Янса говори много ясно и не е, подобно на много други политици, сламен човек. Той се е изправял срещу югославското правителство и е бил подложен на репресии по време на комунистическия режим. По-късно става министър на отбраната на Словения и е командир на нейната армия във войната за независимост през 1991г. Житейският му опит и трите му мандата като министър-председател го правят земен политик, който много добре познава света около себе си. В това интервю, проведено на 20-ти юни, обсъждаме резултатите от европейските избори, ролята на ЕНП и необходимостта от промяна в Европа.
Каква е оценката Ви за резултатите от европейските избори?
Ясно е, че в Европа настъпва промяна в посоката и че е дошло времето да се спрат катастрофалните политики като зеления преход или миграцията. Въпросът е дали има достатъчно сила, за да се промени това, което е направено. Разбира се, не е възможно да се продължи по този път, той трябва да бъде обърнат.
Изглежда, че Фон дер Лайен иска да повтори коалицията със социалистите. Дали това няма да бъде контрапродуктивно за ЕНП, като я накара да загуби доверието на избирателите си?
За нас е ясно. Ние заявихме преди изборите, че няма да подкрепим същата коалиция като на предишния етап. ЕНП беше и е най-голямата сила и заема централно място. Проблемът е, че левицата е сформирала блок, който няма да постигне никакво споразумение с ЕНП, ако Фон дер Лайен разговаря с консерваторите. И проблемът е, че ЕНП не беше достатъчно твърда и позволи на левицата да получи изгодна позиция, от която да ни казва какво можем и какво не можем да правим. Мисля, че това беше грешка.
Сега ситуацията е по-сложна, отколкото изглеждаше непосредствено след изборите. Резултатите не предвещават ясно изразено мнозинство, а е много вероятно в Съвета да настъпят важни промени, тъй като във Франция и Австрия има избори, а в Нидерландия е сформирано ново правителство. Няма да е като на предишния етап, когато социалистите и либералите имаха една четвърт от Съвета. Ето защо е важно Европейският парламент да отрази тази ситуация, тази промяна. ЕНП е от основно значение за това. Още повече, че сега сме по-силни и много от пролевите евродепутати в нашите редици не бяха преизбрани.
Значи не става дума за същата ЕНП, както преди пет години?
Наскоро имаше гласуване за избор на нови заместник-председатели и всички, които гласувахме на конгреса на ЕНП срещу Урсула фон дер Лайен, бяхме избрани. Манфред Вебер вече заяви, че ЕНП няма да позволи на либералните и левите неудачници да ни казват с кого да разговаряме. Най-голямата грешка, която беше допусната след изборите, е, че не се правят никакви предложения, а всички заемат позиции. На срещата на ЕНП предложих да изготвим програма от 10 точки по основните европейски въпроси, а след това да видим с кого можем да сформираме коалиция, но никой не се интересува от това. Същото мога да кажа и за срещата на европейските министър-председатели: единственият, който искаше да направи предложения, беше Джорджия Мелони. Това е лошо послание за европейците, защото вместо да правят предложения, победителите и победените в изборите заемат позиции – още повече в момент, когато Европа е в толкова деликатна ситуация.
Кога според вас ще приключи тази политическа игра?
Надявам се, че по време на заседанието на Съвета ще започнем да говорим по важните за европейците въпроси, въпреки вероятното председателство на Европейския съвет от Антониу Коща.
Да, в Португалия са много изненадани от тази ситуация.
Това също е послание и то е погрешно послание. В ЕНП имаше голяма дискусия за това дали да подкрепим Коща, особено защото нашият критерий е върховенството на закона. Но се твърдеше, че Европа е компромис и че социалистите са отговорни за това. Аз обаче много се съмнявам, че председателството на Коща ще продължи пет години, защото съставът на Съвета ще се промени, а по средата на мандата има формални процедури за промяна на ситуацията. Това е математически въпрос.
Изглежда, че някои хора все още вярват в съществуването на „отговорна“ социалдемокрация. Не смятате ли, че това е сериозна грешка, когато виждаме, че разликите между социалистите и крайната левица стават все по-неясни?
Социалдемокрацията е изчезнала в Европа. Това, което имаме, е радикалната левица, защото културният марксизъм завладя това, което беше „нормалната“ левица по време на Студената война. Цялата европейска левица е такава, може би с изключение на Дания. Проблемът е, че бяхме слепи – някои от нас все още са – в продължение на двадесет години.
Какво мислите за кандидатурата на Кая Калас, министър-председател на Естония, за върховен представител на ЕС за външната политика?
Мисля, че това е добро решение. Нейното семейство е страдало много по време на комунизма и е било депортирано в Сибир, и тя знае какво имаме предвид, когато говорим за преход. Тя обаче беше победена на изборите, както и Макрон. В лагера на победителите няма либерален лидер.
В Испания партията, съюзена с Макрон, Ciudadanos, загуби всичките си представители.
Да, и в Германия те също имат лоши резултати. Но въпреки това те ще получат външнополитически отношения, ръководител на НАТО, или Кристин Лагард ще остане начело на Европейската централна банка.
Какво щяха да постигнат, ако бяха в лагера на победителите?
Трудно е да се каже. Реалността е такава, че сега те имат само 6% от Камарата, но непропорционално голям брой представители.
