Целогодишна победа
Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента. Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси в стил „СССР“. Шият се новите колекции съветски военни униформи за деца…
Денят на победата постепепенно се превърна в лайтмотив на ерата на Путин. За управляващите в Кремъл, както и за губернаторите и градските управи, той е най-силното рейтингово оръжие. Не бяха рядка гледка часовници на обществени места, отброяващи „100 дни до Деня на победата, 99 дни до Деня на победата…“. Е, тази година, заради несправянето с коронавируса, дните станаха –100. Но нищо – така самият парад през 2020-та съвсем ще се приближи до приготовленията за този през 2021-ва.
Победа?
Противно на слуховете за ранни ваксини и лекарства, към днешна дата Русия е една от най-зле справилите се с коронавируса страни в света:
От 1-ви юли, Европейският съюз смята да разреши отново влизането на граждани на близо 50 държави, сред които и Китай, но да остави забраната за САЩ, Бразилия и Русия, като силно рискови.
А нещата не започнаха така. Първоначално, Кремъл използваше малкото случаи в Русия, в сравнение с Европа, за да демонстрира „овладяване на ситуацията“. Нова болница за Covid започна да се строи ударно край Москва:
Путин дори влезе в Covid отделението на най-модерната вече изградена руска болница, която се намира… отново в Москва:
На снимките от това посещение се забеляза, че той е облечен със защитен костюм „Tychem C“ на американския производител „DuPont“. Разбира се, в това няма нищо лошо. Лошото е, че в крайна сметка епидемията там продължава вече месеци с пълна сила, без съществено затишие, въпреки че московчани дълго време излизаха от вкъщи само след регистриране чрез SMS.
Може би единственото радостно нещо за руснаците през тази пандемия е, че се отложиха олимпийските игри в Токио тази година, в които Русия няма да участва заради допинг-скандал в особено големи размери.
На този фон, страната не престава да бъде буквално заливана и от битовите си проблеми. Москва определено е най-обгрижваното място в Русия по всеки един показател. Въпреки това, ето как изглеждаше бул. „Варшавское шоссе“ тази събота, докато на Червения площад се провеждаше генерална репетиция за парада (На първата снимка виждаме подлез):
Свободно падане от космоса
Едно събитие от последния месец върна Русия „обратно на Земята“ повече от всяко друго. Успехът на Илон Мъск да прати хора на международната космическа станция, с неговата евтина ракета-носител за многократно ползване, бележи в същото време сериозен крах за Роскосмос. В последните 9 години те бяха световен монополист в изпращането на хора в космоса. Нещо, в което бяха толкова сигурни, че постепенно увеличиха „тарифата“ си за превоз на един американски астронавт от 21 на 80 милиона долара, при това планирайки ново увеличение, на 90 милиона в края на 2020-та… Толкова сигурни, че Димитрий Рогозин, бившият вицепремиер на Русия и настоящ директор на Роскосмос преди време заяви че Америка може отново да прати космонавти на МКС само чрез батут. Нещо, на което Мъск сега отговори „Батутът работи.“, а Рогозин бе принуден да отвърне с унизителното „Много ми хареса шегата Ви. Очаквам бъдещо сътрудничество.“ Такова наистина ще последва, защото Русия, разбираемо, прояви интерес в бъдеще да изпраща свои космонавти в пъти по-евтино чрез високотехнологичните ракети SpaceX, вместо чрез своята съветска система Союз…
Загубите на енергийния фронт
На срещата на ОПЕК+ във Виена на 6 март, Русия отказа по-нататъшно участие в програмата за намаляване на производството на петрол, с цел стабилизиране на цената му. Саудитска Арабия моментално отговори с недостатъчно намаляване на добива от своя страна и подби цените в Европа и Азия, които са основните пазари за Русия. Тази ценова война принуди руската страна през март и април да продава петрол на цена 2-3 пъти по-ниска от планираната в руския бюджет минимална стойност от 42 долара за барел. Нещо, което ощети страната допълнително спрямо загубите на останалите страни от коронавируса.
След като споменахме петрола, нека споменем и газта. През 2015-та година, антимонополно разследване на Европейската комисия излиза със становището, че „Газпром нарушава антитръстовите правила на ЕС, като следва обща стратегия за разделяне на пазарите на газ според националните граници“. Нещо, което е позволило на руската компания „да налага по-високи цени на газта в България, Естония, Латвия, Литва и Полша“. В последните години, всяка една от споменатите държави се възползва от отсъджането на ЕК и намали значително цената, на която купува руски газ. Именно това е и причината газта в България да поевтинее тази година с над 40%. Впрочем, Русия държи около 36% от пазара на газ в Европа, затова и прави всичко, за да не изгуби клиентите си.
