Нито резултатите на провелите се преди около три месеца парламентарни избори в Австрия, нито съставената от десните ÖVP и FPÖ коалиция не представляваха особена изненада. Не бяха особена изненада и рехавите протести на леви активисти срещу включването на “крайнодясната” партия в правителството.
Разбира се, централна тема при преговорите за съставяне на правителство – и тема, която занимаваше медиите впоследствие, – беше мигрантската политика. Два от ключовите постове в правителството бяха дадени на хора с, най-общо, консервативни възгледи. Външното министерство (което отговаря и за европейската интеграция) бе поверено на Карин Кнайсл. Кнайсл, която е безпартийна, но е свързвана и с двете правителствени партии, е израснала в Аман и е специалист по въпросите на Близкия Изток и в последните години критикува остро а ЕС, твърдейки, че голяма част от бежанците са икономически мигранти, но и заявявайки антиизраелски позиции. Друго важно министерство, вътрешното, бе поверено на Херберт Кикъл, кадър на FPÖ, който тези дни провокира силно медиите, твърдейки, че мигрантите следва да бъдат “концентрирани” в определени места, както и че ще наложи “много, много стриктна” политика на даване на бежански статус. Министерството на отбраната също бе дадено на FPÖ.
Междувременно харизматичният министър-председател Себастиан Курц побърза да заяви твърдата си позиция срещу всякакви потенциални прояви на антисемитизъм. До каква степен опасенията за антисемитски настроения в страната са основателни, са нещо, което бъдещето предстои да покаже, но твърдите позиции и на двете правителствени партии, както и фактите, показващи, че антисемитските престъпления в Западна Европа в последните години обикновено не са дело на извършители с десни политически убеждения, следва да породят известен скептицизъм.
Друг много важен момент от съставянето на коалиционното правителство бе публикуваната от участващите в него партии програма, в която в 182 страници те изложиха визията си за силна Австрия, която да защитава собствените си интереси. В нея, освен силно затягане на политиката за приемане на бежанци, намериха място и много други обещания – за намаляване на данъците, назначаване на по-голям брой полицаи, затягане на процедурата по придобиване на австрийско гражданство и на граничния контрол, либерализиране на пазара на труда, прекратяване на преговорите за приемане на на Турция в ЕС (заменяйки ги с визия за европейско-турско съседство) и други.
Все още, разбира се, е твърде рано да се правят генерални изводи – но твърдите позици на новото австрийски правителство говорят достатъчно за дясната вълна в много страни от Централна и Западна Европа. Тепърва предстои да разберем до каква степен прогнозите за сближаване на държавата с Вишеградските страни са обосновани.
Автор: Калин Манолов
Източник: Мисъль