А Урсула фон дер Лайен?
Положението ѝ е по-сложно, отколкото преди пет години със съюза между ЕНП и Левицата, особено при тайното гласуване в Европейския парламент, където тя далеч не разполага с комфортно мнозинство. Дори в рамките на ЕНП някои от нас гласуваха против, а много други се въздържаха. Според мен след Договора от Лисабон големите държави не искат силни личности в председателството на Комисията, за да доминират в нея. Така че, ако Урсула не бъде избрана, те ще изберат друга фигура като нея за ръководител на Комисията. Времената, когато се изискваха опитни кандидати и бивши министър-председатели, отдавна отминаха.
Но сега Европа се нуждае от силно лидерство.
Те никога няма да подкрепят силен лидер. Това, което търсят, са държавни служители.
Държавни служители, които прилагат върховенството на закона в страните, управлявани от консерватори, но игнорират такива скандални случаи като този, който имаме в Испания.
В Словения знаем много добре какво се случва в Испания, защото преживяваме абсолютно същото. И нашето правителство, подобно на испанското, призна палестинската държава три дни преди изборите, заобикаляйки всички установени правила.
За разлика от Испания обаче, на европейските избори избирателите наказаха словенското правителство, а SDS излезе много силен.
Да, спечелихме четирима от общо девет евродепутати, включително един от по-млада партньорска партия. Това е най-добрият ни резултат на европейски избори. Трите партии в управляващата коалиция спечелиха само трима евродепутати. Движението за свобода на министър-председателя Голоб, което няма нищо общо със свободата, загуби 12 пункта от общите избори насам, въпреки че свика четири консултативни референдума в един и същи ден с европейските избори – един от тях за легализирането на марихуаната, за да насърчи младите хора да гласуват, и друг за евтаназията.
Какъв беше резултатът от референдума за евтаназията?
Равенство. Публикувахме брошура от нацистката епоха в защита на евтаназията: „хората страдат“, „правим го за ваше добро“ и т.н. Това е точно същото, което се казваше в предложението на левицата. И не, не се шегувам.
По-рано споменахте политическите неволи на Макрон във Франция. Какво мислите за решението му да ускори провеждането на изборите?
Той направи грешка и единственото, което постигна, е, че цялата левица се обедини, но не с него. В крайна сметка неговата партия ще изчезне, както и републиканците – партията на ЕНП във Франция. Макрон е преценил погрешно способността на левицата да обедини силите си – от крайнодесните до антисемитските леви, от комунистите до социалистите. На втория тур Макрон ще подкрепи левицата, но неговата партия ще изчезне.
Макрон много си пада по театъра, както когато публикува снимки от телефонния си разговор с Путин, за да спре инвазията.
Когато Русия нахлу в Украйна, Моравецки призова да се подготви отговор от европейска гледна точка. Отговорът на Макрон беше: „За каква европейска перспектива говорите за страна, която ще престане да съществува след седмица-две?“ Макрон отново направи грешни изчисления, а френските разузнавателни служби не разбраха, че силите на нахлуващите не са достатъчни, за да превземат страната.
Може би са смятали същото като руснаците, че украинците ще се предадат и ще приемат контрола на Москва.
Въпросът е къде са били руските разузнавателни служби след падането на Крим. Порошенко реорганизира украинската армия и беше очевидно, че ситуацията не е същата, но руските експерти не го видяха.
Как виждате развитието на войната?
Украйна се нуждае от модерни оръжия. Ако ги бяхме доставили през лятото на 2022г., войната щеше да е приключила. Имаше голям прозорец от възможности за шест месеца и ние се борихме да им дадем оръжията. Зеленски каза на срещата на върха на НАТО през април 2022г., че не е необходимо войници на НАТО да умират за Украйна, а само 1% от военните им резерви. Този 1% щеше да бъде достатъчен, но това не беше направено. Имаше безкрайни дебати за това какво са „нападателни оръжия“ или „отбранителни оръжия“. Хора, които никога не бяха виждали бойно поле, станаха експерти по оръжията. Беше смущаващо.
Според мен това беше стратегия, пресметнат интерес, при който Украйна щеше да пострада, разбира се, но при който Русия щеше да загуби силата си – един проблем по-малко и водещ, може би, до вътрешни промени в Русия. Проблемът е, че това не е Студената война; това е нова ситуация, в която има и други участници, като например Китай. Има и Индия, най-голямата демократична страна в света, която отказа да подпише документа, приет на срещата на върха в Швейцария, и която е страна, която трябва да бъде спечелена. И всичко това, без да забравяме, че сегашното ръководство на САЩ е посмешище. Ето защо е толкова важно Европа наистина да промени посоката си.
„През май публикувах интервю с лидера на словенската опозиция и бивш министър-председател Янез Янса. Поддържам добри отношения със словенския политик от 2021г., когато за първи път го интервюирах, а впоследствие преведох на испански език книгата му “We Got Up and Survived” („Изправихме се и оцеляхме“), в която той разказва за това как Словения постигна независимостта си. Въпреки това не се бях срещал с него лично, преди да отида в централата на неговата „Словенска демократическа партия“ (SDS) в Любляна.“ Алваро Пеняс
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
