служителите по въпросите на многообразието и приобщаването са обвинени в злоупотреба при разследване на жалбите за сексуални нарушения и сексуално насилие. В повечето случаи тези офицери са жени и върли феминистки. Те са допринесли за преследването и унищожението на невинни мъже, които са несправедливо обвинени. В това мероприятие университетските администрации безмилостно подкрепят своите служители в областта на многообразието, дори когато обвиняемият е оневинен от независими експерти.
Къде сме сега? Нашите правителства, академични агенции и университети отхвърлиха либералния акцент върху индивидуалните академични качества и постиженията като аргумент за приемане и наемането на работа и го замениха с нелибералния принцип на пропорционално представителство на статистическите категории хора. На практика това означава, че благосклонно се облагодетелстват членовете на предполагаемите „недостатъчно представени“ малцинства, като например жени, цветнокожи, представители на местните народи в Канада, хомосексуалисти и транссексуални и групи като мюсюлманите. В същото време те изключват членове на предполагаемите „свръхпредставени“ категории като мъже, бели, хетеросексуални, християни, евреи и азиатци. Но не мислете, че това е обратен сексизъм, обратен расизъм и предразсъдък. Това е това, което днес наричаме „социална справедливост„.
В помощ на тази програма за „социална справедливост“ се налагат различни лъжи като например, че „мултикултурализмът“ не е социологически оксиморон, а най-висок морал; че всички култури са еднакво добри и ценни; че биологията не влияе на нашите социални роли и поведение (с изключение на хомосексуалистите); че жените никога не лъжат и винаги трябва да им се вярва; че идеите за заслуги и постижения са бяло мъжко превъзходство; и че политиката на race-blind policy (расата е без значение) е расистка както и твърдението “All Lives Matter“ (отговор на идеята „Black Lives Matter“, бел. прев.). Пазарът на идеи и разнообразието на мнения вече не съществуват в нашите университети.
Университетските администрации са решително ангажирани с идеологията на „социалната справедливост“ и са назначили серия от комисари по „многообразието и включването“, които да служат като правоприлагащи органи за премахване на всякакви политически некоректни мнения. Тези хора държат бъдещето на всеки студент или служител в ръцете си и ще унищожат всеки студент или служител, който изрази забранени истини или поставя под въпрос дневния ред на „социалната справедливост“. Тоталитарните комунистически режими се оказаха много полезен пример за следването от нашите университети.
