Правилата на Солженицин

Изследователи на периода и идеологията казват, че една от най-нечовешките характериститики на нацисткият режим в Германия се изразявала в невъзможността на индивидуалната личност да откаже нареденото от властите. В построеният от вевелсбургски черни окултисти свят просто липсвала такава хипотеза – да си несъгласен, да не съучастваш.  

Срещу подобна зверска в своята антилогичност система – съветската – се изправи и руснакът Солженицин, само за да открие пред света в прословутата си реч, изнесена в Харвард през 1978г., че западните демокрации – някога основали променилата света концепция за човешки права като произхождащи от вярата в Бога и сътвореният по Негов образ и подобие свободи и отговорности днес са заменили свещеният Източник и на мястото Му обожествяват самоцелта, самозаблудата и комфорта. 

„Всички прославени технологични постижения и прогрес, включително покоряването на космоса“ – казва Солженицин – „не оправдават моралните падения на ХХ век, които никой дори в късният ХIХ дори не е могъл да си представи, че ще се случат.“ Със своят ясен ум Александър Солженицин успява да види и превиди още тогава, че противопоставянето от времето на Студената война е фалшива дихотомия, предлагаща избор между две тиранични системи – едната по него време очевидна, а другата – все още скрита, в зародиш. 

Многозначителен е фактът, че и до днес в уж свободна България думите на най-знаковият десидент и най-виден човеколюбец на изминалото столетие се цитират по правило избирателно и вън от контекст, като „изрязван“ от текста е винаги Онзи, Който води авторът на „Архипелаг „Гулаг“ и без Когото никое добро не е възможно – Бог.

В своето есе „Жить не по лжи“ от 12.02.1974г. – денят в който авторът е арестуван – Солженицин отправя послание към своите сънародници, което е също толкова насъщно и днес – когато сенките на тиранията отново замъгляват небето на човечеството, а фалшивата дихотомия между страната на тиранията на страстите и онази на страстите на тиранията оприличава обществото ни на секта, в която окупирали средствата за комуникация агиткаджии партизански бранят честта на своя си господар за да задвижат гибелната машина с още един безцелен оборот.

Правилата за излизане от блатото, които ни предлага Солженицин (представени тук в лека парафраза) са девет на брой и гласят:

1. Занапред не пиши, не подписвай, не печатай по никакъв начин нито една фраза, която по мнението ти изкривява истината;
2. Не изказвай такава фраза в частен разговор, нито публично, нито в бележка, нито изпълнявайки служебните си задължения;
3. Не изобразявай, съпровождай или разпространявай нито живописно, нито скулптурно, ни фотографски, технически (сиреч и в днешните социални мрежи – бел. авт.) или музикално нито една лъжлива мисъл, нито едно изопачаване на истината;
4. Не привеждай нито устно, нито писмено нито един „ръководен“ цитат, за да угодиш или постигнеш успех в работата си, ако не споделяш изцяло цитираната мисъл или тя не е подходяща за съответният случай;
5. Не позволявай да бъдеш принуден (финансовата принуда също е принуда – бел. авт.) да отидеш на демонстрация или митинг, ако това не е по твоето желание или воля, не издигай лозунг, който не споделяш изцяло;
6. Не вдигай ръка да гласуваш по предложение, което не споделяш искрено, нито гласувай (явно или тайно) за лице, което намираш за съмнително;
7. Не позволявай да бъдеш принуден да присъстваш на събрание, на което се очаква изкривено обсъждане на въпросите;
8. Напусни незабавно събрание, на което чуеш от говорещият лъжа, идеологическа глупост или безскрупулна пропаганда;
9. Не чети и гледай медии, в които информацията се скрива или изопачава.

Принципите, изложени по-горе се синтезират на английски език с една много ясна и точна думичка integrity, която за съжаление все още няма своят точен аналог на български език. 

Но предписаният модел на поведение далеч не е толкова труден за следване: ако искате да избягаме от лъжата, лесно можете да ги следвате във времето в което на практика всеки от нас е медия, като не трябва да забравяте че при прилагането им не трябва да оправдавате или оневинявате своите любимци – последното важи с двойна по-голяма сила в случай, че въпросните са политици и с тройна – ако не желаят да провеждат диалог с всички и не приемат да бъдат коригирани или пък не следват правилата на логиката и здравия разум.

Снимка: Bert Verhoeff за Anefo – http://proxy.handle.net/10648/ac4366b0-d0b4-102d-bcf8-003048976d84, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65747199