Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън
В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените играчи. Великобритания се опитва да излезе от еврозоната, водена от Борис Джонсън, а Доналд Тръмп се бори за опазването на границите на САЩ и за своят втори пореден мандат. Изборът на американския народ е ключов, защото обществото им е изправено пред период на промени. Тръмп започна да говори и работи върху подобряването на положението за „типичния” американец, а в същото време започна да води политика против нелегалната миграция. Борис Джонсън, от своя страна, опитва да въведе австралийския модел за миграционна система, но единственият начин това да се случи е Великобритания да излезе от Европейския съюз. И двамата политици са изправени пред голяма опозиция в съответните парламенти, но водят своята битка с ценностният арсенал на консерватизма. Затова и 2016-та може да бъде определена като повратна точка в развитието и на двете страни.
В края на 2016 година Доналд Тръмп надви Хилъри Клинтън в президентските избори въпреки по –добрата политическа визитка на бившата първа дама. Много видни личности се обявиха против новия президент заради политиките му спрямо имигрантите от Мексико и заради проявеното подигравателно отношение към журналист с увреждане. Още в първите си месеци в Белия дом, Тръмп наложи забрана на определени националности да стъпват в САЩ заради мерки за сигурност. Това напълно контрастира с предшественика му Барак Обама. Работата по премахването на „обамакеър”, от своя страна, засегна по-бедните прослойки на американското общество. Тръмп прави опити да подпомогне големите американски компании, което много напомня на политиката на Роналд Рейгън през осемдесетте години на ХХ век. Вътрешната политика на Тръмп може да бъде определена като противоречива, но безспорно тя следва ценностите на консервативната мисъл и на Републиканската партия. Капиталовложенията и инвестиционната политика като цяло, за сметка на социалните политики, са ключови в действията на републикацитe. Тръмп напълно подкрепя американската индустрия и това рефлектира в отношенията с Китай. При все това, външната му политика може да бъде определена за успешна. Тръмп и кабинетът му успяха да спасят не само САЩ, но и света, от опасността от ядрена война със Северна Корея. Това е един изключителен успех. Сега САЩ са изправени пред съдбоносен избор между Демократичната партия и Републиканската, между прекомерната либералност и консерватизма.
През 2016 година гражданите на Обединеното Кралство гласуваха „ЗА” излизането на държавата от ЕС. Това доведе до коренна промяна в съдбата на Британската държава. Успехът в референдума се дължи на Борис Джонсън и неговата комуникационна кампания, но след изборите за нов парламент Консервативната партия предпочита Тереза Мей за министър-председател. Това решение е доста противоречиво и следват няколко години на несигурност. На 23 юли 2019 година, след вътрешни избори в партията, Борис Джонсън заменя Тереза Мей начело на консерваторите. Бившият кмет на Лондон започна активна работа за свършване на проточилия се твърде дълго процес по “Брекзит”, но заради опозицията на Джереми Корбин и лейбъристите, излизането на Великобритания от ЕС продължава да се забавя и консерваторите взеха решението за нови избори. Те ще се проведат на дванадесети декември, когато Великобритания ще бъде изправена пред съдбоносен избор.
Джонсън и Тръмп са типичните примери за консервативни лидери. И двата държат на сигурността в държавата, контролираната миграция и икономическо развитие.