Възможност да увеличи влиянието си на този пазар, Русия има(ше) чрез газопровода „Северен поток“. Чрез предупреждения за тежки санкции, насочени към холандска фирма-изпълнител и цялата държава Германия, САЩ засега успя да спре строителството на този газопровод към Германия, при оставащи едва 120 км. Забавяне, което допълнително ще ощети руската икономика, която напоследък сякаш взе да свиква.
„Съобразяване“ стана основната дума по отношение на руския енергиен износ. „Южен поток“ бе спрян от строеж, защото не отговаряше на правилата на ЕС. Да, сега се достроява алтернативният „Турски поток“, за който Русия нетърпеливо подпитва България как върви, но в изгубеното досега за Русия време, на Балканите вече се построиха хъбове за диверсификация, включително с американски втечнен газ през гръцките пристанища. И Русия отново няма избор, освен да се съобрази. Както и с това, че АЕЦ „Белене“ и други атомни централи в Източна Европа няма да са изцяло руски, а ще се строят заедно с американски и европейски фирми. Русия дори показа на „Уестингхаус“ точно какви са параметрите на доставяното от нея ядрено гориво, само и само да се построи „нещо“ с нейно участие. От монопола на СССР няма и помен.
Бутиковата военна мощ
Целият свят чу за следващото поколение руски танкове Т-14 „Армата“. От тях, обаче, от доста време насам има произведени „20+“ бройки и още „100 планирани“. „Планирани“ е най-често срещаната дума, що се отнася до руското превъоръжаване. Новият изтребител „5-то поколение“ за руската армия, Су-57, направи първия си полет през януари 2010-та година. Към средата на 2020-та, от него все още има 1 брой в експлоатация и 10 тестови, след като през 2019-та един от тях катастрофира. На фона на краткосрочните планове на България за добиване на 8+8 изтребителя ново поколение и около 200 нови тежки бойни машини за пехотата, сами преценете как върви осъвременяването на руската пехота и военновъздушни сили, чиито основен гръбнак са все още съветските танкове T-72, Т-80 и самолетите МИГ-29, СУ-30 и СУ-34. Е, плановете не бяха такива… По първоначално обявения план, танкът „Армата“, например, трябваше да стане основен в руската армия и от него да бъдат придобити 2300 бройки между 2015-та и 2020-та година. Вместо това, сегашните официални изявления гласят „Армата няма да бъде масово произвеждан, защото е твърде скъп. Ще модернизираме наличните танкове“.
Може би най-красивият план на Путин за светлото бъдеще беше Русия да създаде единна, стандартизирана ходова част за всякакъв тип бронирани машини, която да се използва като платформа за евтино масово производство на танкове, самоходни гаубици, ПВО, ракетни установки и какво ли още не. Вече втора петилетка от изпълнение на този план няма и помен. Може би, защото, с разпадането на СССР, доста военни заводи останаха извън границите на Руската федерация, особено в Украйна, а някои нови тепърва ще трябва да се построят.
„Нас не догонят“ или „Как ще ги стигнем американците?“
Само две графики са достатъчни, за да покажат разликата между амбиции и реалност в руската армия, що се отнася до конкуриране със САЩ. Графика 1 – Военни разходи на страните по света през 2018-та година (в милиарди долари):
Виждаме, че през 2018-та руският военен бюджет е по-малък от американския над 10 пъти, при това, той е дори по-малък от този на Саудитска Арабия. Към 2020-та, тази разлика със САЩ, вместо да се стопява, вече достига близо 12 пъти в полза на американците.
Графика 2 – Сравнение между военния бюджет на СССР и този на Руската федерация, в милиарди долари, с отчетена годишна инфлация:
Огромният военен бюджет на САЩ им позволява успешно да развиват в армията си наистина съвременни технологии, като видеошлемове, наземни и въздушни дронове, които променят правилата при война, запазвайки човешкия живот. Части от американската пехота вече изглеждат като от „Междузвездни войни“, след като роботи им помагат с носенето на багаж, ситуационното ориентиране, и дори елиминирането на противници:
И, докато при пехотата нещата все още са в процес на изграждане, военновъздушните сили на САЩ още през 2014-та година оперират с над 10 000 безпилотни летателни апарата с различна големина, 163 от които са от гигантския модел MQ-9:
Не е ясно с колко летателни дрона разполага армията на САЩ към 2020-та и колко от тях са бомбардировачи, но е ясно, че е абсолютният световен лидер в това отношение.
