Диктаторът-мечта и прераждането на Ел Салвадор
„Постигнахме това, като отрекохме глобалния елит. Казахме им: „Стига!”. И това е моето послание към вас. Бийте се! Защото накрая ще си струва!”, Наиб Букеле
Вероятно в социалните мрежи сте попадали на зрелищните кадри от затвор с хиляди престъпници по бельо, движещи се под строй и редящи се дисциплинирано, като през цялото време са приведени и с ръцете на тила. Това не са кадри от холивудска суперпродукция, а от най-големия затвор на американския континент – салвадорския мега затвор „Център за заточение на терористи”, открит през миналата година. Занданът е с капацитет от четиридесет хиляди души и е създаден специално за членовете на гангстерските банди, давили страната в кръв в продължение на десетилетия.
В него затворниците не само са откъснати от света, но и са принудени да работят и да плащат за прехраната си. Проектът е на един президент, дошъл на власт, за да сложи ред в родината си, и изпълнил предизборните си обещания. Звучи невероятно, нали? Неслучайно държавният глава на Ел Салвадор Наиб Букеле се превърна в един от враговете на световната „демократична” общност, на която всеки намек за нормалност ѝ действа като червеното на бик, но и няма как да е иначе – те са тук, за да насърчават безпорядъка и де що има извращения.
Ако ви е омръзнало да слушате за човешките права на всевъзможни престъпни елементи и да се надявате на Божията справедливост, защото земната клони към пълен провал, „благодарение” на безбройните НПО-та с чуждестранно финансиране и техните нелицеприятни и истерични активисти, вероятно президентът Букеле, приложил на практика поговорката, че лозето не иска молитва, а мотика, е вашият човек. Дали подходът му е правилен? Със сигурност, ако съдим по факта, че на президентските избори в страната, проведени на 4 февруари 2024 г., „най-готиният диктатор на света”, както сам се нарича, иронизирайки критиците си, беше преизбран за втори петгодишен мандат със смазващите 84,65% при избирателна активност от 52,60%. За сравнение, вторият в надпреварата – Мануел Флорес от лявата „Националноосвободителен фронт „Фарабундо Марти” (Frente Farabundo Martí para la Liberación Nacional), получи едва 6,40%. И още едно сравнение: белоруският президент Александър Лукашенко е “преизбран” на последните избори през 2020 г. за шести мандат с 81,04%.
По време на първия си мандат Наиб Букеле докара жлъчна криза на откровено вредни организации, като ООН, „Амнести интернешънъл” и „Хюман райтс уоч”, които когато и да бъдат разформировани, все ще е късно и все ще е за добро, с уж масовите нарушения на човешките права… на главорези. Веднага след преизбирането си президентът на Ел Салвадор накара и феминистките и организациите на дъгата да късат ризи от мъка, като обяви, че премахва джендър идеологията от учебните програми, и то малко след като същото направи и аржентинският му колега Хавиер Милей, който забрани включително т.нар. половокоректен език в институциите. Букеле коментира решението си така:
Карат ни да плащаме данъци, за да получават образование, противоречащо на природата, на Бог и на семейството, противоречащо на това, което искаме ние, родителите, това е истинската заплаха и тя трябва да бъде изкоренена от училищата. Това е добре обмислен план за унищожаване на бъдещите поколения
Дъгоцветните активисти, разбира се, нададоха вой до небесата, използвайки дежурната мантра за защита правата на жените от патриархата и мачизма, докато населението на малката централноамериканска страна за пореден път подкрепи единодушно държавния си глава.
През 2022 г. социологическо проучване на „Галъп” показа 91% одобрение на мерките на правителството в борбата с престъпността въпреки негодуванието на гореспоменатите паразити за системни нарушения на човешки права от страна на властите. Граждани на Ел Салвадор и други латиноамериканци коментират в социалните мрежи, че само човек, който не е преживял страха да се разхожда по улиците на Латинска Америка дори посред бял ден, може да говори за човешки права, като правилно отбелязват, че правата на престъпника свършват в момента, в който наруши правата на жертвата. От своя страна, Букеле уместно напомня на НПО-тата, че са си мълчали, докато главорезите са отнемали живота на невинни хора, и добавя, че въпросните организации са „против човешките права”. Президентът е категоричен, че няма да допусне „да идват в дома ни и да ни заповядват”. По негово мнение за НПО-тата е важно проблемите да остават нерешени, за да продължават да получават тлъстите си заплати.
Кой е новият враг на „прогресивното” човечество, върнал родината си на картата на света?
Наиб Букеле е роден на 24 юли 1981 г. в столицата Сан Салвадор. Баба му и дядо му по бащина линия са палестински християни, съответно католичка и православен. Баща му на по-късен етап от живота си приема исляма и става имам. Майка му е местна католичка, какъвто е и самият Букеле. След като завършва гимназия, бъдещият президент записва право в Централноамериканския университет „Хосе Симеон Каняс”, но прекъсва следването си, за да поеме управлението на рекламните агенции на баща си, които в продължение на дванайсет години се занимават с политическия пиар на „Фронт „Фарабундо Марти”. През 2004 г. – едва 23-годишен – бъдещият държавен глава застава начело на кандидатпрезидентската кампания на левия кандидат Шафик Хандал – също от християнско-палестински произход. По-късно ръководи и „Ямаха Моторс Ел Салвадор”.
