Порои, рязко падане на температурите, заледяване – и увеличението на катастрофите не закъсня. Преди дни имаше зрелищна верижна катастрофа на Околовръстното в София, разминала се без сериозно пострадали. Според очевидци някои от шофьорите са се движили с над 100 км/ч. Разбира се, лошият път, управляващите, зимата, поледицата и т.н., веднага послужиха за оправдание. А думи като “дистанция”, “ограничение” и “скорост, съобразена с пътната обстановка и атмосферните условия”, все още са екзотика за повечето шофьори. Други, какъвто е водачът на един от автомобилите, участвали в катастрофата, явно не познават и думи като фарове, габарити, стопове. И видимо управляват технически неизправни автомобили.
Да припомним, че наскоро Софийският градски съд реши, че Кристиан Николов – обвиненият за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков, остава в ареста. Да припомним, че на 19 април 2020 г. джип, управляван от 22-годишния Николов, се вряза в автомобила на Цветков, а журналистът загина. Още от деня на инцидента Николов е в ареста, а оттогава той направи няколко опита да излезе на свобода. Последният от тях беше на 08.01, когато магистратите от СГС решиха, че това не трябва да се случва, защото Николов може да извърши ново престъпление, ако излезе на свобода.
Вярно е, че има стотици като Кристиан Николов, отнел живота на Милен Цветков. Разглезени безделници, които родителите “възпитават” на принципа “време нямам, осигурявам ти безгрижен живот и гарантирам, че няма кой да те пипне”. Подобни примери има безброй. Преди около две години, дъщерята на Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и собственик на “Пършевица”, помете няколко работника на Околовръстното, а един от тях почина. Случаят не получи гласност, защото жертвата беше неизвестен служител от “Чистота”. Буквално дни по-късно, щерката беше възнаградена от баща си с още по-скъп джип.
Максим Стависки пък уби човек и превърна в зеленчук младо момиче. Но колко хора скочиха тогава, колко обществени личности застанаха зад него, защото „може да се случи на всеки, срамота е да затрием в затвора човек, донесъл ни толкова радост на леда.“ Той не е единствен, разбира се. Редица други популярни личности бяха хванати да шофират пияни или дрогирани, някои затриха и човешки животи, но те са ни слънца, радват ни от сцените, нека не издребняваме…
Но истината е, че много повече са хилядите жертви на разни пияни, дрогирани, неправоспособни и неизвестни, непокровителствени от никого водачи. Шофьори, част от които получават условни присъди, други – сравнително ниски, които след някоя и друга година биват намалени.
На 10 юли 2013 г. пред мола на бул. “Цариградско шосе” пияният таксиметров шофьор Михаил Куртев помете 12 души. В жестоката касапница загина шестгодишната Елена, както и млада жена – Съни. Убиецът получи 9 години, но бе пратен да изтърпява присъдата си в общежитието от открит тип в Казичене и тъй като затворниците там имат право да бъдат наемани за работа, той е пускан на външни обекти и е намалил наказанието си, като му остава му да лежи малко повече от година.
Отново на спирка – “Плиска“, но много години преди това- през 2003, пиян циганин прегази голяма група хора, загина една жена, а други петима бяха ранени. Той получи осем години, а делото бе протакано в продължение на 4 години. Александров, който първончално бе пуснат под домашен арест, дълго не можеше да бъде открит на адреса си, после пък адвокатът му не се яви на заседание. Докато чакаше да се изправи пред съда за тежката катастрофа, Александров отново бе хванат в прегрешение – да
кара без книжка и с 2 промила алкохол в кръвта.
Децата, пометени на пешеходни пътеки, също са стотици. В много малко от тези случаи се касае за много богати или влиятелни убийци. Напротив, в повечето случаи шофьорите са никому неизвестни, сравнително млади водачи – кой пиян, кой надрусан, кой с фалшива книжка. Те пари за скъпи адвокати нямат, нито имат богати родители, които да ги спасят. Спасява ги законът, спасяват ги вратичките в него, спасява ги общественото, разбирайте нашето, нехайство. Нима всеки от нас не познава поне десетина приятели, които редовно карат подпийнали или употребили различни упойващи вещества, нима всеки от нас не познава стотици хора, които не спазват ограниченията, нима ние никога не сме минавали на червен светофар, отнемали предимство или шофирали умишлено с висока скорост? Предполагам, че повечето от нас имат и поне един приятел, за когато знаят, че е платил изпитите си за правоспособност… Ако и самият вие, четящият тези редове, не сте взел книжка по този начин. Нима не е истина, че е типично нашенска черта да се хвалим с изпълненията си по пътя. Черта, специфична и за бедни, и за богати. Не ли?
Разбира се, ние винаги преценяваме добре рисковете. „Е, тук движение няма, я да вдигна до 100, нищо, че ограничението е 50” . „Този се влачи, смешникът, сега ще го засека, за да му покажа кой съм аз”. „Този знак за предимство кой го е сложил тук, страшни олигофрени, нЕма никаква логика, никога не го спазвам”. „Дясностоящ ли?”. „Т-образно кръстовище – близо 90% от шофиращите не различават Т-образните кръстовища и докато криво-ляво при другите кръстовища осмислят, че ако няма регулация, дясностоящит е с предимство, при нерегулираните Т-образни кръстовища положението е мамма миа. Масово, водачите, които карат по горната част на кръстовището, са твърдо убедени, че имат предимство, понеже се движат направо, т.е. липсата на четвърта улица, превръща правата улица в главна.
Колани и столчета за децата ли? Точно за 10 минути стигам до училището, а и съм отговорен шофьор, безсмислено е, при положение, че детето не иска и ми опищява главата. Виж го сега тоя как кара, то пише ограничение 80км на “Цариградско шосе”, но това е прав участък, пътят е хубав, кощунство е да не ускориш. А пък на “Александър Малинов”, човекУ, искам да го видя тоя кретен, който е сложил ограничение 50 км, там си плаче поне за 100 км, особено рано сутрин, както и след 20:00 часа е разкошна писта…
Няма как да не сме чували и този израз, превърнал се в емблематичен, който без никакъв срам и неудобство се тръби от хора, хвалещи се, че нямат шофьорска книжка или, че са си я купили – „книжката не прави шофьора“. Да, документът не те прави автоматично добър шофьор, но за да го вземеш, преминаваш през необходимите изпити, а ако си отговорен – не си ги плащаш, а слушаш и научаваш. Можем да се досетим и как въпросните, хвалещи се, че нямат книжка се „научават“ как да шофират – върху нас, на принципа проба – грешка. Е, някои направо се учат върху трупове, често детски… Разбира се, това е тема, която също заслужава сериозно внимание – адекватни ли си изпитите, не създават ли предпоставки за злоупотреби и т.н.
Непредумишлено убийство без умисъл – такава е формулировката. И различни смекчаващи присъдата обстоятелства. И бързо производство… Някой против волята им налива алкохол или ги принуждава да вземат наркотици, след което да ги мята на волана. Или против волята им, някой вади пари и плаща книжката. Тази тема е дълга, сложна, компетентните лица също имат думата, но много отдавна няма спор, че има спешна нужда от по-адекватни и твърди мерки.
Снимка: stolica.bg
