През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на израелския интерес и интересите на Доналд Тръмп, с цел да се осигури напълно и безусловно подкрепата на еврейския електорат в САЩ, всъщност нещата седят по един различен начин. Ако трябва да се прояви обективност, към момента ситуацията в Близкия Изток е значително по-различна отколкото в края на мандата на Обама през 2017г. Заплахата от ИДИЛ вече не е толкова налице, а след елиминирането на генерал Сюлеймани, в Иран започна една тиха борба за власт между два враждуващи клона на Революционната гвардия. От една страна са президента Рохани и външния министър Зариф, а от друга доверените лица и наследници на Сюлеймани. Консолидирането на сунитско-израелския алианс е от ключово значение точно в този момент, когато има криза в противниковия лагер. В последните месеци Иран значително загуби своите позиции в региона, особено в Сирия и Ливан. Това, което редица експерти предричаха като процес, че без Сюлеймани контрола върху прокситата значително ще отслабне, беше ускорен и от коронакризата. Стоковата борса на Иран се срива с всеки изминал ден, а низките цени на петрола допълнително усложняват ситуацията за Техеран.
На фона на всичко това, обаче, не бива да си затваряме очите и за това какво се случва в сунитския лагер. Всичките тези мирни договори между Израел и държавите от Залива, като че ли лежат на глинени основи. Петролната криза удари силно икономиките на държавите от Залива, но по-важното е, че вътрешнополитическите проблеми в тези държави не трябва да бъдат пренебрегвани. Да вземем за пример Израел и Саудитска Арабия.
Ежедневните протести срещу премиерът на Израел Бенямин Нетаняху не дават, кой знае какъв резултат, даже напротив, те като че ли го зареждат да бъде по-активен. Макар и след повече от година продължителност, последвана най-после от съставянето на действащ кабинет, политическата криза в Израел не е превъзмогната. Истината е, че в момента Израел също като Иран е заложник на една тиха борба за власт между двамата коалиционни партньори – Нетаняху и Бени Ганц. В понеделник вечерта голяма делегация, оглавявана от Нетаняху, се качи на Боинг 777 (държавния самолет на Израел). В делегацията бяха съпругата на Нетаняху Сара, двамата му синове Яир и Авнер, шефът на Мосад Йоси Коен и различни служители, съветници и журналисти. Но външният министър Габи Ашкенази, както и Бени Ганц, който е едновременно заместник министър-председател и министър на отбраната останаха в Йерусалим. Единственият представител на външното министерство беше Тал Бекер, юрисконсултът на министерството, който участва в редактирането на правната формулировка на споразуменията между Израел, ОАЕ и Бахрейн.
Нетаняху очевидно няма намерение да споделя светлината от прожекторите около двете изненадващи споразумения. Той никога не е бил щедър с комплименти или благодарности към политическите си съюзници. Участието само на Нетаняху, неговия приятел американският президент Доналд Тръмп, външният министър на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед и външният министър на Бахрейн Абдулатиф бин Рашид Алзаяни дава ясен сигнал, който казва с огромни букви: „Израел, това е Биби!“.
В същото време доскорошният любимец на Тръмп – Мохамед Бин Салман (МБС) вече упорито не е сред хората с които Тръмп би желал да има официална снимка. Престолонаследникът, който през 2017 г. неофициално пое управлението на кралството и осигури милиарди от САЩ за превъоръжаване на саудитската армия, днес вече е обект на двупартиен консенсус в Конгреса, че е човек, с който никой във Вашингтон не иска да работи. Не случайно КСА не влиза в първоначалния пакет от мирни споразумения, които се предвиждат, за Израел, от държавния департамент на САЩ. Загубата на приятели във Вашингтон, след кървавата и брутална история с убийството на Джамал Хашогджи, веднага активира и вътрешните кръгове на Саудитското кралско семейство. Действията на МБС компрометираха позицията на Судаиритската седморка (принцовете наследници от брака на крал Абдул Азис бин Сауд и Хаса бинт Ахмед ас-Судаири) начело на държавата, а враговете, които насъбра измежду всичките си братовчеди и полубратя застрашават значително неговата позиция. Без подкрепата на Вашингтон много скоро може да има нов престолонаследник в Саудитска Арабия.
Но връщайки се пак на това къде се намира Близкия Изток сега, в края на мандата на Тръмп, в сравнение с това къде се намираше преди няколко години, бих казал, че администрацията на Доналд Тръмп успя да постави нови точки от които няма връщане назад за американската стратегия в региона. Една от малко забележимите промени за тренирано око е и промяната в политиката на иначе неутралния Султанат Оман. След смъртта на султан Кабуус Бин Саид, новият султан Хайтам Бин Тарик допълнително наклони политиката на Оман в посока на сключване на примирие с Израел. Случи ли се това Оман ще загуби ролята си на неутрална държава и място за преговори между Иран и сунитските държави. Това е още една точка от която няма да има връщане назад.
В заключение може да се каже, че днес ситуацията в Близкия Изток прилича много на шахматна дъска. Фигурите са наредени, но партията не е започнала. Без значение кой ще седне в Овалния кабинет във Вашингтон едно е сигурно, подмяна на фигури може да се случи, но едно цяло ново пренареждане на двата лагера няма да има.