През 2011 г. Букеле се присъединява към „Фронт „Фарабундо Марти”. През 2012 г. се явява на местните избори в градчето Нуево Кускатлан, подкрепен от коалицията между „Фронт „Фарабундо Марти” и „Демократична промяна” (Cambio Democrático), и печели кметския пост.
През 2015 г. е избран за кмет на столицата Сан Салвадор – отново като представител на коалиция, но този път между „Фронт „Фарабундо Марти” и „Прогресивната партия на Ел Салвадор” (Partido Salvadoreño Progresista). Програмата му за местно управление, наречена „Нови идеи” (Nuevas Ideas), след по-малко от три години ще даде име на собствената му консервативна партия. По време на кметското си управление Наиб Букеле влиза в конфликт със стоящата зад него лява партия, след като критикува остро нейни представители на високи позиции, включително бившия президент Маурисио Фунес (2009 – 2014).
През октомври 2017 г., след поредица от скандали, Букеле е изключен от партията и окончателно обръща гръб на лявото. Това вероятно е най-доброто решение, взимано от политик, в историята на Ел Салвадор. Ако Букеле се беше превърнал в поредния партиен, и то ляв, президент, нямаше да има възможност да разгърне потенциала си, да управлява според собствените си възгледи и съвест и да спаси страната си от оковите на мафията, а и на левичарските безумия.
През 2017 г. той създава партия „Нови идеи”, „за да променим политическата система, от която ни е писнало на всички”. Немалко хора влизат в политиката и идват на власт със същата заявка, но впоследствие се нагаждат към статуквото и се стига до онагледяването на крилатата фраза „искахме да стане по-добре, но се получи както винаги”. В случая на държавния глава на Ел Салвадор обаче това не са празни приказки и куха демагогия; той наистина успява да промени политическата система и да вдъхне нов живот на опустошената си от корупция и насилие родина.
През 2019 г. Букеле се явява на президентските избори в страната, подкрепен от коалицията „Широк съюз за национално единство” (Gran Alianza por la Unidad Nacional). Печели още на първия тур с 53,10%, като изпреварва с над 20% заелия второто място Карлос Кайеха – кандидат на традиционната десница. Левицата, представена от бившата партия на Букеле, търпи пълен провал, като кандидатът ѝ Уго Мартинес печели едва 14,41%. Този резултат разбива трийсетгодишния двуполюсен модел в Ел Салвадор, при който на власт се редуват традиционните левица и десница.
Букеле поема официално управлението на страната на 1 юни 2019 г. За първите сто дена успява да намали броя на убийства в страната, да сложи край на редица левичарски проекти, да уволни три хиляди чиновници, близки до предишното правителство, и да укрепи отношенията си с правителството на Доналд Тръмп. Президентът на Ел Салвадор, подобно на Тръмп, предпочита да общува с народа си чрез социалните мрежи, а не през медиите.
Разбира се, лявото отказва да се пречупи и да признае успеха в борбата с престъпността на новоизбрания държавен глава, поради което в медиите се появяват материали, внушаващи, че причината за намаляването на насилието в страната не е политиката на твърдата ръка на Букеле, а договорка между двете основни гангстерски групировки в Ел Салвадор – „Мара Салватруча” („МС-13”) и „Барио 18”, да спрат да убиват, за да запазят териториалния си контрол и да избегнат сблъсъци с органите на реда.
Междувременно на вратата на централноамериканската държава почуква коронавирусът
Въпреки спънките от традиционните ляво и дясно, овладели Народното събрание, и от Конституционния съд, мерките, въведени от правителството на Букеле, се ползват с 80% подкрепа. По това време президентът изрича по адрес на конституционните съдии прословутата фраза: „Ако бях диктатор, щях да ги разстрелям всичките. Щях да спася хиляди животи в замяна на пет пожертвани”.
През 2021 г. Ел Салвадор изпада в тежка политическа криза. Рейтингът на Народното събрание и на съдебната власт удря дъното заради поведението им по време на пандемията и отношението им към борбата с престъпността. Същата година в страната предстоят парламентарни и местни избори. Току преди тях депутатът Родолфо Паркер признава, че е работил за обединение на традиционното ляво и традиционното дясно с цел саботиране на правителството на Букеле в битката му с коронавируса и с престъпността. Друг депутат – Рикардо Веласкес Паркер, пък подема инициатива за оценка на физическото и психическо състояние на президента, който впоследствие евентуално да бъде свален от власт и съден. Инициативата се проваля под обществения и международния натиск, а самият Букеле нарича действията на депутатите „опит за държавен преврат от страна на парламента”.
