Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори глобалното затопляне като зашлеви шамар на слънцето, така че то да се извърти и да грее на другата страна. А следващата цел сигурно ще бъде тази европейците да станат полово неутрални, после морално неутрални, докато накрая постигнат нирвана, възвишавайки се до неутрални на квадрат. И когато достигнем емоционалната впечатлителност и духовната дълбочина на пликче от природосъобразен материал, ще се храним от енергията, която струи от портретите на Грета Тунберг.
А за собственика на червата, които произведат въглероден диоксид: доживотен затвор.
Това е пътят на социалното инженерство. Познаваме го в социалистическите му форми, предстои ни да го видим и в либералните му такива. Общото между двете е тоталитарната им невротичност. От новия ръководител на ЕК би се получил един чудесен руски партиен секретар или американска мажоретка.
Но има и алтернативен път. Той не е нито нов, нито оригинален. Това е уважението към закона, неуважението към вмешателството в личния периметър (било от дългия нос на съседа, било от дългата ръка на държавата) и привързаността към социалните навици, които не са задължителни, но обикновено са споделени: пъба, футболния мач, задния двор, камината и „the nice cup of tea” (по Дж. Оруел).
Няма нужда от сложни формули, няма нужда от тежки и императивни идеологии. Една чаша чай е достатъчна философия. А това, че последното не бива разбирано от представителите на ЕС – покрай Брекзит Жан-Клод Юнкер каза, че всички говорят английски, но никой не разбирал Англия – е достатъчно обезпокоително. По-обезпокоително от въглеродния диоксид.
Ние пък разбираме, че всички пият, но не всички се напиват. И че фасулът от семейство бобови понякога имат неудобен ефект. Но това не е причина за отделянето на 21% от бюджета на ЕС за следващата година за борба с вредните емисии и климатичните промени.
А неутралността е невъзможна: иначе Урсула фон дер Лайен нямаше да има седем деца.
*Текстът е от Фейсбук профила на автора
