Странната оставка на президента Джо Байдън вкара САЩ в криза, каквато досега не е имало. Ето какво направиха със страната поради своето високомерно самочувствие президентът и партията му, тези непоколебими защитници на демокрацията от заплахата на Тръмп. Дебатът в Атланта на 27 юни унищожи лъжата, изречена от Белия дом, демократите и техните лакеи в новинарските медии, че застаряващият и изнемощял Джо Байдън е годен за поста.
Интервютата в телевизията след дебата и речите в кампанията в най-лошия случай затвърдиха разказа за упадъка, а в най-добрия не успяха да успокоят никого, който вече не е заслепен от идеологията. В това число влизат и дарителите, чиито идеалистичен политически устрем е смачкан от тежкия факт, че те трябва да плащат за него. Даренията пресъхнаха. Все повече членове на Конгреса от Демократическата партия започнаха да казват, че Джо трябва да си ходи. През последните няколко дни ръководството на Демократическата партия разигра изключителна игра на психологически натиск, като пусна в медиите истории, че президентът е на ръба да се оттегли от надпреварата, принуждавайки Белия дом да публикува опровержения. Дали това беше опит за някакъв вид „мек“ преврат, опит да се накара президента да се откажем от преследване на втори мандат?
Тогава, в неделя следобед, се появи писмото на Байдън, с което той се оттегля от надпреварата, но не и от президентството. Скоро след това президентът обяви, че изцяло подкрепя кампанията на Камала Харис. Бихте си помислили, че такова важно събитие ще бъде обявено в реч, излъчена по националната телевизия, нали? Точно това направи Линдън Джонсън през 1968г. Или поне на подходяща пресконференция в Белия дом? Те не направиха нищо от това. Белият дом, или който и да го управлява сега, обяви смяната на караула в Twitter. Всичко това изглежда като мокър вариант на „Къща от карти“. Как можем да вярваме, че президентът е знаел какво подписва или че изобщо го е подписал? Как можем да сме сигурни, че Байдън е знаел какво се случва? В края на краищата никой не смята, че той контролира акаунта си в Twitter.
Почти всички видни демократи – със забележителните изключения на Барак Обама и двамата лидери на Демократическия конгрес – се наредиха зад кампанията на Харис. Вчера бившият прессекретар на Байдън Джен Псаки заяви по MSNBC, че сега нацията ще стане свидетел на „процес“, разработен от шефовете на Демократическата партия, за да „накара вицепрезидента да изглежда силен и да бъде силен до края…“ С други думи, една добре режисирана коронация. Всичко това е много демократическо, но не е демократично. Въпреки това до момента на писане на този текст (в понеделник сутринта) никой не е виждал президента. Всичко това е много късно-съветско, нали? Както каза в неделя кандидатът за вицепрезидент на GOP Ванс, ако Джо Байдън е твърде слаб и объркан, за да се кандидатира за политически пост, той със сигурност е твърде слаб и объркан, за да управлява страната. През 1968г. никой не се съмняваше в способността на Линдън Джонсън да се справи с тази работа. Джонсън подаде оставка, защото знаеше, че предвид личната си непопулярност ще загуби. Освен това му беше омръзнало да се занимава с войната във Виетнам.
Не такъв е случаят с Байдън
Всички знаят, че той е повече или по-малко сенилен. Ето защо не е ясно дали сам е решил да излезе от надпреварата или може би е бил тласнат против волята си. Ванс изтъкна, че ако Байдън е неспособен да върши работата си, за това има конституционно решение: официално отстраняване от кабинета, съгласно 25-ата поправка. Това, което се случва в момента, може да е формално допустимо, но всеки, който има очи да види, трябва да постави под съмнение неговата легитимност. Ванс очевидно е прав. Никой не може да повярва, че Байдън е физически и психически непригоден да бъде кандидат, но напълно способен да управлява държавния кораб в опасни води: войната в Украйна, възходът на Китай, възможността за сблъсък между Израел и Хизбула, който да доведе до по-широка война в Близкия изток, и т.н. За това говори фактът, че нито един от водещите американски вестници в понеделник – всички те са силно настроени срещу Тръмп – не задава тези очевидни и важни въпроси. Медиите просто са облекчени, че сега може би има шанс да спрат кандидата на Републиканците.
САЩ навлизат в един от най-опасните периоди на своето съществуване. Враговете на Америка вече знаят със сигурност, че президентът ѝ е функционално неспособен. Те също така трябва да знаят, че ако Байдън бъде призован да мобилизира нацията за война, малко американци ще се отзоват на призива. Как биха могли? От онази съдбовна юнска нощ в Атланта насам американският народ стана свидетел на необикновена драма на гордостта и властта. Сред научените уроци е и този, че Белият дом и неговите медийни кучета лъжеха американския народ през целия период на президентството на Байдън относно психическото и физическото състояние на президента. Всичко, за да се спре Тръмп, нали?
Това не се е случило във вакуум. Знаем за лаптопа на Хънтър Байдън, за който всички казаха, че е руска дезинформация, макар че това беше лъжа. Знаем, че те се преструваха, че са на страната на науката, докато частно настояваха за отхвърляне на науката, за да се реформират медицинските стандарти в името на разрешаване на сексуалното осакатяване на малки деца чрез химикали и операции. Знаем за отвратителните им двойни стандарти по отношение на „предимно мирните“ бунтове на BLM и тези от 6-ти януари. Знаем, че те канселират консерваторите, които наричат фанатици, докато толерират открития антисемитски, антиазиатски и антибял фанатизъм в колежите. Списъкът може да бъде продължен.
