Това са трудни времена за центристките правителства в Западна Европа. Те търпят срив на подкрепата и загуба на контрол в Германия, Австрия, Франция и други страни, тъй като европейските народи казват „Стига“ на либералния естаблишмънт.
И все пак един лявоцентристки режим като че ли се противопоставя на тенденцията и укрепва властта си: централното „правителство“ на Европейския съюз, ръководено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Когато президентът фон дер Лайен приключи с номинирането на комисарите за втория си мандат, едно от възхитените заглавия дори обяви нейното възкачване „От кралица на императрица“. Изглежда, че всички трябва да коленичим пред Нейно императорско величество.
Но както всички императрици – и за разлика от нейните притеснени съюзници в Берлин и Париж – президентът Урсула не е избрана от народа, който поставя демоса в демокрацията. Сигурен в стаите на комисиите си, където не се пуши, брюкселският елит самодоволно приема, че липсата на демократична отчетност предпазва режима ѝ от натиска на вулгарните селяни извън стените на замъка.
Съвсем скоро обаче ще разберат, че не са защитени от популисткия бунт на европейските фермери, работници, младежи и много други срещу техните ужасни миграционни политики и безумното преследване на нулеви зелени цели.
Много избиратели може би дори не са осъзнали, че Комисията сега е централното правителство на ЕС, което ръководи европейската политика. Може би са си мислели, че тя е просто технически, административен орган, сграда, пълна с държавни служители, назначени да изпълняват желанията на държавите-членки и парламента на ЕС.
Ако е така, те не са обръщали особено внимание на засилващата се политическа роля на Комисията в сърцето на ЕС, особено под ръководството на председателя Урсула през последните пет години, с безропотната подкрепа на голяма част от „независимите“ медии.
Не е често срещано либералните медии да възхваляват властта на монархиите в наши дни, но в съобщенията за начина, по който фон дер Лайен си е осигурила властта тази седмица, имаше нещо страшно благоговейно.
„Политико“, домашното списание на брюкселския естаблишмънт, даде тон на безпардонността със заглавието „От кралица до императрица“. При избора на 27-те си комисари, казваха те с възхищение, тя е повишила своите съюзници и лоялни „кучета пазачи“, отстранила е няколкото дразнещи критици от първия си мандат и дори е поставила приятеля си, френският президент, на мястото му.
В резултат на това императрица Урсула е „заглушила съмненията относно това кой наистина управлява в Брюксел“ и е дала ясно да се разбере, че „тя ще има неограничен контрол върху политиката на Европейския съюз“.
„Неограничен контрол“ върху политиката на ЕС? Тогава съюзът на 27-те парламентарни демокрации вече абсолютна монархия ли е? Институцията на ЕС може и да твърди, че защитава демократичните ценности срещу „крайната десница“, но нейната система е подигравка с демокрацията отгоре надолу.
Къде императрица Урсула претендира за легитимност на своето управление? Не от Бога, а според друг брюкселски фен-списание, Euractiv, от „мащабната политическа победа на нейната дясноцентристка партия ЕНП на изборите за ЕС през юни“. Въпреки че е обозначена като „дясноцентристка“, Европейската народна партия (ЕНП) до голяма степен е фалшиво-консервативна сбирка от центристи, съюзени с левите и зелените в Европейския парламент.
Те трябва да си представят, че имаме много къса памет. На изборите през юни ЕНП все пак излезе като най-голямата група в Европейския парламент със 188 от общо 720 евродепутати – с едно място повече от изборите през 2019 г.
Той постигна това, като спечели 23,5% от подадените гласове. При обща избирателна активност от 51 % това означава, че ЕНП е получила подкрепата на 11,99 % от всички избиратели в ЕС.
И все, когато Фон дер Лайен най-накрая обяви предложения от нея състав на новата Европейска комисия, Манфред Вебер – лидер на групата на ЕНП в парламента – успя да се похвали с думите: „Ние формираме Европа“.
За да докаже това, ЕНП с гордост публикува в Туитър снимки на всички свои бъдещи членове на Комисията: председателят втори мандат Урсула, заедно с 14-те колеги от ЕНП, които тя избра за свои комисари, което представлява малко повече от половината от общо 27-те.
На коя планета получаването на по-малко от една четвърт от гласовете може да се смята за „размазваща победа“? И само в света на фантазиите на брюкселския балон спечелването на гласовете на едва 12 от всеки 100 европейци може да бъде равносилно на мандат за „оформяне на Европа“ и намеса в делата на суверенни демокрации.