Друга част от армията на САЩ, която е световен хегемон е флотът. Нещо, което дори Владимир Путин призна. Американците разполагат с 11 ядрени самолетоносача, които са най-големите в света, с обща площ на палубите над два пъти по-голяма от тази на всички останали в света взети заедно.
На този фон, Русия с много финансови и технически трудности, продължава да поддържа изправен единствения си самолетоносач, съветския „Адмирал Кузнецов“. През 2016-та година, само за месец, два самолета паднаха от борда му. През 2018-та година, инцидент по време на ремонт рани 4-ма и потопи огромния му ремонтен док, а през декември миналата година, пожар горя на борда му, при което един човек от екипажа загина и пострадаха още 12. Руският авионосец има проблеми и с изпускане на твърде много дим :
Съединените щати притежават и най-големия подводен флот в света, който в момента се подсилва със 115-метровите ядрени подводници клас „Вирджиния“, от които са въведени 19 броя, а още 11 са в строеж и 36 планирани:
От новите руски подводници клас „Ясен“ има 3 произведени, 4 в строеж и още 2 планирани.
За разлика от Русия, САЩ вече са завършили производството на новия си основен танк „Ейбрамс“ и разполагат с 8000 бройки само от него, макар на хартия да разполагат с по-малко бройки бронирани машини като цяло. Нещо, което Путин нарича „предимство за Русия на сушата“. При военните самолети, обаче, САЩ притежават с около 2000 повече, а хеликоптерите им са в пъти повече от руските. Леките бронирани коли в американската армия, пък, са от порядъка на стотици хиляди бройки.
При всичко изброено, за Русия е ясно, че не може очаква победа над САЩ в една евентуална конвенционална война. Още повече, предвид наличието на НАТО, което разполага с още толкова военна техника, колкото САЩ. Не се вижда и как Русия въобще би достигнала американските брегове.
Нещата, обаче, не са толкова прости. Ядрено-зенитните комплекси и на двете държави продължават да са толкова големи, че да гарантират пълно взаимно унищожение. Затова, всички усилия на Русия са насочени към нейните т.нар. „космически войски“ и разработването на хиперзвуково оръжие – светият граал на военната техника. Ядрена ракета, толкова бърза, че никоя противовъздушна отбрана да не може да я спре. С което противникът да бъде унищожен с един удар. Това митично оръжие, засега, се появява само като план, на компютърни анимации, пускани вече години наред от Кремъл.
Магистрала по руски
Наскоро беше обявено завършването на първата магистрала в Русия, в истинския смисъл на думата. Дългият 684 км аутобан носи името М11 и свързва градовете Москва, с население 12,5 милиона и Санкт Петербург, с население 5,4 милиона. При този огромен потенциален пътникопоток, озадачава наличието, в голяма част от нея, на само 2 ленти за движение в посока + аварийна:
За пример, Северната скоростна тангента в София, свързваща кварталите Обеля и Враждебна има 3 ленти + аварийна:
Как тогава новата магистрала ще смогне на трафика между двата най-големи руски града? – Много просто. Цената за преминаване по цялата и дължина е 45.70 лева в работни дни и 50.70 лева в почивните дни и празниците. Минималната заплата в Русия на федерално ниво в момента е 302.90 лева, а минималната в Москва е 504.20 български лева.
И, ако това не е достатъчно скандално, магистралата беше обявена за завършена, при положение, че между километър 149 и километър 208, тя никога не е започвана и в района на Твер водачите трябва да се отклоняват по стария първокласен път M10 с двупосочно движение…
Транспортно производство
Още преди около 15 години, Лада започна да показва футуристични прототипи на коли, за които някои хора се кълняха, че Ферари трябва да се притеснява. Е, това не се случи, но пък първият наистина в крак с времето руски автомобил серийно производство стана факт през 2013-та година, с появата на второто поколение Лада Калина. Действително, годините след това, този и други нови модели на Лада бележеха добри продажби в Русия и започнаха да се изнасят зад граница. Незадълго, обаче, след като Европейският съюз преустанови продажбата им на своя територия, докато не започнат да отговарят на екологичния стандарт Евро 5.
