В събота сутрин излезе новина, че Пакистан поставя ултиматум на Саудитска Арабия за това кралството да осъди категорично Индия и да защити пакистанския суверенитет върху областта Кашмир. Това е най-ясният сигнал, че официално вече започва пренареждане във външната политика на страните от Организацията за Ислямско сътрудничество. Нямаше как да няма индиректни последици във външнополитическата доктрина на държавите съюзници на Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства след мира с Израел. Обвиненията този път идват от външния министър на Пакистан, който обвинява Саудитска Арабия, че неглижира конфликта с Индия в Кашмир.
КСА и ОАЕ от години ползват нископлатения човешки ресурс на Индия и няма как да правят резки движения относно Кашмир. От друга страна пакистанците от години са на донорство и от Китай и от Саудитска Арабия. Няма как да има мултиполярна дипломация и при тях. Но да не забравяме и турския елемент в цялата картина. Турция зае ясна позиция спрямо Кашмир и влезе в конфликт с Индия. Имран Кан (министър- председателя на Пакистан) и Ердоган са в много тясна комуникация, но Пакистан остава все още малко далеч в географски и геополитически план, а и освен това Турция може да осъществи влияние само върху по-малки от нея държави като Ирак и Либия. Пакистан и Индия са ядрени капацитети от друга величина. Турския чадър не може да се разпери там. Турция е модел за ислямистите в Пакистан в посока на това как чрез демократична мимикрия да бъдат релативизирани доминиращите позиции на военните в страната.
Турция даде ясна позиция спрямо Кашмир и рохингите в Бангладеш, но и Турция, и Пакистан бяха поставени в неудобно положение спрямо позициите им за уйгурите в провинция Синдзян, в Китай. Това е най-интересното всъщност! Официално Ердоган много внимава и не афишира приятелството с Китай, заради султанския имидж на защитник на уммата, но Пакистан са много по-близко до уйгурите и лицемерието на правителството на Имран Кан, което се лашка между ислямския фундаментализъм и икономическа катастрофа го превръща в човек зависещ много от външните фактори в региона. Заради опасността от Индия и заради зависимостта от Китай, върху външната политика на Пакистан има много силен външен натиск.
Саудитците от друга страна даваха много пари на Пакистан. Включително и милиарди невърнати от петролни доставки към Пакистан със саудитски петрол. Усеща се силен натиск върху пакистанското правителство. Такива резки движения не са в техен стил. Да не забравяме, че американците никога няма да простят на пакистанските служби, че укриваха Осама Бен Ладен години наред в някакво село на 1 час път с кола от Исламабад. А и да не забравяме ядреният учен и баща на пакистанската атомна бомба Абдул Кадир Кан, който е трън в очите на Мосад и ЦРУ вече от 40 години насам.
Китай от друга страна засилва позициите си в Иран и в Пакистан, а държавите от Залива (с изключение на Катар и в много лимитиран спектър и на Кувейт) заемат твърдо страната на САЩ и Израел. От своя страна Израел е натиснат от САЩ да ограничи мултиполярния си подход в дипломатическите си отношения и да ограничи взаимовръзките си с Китай. Това не пречи обаче на все по-силното заздравяване на израело-индийските връзки от години насам. Нетаняху вече подписа няколко търговси договора с Индия и много индийски младежи учат в израелски университети. Последният факт го знам, защото в Израел едни индийци ме научиха да играя крикет с тях на паркинга на университета в Хайфа, където учихме заедно. Другото нещо, което трябва да се отбележи е, че от една страна лидерът на Индия – Моди е пречка за китайската доминация в Южна Азия и възможност за държавите от Близкия Изток и САЩ да изградят нов ограничителен пояс за сигурност само че базиран на икономически мотиви срещу Китай, подобен по някакъв начин на Багдатския пакт, който ограничаваше СССР през Студената Война. Тук периметъра е по-голям, но целта е същата и тя е ограничаването на китайското влияние и разрастване в Западна Азия и в други региони на света. През последните 5-6 години също така, съпроводено със силно лично приятелство между Биби и Моди, Индия, стълб на Организацията на Необвързаните и 77-те, започна да гласува различно в отделните комитети на ООН и промени отношението си към палестинците.
Всички тези фактори изпращат един ясен сигнал! Навлизаме в друг етап на новата Студена война между САЩ и Китай и това е периода на консолидация на съюзниците в двата лагера! Интересното развитие на нещата тепърва предстои!