Както отбелязахме през юни, макар че императрица Урсула имаше смелостта да благодари на избирателите в изборната нощ, този председател на ЕС всъщност не получи нито един глас от европейските народи, чийто живот сега се опитва да определя. Тя беше преназначена на поста си за втори мандат чрез задкулисни договорки и сделка за власт.
Нейната група на ЕНП възнамерява отново да управлява в коалиция с левицата и Зелените – най-големите губещи през юни. Междувременно, нека никой не забравя, суверенните и популистките партии, които постигнаха най-големи успехи на тези избори, са пренебрегнати.
Новата група „Патриоти за Европа“, която сега е третата по големина група на евродепутатите, е лишена от всички полагащи ѝ се позиции в парламента, отрязана от антидемократичния санитарен кордон, наложен от ЕНП и нейните леви съмишленици. Патриотите бяха изгонени от двора на императрица Урсула – заедно с милионите обикновени патриоти, които гласуваха за тях, което е още по-важно.
Тези елитарни хитрини са по-важни от всякога. Защото сега Европейската комисия има повече от всякога влияние не само върху политиката на ЕС, но и върху ежедневието на европейците.
Разбира се, Комисията винаги е била нещо повече от технически и административен орган. Въпреки че не е избрана, тя е единствената институция на ЕС, която има право да инициира законодателство. За разлика от суверенните национални събрания, Европейският парламент няма правомощия да пише и приема закони без предварителното съгласие на Комисията.
През последните две десетилетия централизирането на властта в ЕС в Комисията се ускори, както става ясно от важен доклад, публикуван миналия месец от мозъчния тръст MCC Brussels. „Тихият преврат: заграбването на властта от Европейската комисия„ разказва как „ЕК използва отговорите си на редица кризи – кризата с еврото, Брекзит, пандемията от Ковида-19, войната в Украйна – за да придобие повече власт и да вземе “спешни“ решения„, които водят до трайни промени в упражняването на властта в ЕС“.
„Използването на политиката на „пермакриза“ за разширяване на обхвата и правомощията на Комисията достигна нови висоти при управлението на настоящия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен.“
Можем да очакваме още много от същото от императрица Урсула и нейните последователи през неизбежните кризи през следващите пет години. Но докато този тих преврат може да им се размине вътре в брюкселския балон, това, което се случва извън него, е друг въпрос.
Народите на Европа се бунтуват срещу разрушителните за обществото последици от централизираните политики на ЕС – от Пакта за миграция до „зелената сделка“. Новото нидерландско правителство вече ясно заяви, че иска да се откъсне от правилата на ЕС за миграцията, а Унгария на Виктор Орбан е на път да последва примера му. Дори германското правителство, коалиция на червените и зелените, която е в основата на „отворените граници“ на ЕС на Ван дер Лайен, беше принудено да въведе отново граничен контрол в отчаян опит да успокои обществения гняв от неконтролираната миграция и престъпността.
В отговор на това брюкселският елит започна да вдига учтиви шум за политически отстъпки в областта на земеделието и миграцията. Но защо някой трябва да им вярва? Дворът на императрица Урсула продължава да живее така, сякаш нищо не се е променило в неговия свят, в който проблемът винаги е в масите, а решението на всичко е „Повече Европа“.
Сега е по-ясно от всякога, че има две Европи. Нуждаем се не от повече официална Европа, управлявана от Комисията на ЕС, а от повече национален суверенитет и повече демокрация в истинската Европа, където живеят и работят милиони хора. Някои от нас може да си мислят, че ЕС на императрица Урсула не подлежи на реформиране. Но във всеки случай всички ние трябва да се борим за повече отчетност, повече демократичен контрол и никакви повече прикривания, тъмни сделки за власт или тайни преврати.
Фенклубът на Фон дер Лайен може да се наслади на своя момент, като се радва на „неограничения контрол върху политиката на ЕС“ и властта си да „оформя Европа“. Но тя не бива да се настанява прекалено удобно на трона в Берлаймон. Бунтът на популистките селяни едва сега започва. И подобно на императора от приказката на Ханс Кристиан Андерсен, грандиозните нови дрехи на императрицата може да не издържат на по-внимателно критично разглеждане от страна на европейските народи.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