И сега се очаква да вярваме, че дефенестрацията на Джо Байдън, който още миналата седмица гневно протестираше с намерението да остане в надпреварата, е законна? Това е абсурдно. Тези хора са защитници на демокрацията? Това е тъпа шега. И ако чуждестранните съюзници или враговете на Америка не осъзнават това, те са глупаци. Не вярвам обаче да са такива – дори мандарините на ЕС, въпреки това, което говорят публично. Ясно е, че сега Съединените щати се командват – не се управляват, а се командват – от елит, който има власт, но не и авторитет. Коронацията в Чикаго в най-добрия случай и с право ще бъде осмивана като шарж. Спомнете си последния път, когато демократите бяха в Чикаго – 1968г., след оставката на LBJ. Уличните сблъсъци между чикагската полиция и антивоенните протестиращи създадоха исторически провал, който унижи партията и доведе до избирането през есента на Ричард М. Никсън, кандидата на закона и реда.
Антифа, пропалестинските протестиращи и други леви горещи глави са в очакване. Те усещат възможностите, които предоставя позорът на демократите. И със сигурност няма да ги пропуснат. Понякога се казва, че Бог обича пияниците, глупаците и Съединените американски щати. Дано да е вярно. Най-могъщата нация в света има управляваща класа, в която вярват все по-малко американци. „Сияйният град на хълма“ е Потьомкинско село*. Ако беше иначе, Доналд Тръмп никога нямаше да бъде избран през 2016г. Каквото и да мислим за него, той разкри лицемерието, слабостите и самоцелната фалшивост на управляващата класа, както на демократите, така и на републиканците. И сега, когато лоялните на режима саботираха президента демократ, когото защитаваха с фаланга от лъжи, докато тези лъжи вече не работеха, истинската им същност стои разкрита. Следващите няколко месеца ще бъдат едни от най-значимите в историята на американската политика. Европейските съюзници на Америка не трябва да позволяват да бъдат заблуждавани за това, което наистина се случва във Вашингтон.
Най-големият ми страх за моята страна е, че корупцията и самообслужването на естаблишмънта – както демократите, така и републиканците – са достигнали такава степен, че значителен брой обикновени американци вече не вярват в либералната демокрация. Ако е вярно, че Байдън, Харис и тяхната управляваща клика в правителството, академичните среди и медиите представляват „демокрация“, тогава кой разумен човек може да вярва в нея?
Помислете за процесите в Салвадор, където установените партии в тази демокрация жалко се провалиха в осигуряването на законност и ред – най-основното изискване за управление. Наиб Букеле, подобният на Цезар президент на тази страна, е изключително популярен сред салвадорския народ, защото реши проблема, като вкара всички банди в затвора. Чихуахуа глутниците от неправителствените организации за защита на правата на човека лаят несъстоятелно, но керванът на Букеле се движи напред, защото той има не само власт, но и авторитет – авторитет, който идва от това, че е упражнил тази власт, за да подобри драстично живота на масите.
Дали това ще се случи в Америка?
Това далеч не е немислимо. Демократическата партия и вашингтонският естаблишмънт – в чийто състав влизат и републиканците от „Никога Тръмп“ – очакват американците да повярват, че бъдещето на американската демокрация зависи от една калифорнийска лекичка, дрънкаща за разнообразие по време на работа и ентусиазирана поддръжничка на бунтовете BLM, която се провали видимо в единствената задача, която Байдън ѝ възложи: да управлява кризата на южната граница на САЩ. Консервативните американски католици, разгневени на GOP на Тръмп за отстъплението от твърдата антиабортна линия на партията, сега трябва да се изправят пред факта, че вероятният кандидат на демократите е фанатик на правото на аборт, който е готов да потъпче свободите на католическите и християнските институции в името на налагането на твърда проабортна линия.
Това е още една възможност за европейците да се замислят върху факта, че Тръмп не дойде от нищото. Това, което Америка и светът виждат сега, с тази мръсна задкулисна драма на Демократическата партия, е още един пример за това защо се появи той: защото естаблишмънтът се провали и загуби авторитета си. От самото начало на президентството на Тръмп същият този естаблишмънт не се спря пред нищо, за да защити властта си.
Дългото, жалко прозрение, което започна на 27 юни в Атланта и сега върви към своя позорен край, показва на всички ни докъде ще стигнат, за да „защитят демокрацията“ – което означава привилегиите на управляващата класа. Това, което се случва сега в Америка, в известен смисъл се случва и в Европа. Брюкселският естаблишмънт и неговите съюзници в националните столици, а със сигурност и в медиите, се представят за защитници на демокрацията срещу предполагаеми тирани като Джорджа Мелони, Марин льо Пен, Виктор Орбан и други лидери на десницата. Миналата седмица в Германия защитниците на демокрацията предприеха необичайния акт да затворят Compact, списание за идеи, подкрепящо Алтернатива за Германия, втората по големина политическа партия в страната.
Това, което тези мандарини на управляващата класа правят и от двете страни на Атлантическия океан, е да издълбаят институциите на либералното демократично управление. Истинските врагове на демокрацията са тези, които са се обявили за нейни спасители. Това няма да завърши добре.
* На български език изразът „Потьомкински села“ означава нещо фалшиво. Легендата гласи, че по време на пътуването на Екатерина Велика до Крим през 1787г. Григорий Потьомкин, човекът, стоящ зад проекта за превръщане на полуострова в част от Руската империя, нарежда да се построят фалшиви села около пътя, по който ще мине императрицата. Току-що издигнатите лъскави сгради с новобоядисани фасади, обитавани от щастливи селяни, трябвало да прикрият действителната ситуация – бедност и разруха.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
