Седмици наред мигранти от Близкия Изток се опитват да влязат на територията на ЕС през границата между Беларус и Полша. Беларуските гранични сили ги “упътват”, полските има дават отпор. Напрежението се засилва, а в събота бе дадена и първата жертва – полската полиция намери трупа на млад сириец близо до границата.
Европейският съюз обвинява властите в Минск за създадената криза. Франция вече призова Русия да използва влиянието си в Беларус за прекратяване на човешкия поток. Шведският военен министър Петер Хултквист пък стигна още по-далеч, като директно обвини Русия, че има вина за кризисната ситуация. Руският президент Владимир Путин отрече страната му да е замесена.
НАТО поиска от Беларус да спре действията си по границата на ЕС, а Великобритания изпрати военна част в подкрепа на полските гранични сили. От другата страна пък се проведе съвместно руско-беларуско военно учение.
САЩ, също като Великобритания и ЕС, осъдиха Беларус за мигрантската криза, а вицепрезидентът Камала Харис заяви, че Щатите са “много обезпокоени” от случващото се на границата с Полша.
Логичният въпрос е защо тези мигранти напират точно оттам? Първо, защото чисто географски маршрутът им изглежда странно заобиколен. И второ, защото Полша е една от най-негостоприемните за тях държави от ЕС.
И отговорът е – защото са “поканени”, т.е. част от план за дестабилизиране на Евросъюза. Тези хора са качвани на самолети от Дамаск, Багдад и Истанбул и превозвани до Минск. Оттам нататък са насочвани към границата с Полша (и с Литва).
Сред авиокомпаниите, извършващи тези превози, са беларуската Belavia, Аерофлот и Turkish Airlines. Което посочва кои държави участват в акцията. Впрочем, Турция вече забрани на сирийци и иракчани да летят до Минск и отрече обвиненията, че съдейства за разразилата се криза.
Както посочва международният наблюдател Мартин Табаков, ролята на Анкара е спорна, тъй като по този начин страната рискува да загуби статута си на държава, сключила сделка с ЕС за възпиране на мигрантския поток (за което получава и сериозни суми). И да даде на тепсия тази възможност на друга държава. Москва вече намекна, че ЕС трябва да сключи аналогична сделка с Беларус.
Руското участие обаче едва ли трябва да се поставя под съмнение. Най-малкото, защото Беларус не би си позволила такава мащабна провокация към ЕС, ако не усещаше рамото на Москва до себе си. Но вероятно инициативата е на беларуския президент Александър Лукашенко.
Европейският съюз налага санкции на Беларус, които през юни тази година бяха разширени заради отвличането на самолет на “Райънеър” и задържането на опозиционния журналист Роман Протасевич.
Тези санкции очевидно са болезнени (за разлика от действията спрямо Русия след анексирането на Крим) и ефектът им не може да бъде компенсиран със засилване на икономическите връзки на Минск с Москва. И сега виждаме “отмъщението” на Лукашенко, който твърди, че за мигрантския проблем са виновни западните държави и техните действия в Близкия Изток, а не страната му. Плюс евентуална възможност да изкара едни сравнително лесни пари, ако докара нещата до сделка, подобна на тази между ЕС и Турция.
Последното обаче никак не е лесно постижимо. От една страна, кризата е изкуствено създадена и мигрантите няма да продължат да идват в Беларус, ако не бъдат логистично подпомагани за това (докато Турция е на пътя между Близкия изток и Европа). От друга страна, трябва да се стигне до пробиване на външната граница на ЕС, за да има сделка. А Полша изглежда решена на всичко, за да не допусне да бъде “пробита”.
Самият ЕС няма никакъв интерес да “клекне” пред Лукашенко. Просто защото така може да мотивира и други държави да разиграват тази карта – Украйна или дори самата Русия. Нужна е твърдост и решителност. Каквато европейските държави засега проявяват, макар и основно вербално.
Не е изключено да се стигне и до гранични инциденти и престрелки, макар че същински военен конфликт е много слабо вероятен. Полша е член на НАТО, а никога досега в цялата история на Алианса негов член не е бил нападан от външна сила.
Русия може да си позволи да подкрепя Беларус в това начинание, въпросът е докога Кремъл ще продължи да смята, че усилието си заслужава.
Турция, както вече споменах, бие отбой (ако изобщо е имала дейно участие).
Съединените щати ще продължат да размахват пръст, макар и от разстояние.
За България мисля, че въпросът е ясен – нямаме абсолютно никакъв интерес да се допуска пробив (макар да се появят разсъждения, че една пробойна от страна на Полша и/или Литва би отслабила натиска по нашата граница с Турция). Мигрантите са общоевропейски проблем, за който се иска общоевропейско решение. Дори нашата страна има вече натрупан опит с удържане на предишни вълни и може да помогне на Полша в това отношение.
А “Беларуската гара” да си остане само филм за войната, вместо хъб за “бежанци”!