На проведените на 28 февруари 2021 г. избори „Нови идеи” печели мнозинство в Народното събрание. През май влиза в коалиция с три други партии, сдобива се с контрола над две трети от законодателния орган и веднага подменя състава на Конституционния съд, чиито членове са обвинени, че по време на пандемията са защитавали частни интереси и са изложили на риск живота и здравето на населението. Близо 70% от населението подкрепя този ход. За куриоз, в отчаян опит да запазят постовете си, след като са сменени, конституционните съдии излизат с решение, че уволнението им е незаконно. Оказва се обаче, че незаконно е тяхното решение, тъй като е издадено след освобождаването им от длъжност. След тези събития започва абсолютният възход на Наиб Букеле като държавен глава.
В самото начало на първия си мандат Букеле въвежда т.нар. „План за териториален контрол”, чиято цел е да увеличи полицейското и военно присъствие в определени зони на страната като част от битката с престъпността и по-конкретно, с гангстерските банди. През 2020 г. президентът разрешава срещу главорезите да се стреля на месо. През 2018 г. Ел Салвадор е страната с най-висок процент убийства в света – 52 на 100 хиляди души. През 2019 г. броят на убийствата спада до 36 на 100 хиляди, а през 2022 г. – до 7,8 на 100 хиляди, което прави Ел Салвадор по-сигурно място дори от „европейската” Уругвай с 11,2 на 100 хиляди.
На 25 и 26 март 2022 г. броят на убийствата изведнъж скача драстично. Само на 26 март са убити 62 души – рекорден брой за последните трийсет години. Повечето убийства са извършени от „МС-13” и „Барио 18”. На следващия ден парламентът обявява извънредно положение, удължавано десет пъти – последния път през май 2023 г. От 2015 г. салвадорското законодателство третира гангстерските групировки като терористични организации. Според Наказателния кодекс членовете им могат да получат до двайсет години затвор, а главатарите до 40-45 години, като нямат право на помилване. По време на извънредното положение са арестувани близо седемдесет хиляди гангстери, сред които над хиляда главатари на структури и десет от петнайсетте лидери на групировките. Иззети са над милион и половина долара, огнестрелни оръжия, автомобили и телефони. Вследствие на всичко това, в страната намаляват и случаите на изнудване, тъй като именно изнудването е един от основните източници на финансиране на бандите. В края на 2022 г. започва разрушаване на надгробните плочи на гангстери, за да не се превърнат в светилища.
През 2023 г. в страната се провежда конкурсът Мис „Вселена” – нещо, немислимо пет години по-рано. Колкото и странно да е от европейска гледна точка, това събитие се явява международно признание за Букеле, тъй като подобни конкурси не се провеждат на места, на които безопасността на участничките не е сто процента гарантирана. Освен това Ел Салвадор се превръща и в световна дестинация за любителите на сърфа.
През 2021 г., благодарение на правителството на Букеле, Ел Салвадор става първата страна в света признала биткойна за законно платежно средство редом със салвадорския колон и щатския долар. До момента това остава най-непопулярната и критикувана мярка на президента.
По отношение на външната си политика, Букеле смята за диктатори президентите на Венецуела, Никарагуа и Хондурас. Известен е и с честите си препирни в Х (Туитър) с представители на настоящата американска администрация. След като ФБР претърсва къщата на Тръмп през август 2022 г., той пита: „Как би реагирало американското правителство, ако нашата полиция претърси къщата на някой от основните ни опоненти за изборите през 2024 г.?”. За войната в Украйна смята, че малките държави не бива да взимат страна в подобен конфликт.
След всичко изброено дотук, не е изненадващо, че според социологическите проучвания Букеле е президентът с най-висок рейтинг в историята на малката централноамериканска страна, а преизбирането му със смазваща преднина е повече от логично.
Държавният глава на Ел Салвадор, който не е завършил „Харвард” и дори няма висше образование (което не му пречи да знае как се произнасят правилно думите „корелация” и „меморандум”), само за пет години успя да превърне страната си от клоака на корупция и насилие и фабрика за емигранти, в спокойна и уредена държава, чиито избягали граждани започват лека-полека да се завръщат. За сравнение, нашето „харвардско” правителство за по-малко от пет години успя да превърне България от една от най-сигурните и спокойни държави в Европа в държава, в която нелегални имигранти бият деца на бул. „Витоша” посред бял ден, снимат се, качват клипа в социалните мрежи, полицията дни наред не може да ги открие или ѝ е наредено да не ги открива, а министърът на вътрешните работи не знае на кой свят се намира. Доказателството, че дипломата за висше образование, дори тази от престижен университет, не струва нищо, ако притежателят ѝ е лишен от ценностна система и личностни качества, които да го превърнат в успешен държавник. Ако искате да разберете каква е разликата между управляващ с гръбнак и безгръбначен службогонец просто сравнете Букеле с това, което имаме като правителство. А ако смятате, че наличието на гръбнак превръща държавника в диктатор, то вие сте проблем и за България, и за света.
Документален филм за управлението на Букеле можете да гледате тук и тук.