Основното конкурентно предимство на Лада беше ниската цена, но тя нарастваше все повече и повече. В последната година, продажбите, дори в Русия, започнаха да се сриват. Патриотизмът вече не е достатъчна причина за руснаците да си купят именно Лада, а не Дачия, Рено или други евтини автомобили. Те искат качество.
Големи надежди се залагаха и че новият руски пътнически самолет „Сухой Суперджет 100“ ще се конкурира успешно с Боинг и Еърбъс, или поне с бразилските Ембраер и канадските Бомбардиър. Те, обаче, бяха попарени, след като само от 2012-та до 2019-та година цели три от тези самолети бяха унищожени в катастрофи, две от които фатални, с общо 86 жертви. Поради това, самолетът се използва изключително малко и почти само в рамките на Русия.
Социална дистанция с развитите страни
Нека обърнем внимание и на самия парад, който се проведе за пръв път без публика и с мерки за социална дистанция. На него присъстваха държавни ръководители и духовни водачи само на бивши съветски републики, общо взето всички държави, завършващи на „- стан“.
Не е учудващо, при това положение, че камерите изключително много наблягаха на присъствието на президента на Сърбия, Александър Вучич:
Русия мечтае да има съюзници в Европа. Няма съмнение, че ако коронавирусът не беше възпрепятствал плановете на нашия президент Румен Радев да присъства на парада, то камерите щяха да показват също толкова и него.
Геополитически, Балканите бяха последната надежда на Русия за „ключ към Европа“. Кремъл, обаче, не успя да задържи Черна гора в своя орбита, въпреки доказания от черногорските власти опит за преврат през 2016-та година. Така, през 2017-та година, страната успешно се присъедини към НАТО. През тази пролет, Македония също влезе в НАТО. Нашата съседка дори смени името си, поради желанието да влезе и в ЕС. Сърбия и Албания, също, проявяват сериозен интерес за влизане в ЕС, който е подкрепен със стратегически документи. През юли се очаква България и Хърватия да направят сериозна крачка към влизане в Еврозоната.
На парада, както винаги, времето беше слънчево и кадрите – много добри. На един от тях ми направи впечатление интериорът в кабинката на една от новите руски тежки машини от „най-ново поколение“ и „без аналог в света“, както обичат да ги рекламират. Технологиите вътре ми изглеждаха доста „аналогови“, но пък може и да греша:
Денят на победата
Нека не се лъжем – въпреки поредната криза, въпреки поредното падане на рублата, Русия като цяло се развива. Армията и е все пак безспорно една от най-мощните в света. Инфраструктурата все пак се подобрява. В някои отношения, като футболните стадиони и основните летища, дори е на световно ниво. Има собствена космическа програма. Произвежда различни видове влакове, джипове, камиони. Брутният и вътрешен продукт допреди няколко години беше по-малък от този на Южна Корея, но има потенциала доста бързо да достигне този на страни като Франция. Което, разбира се, не я прави икономическа суперсила, но „велика сила“ със сигурност, а това не е точно лошо.
Защо, тогава, е нужно правителството да увлича руския народ по манията за „свръхдържавие“? Величието на всяка цена води до нелепи скандали, както с допинг в спорта, така и с противоречивите разбирания, които се насаждат сред обществото по много теми. Един пример е яростта и насмешливостта в прокремълските медии, когато България надигна глас, че кирилицата е българска азбука. Климент Охридски не се споменава въобще в тези дискусии и анализи, а вместо това се оформя мнението за някаква средновековна руска книжовна школа, която, според тях, след глаголицата на Кирил и Методий е оформила кирилицата. Освен това, се заражда някаква шеговитост по наш адрес – „Как така братя от гръцкия Солун станаха българи?“. Да не забравяме и че кметът на Прага започна да получава смъртни заплахи заради премахването на паметника на руски генерал, участвал в потушаването на Пражката пролет… Това било „преиначаване на историята и връщане към фашизма“.
Е, накрая, щом ще говорим за преиначаване на историята, нека демонстрирам малко плакати по случай 9-ти май от руски градове, в много от случаите, сложени от местната администрация. Американски войници, „употребени“ за различни плакати по случай 9-ти май:
„Те се сражаваха за Родината“ – не е принципно невярно, но показаните летци са немци, в самолет „Месершмит“:
Град Челябинск поздравява по случай 9-ти май със снимка на танк Т-34… окупиран от немци:
Танк със звезда… само че на американската армия:
Още малко нацистки войници от руските градове:
Това се случава, когато липсват победи в настоящето.
