Поредна словесна престрелка, която има за цел по-скоро да постави противника в обяснителен режим, отколкото да разкрие нечие провинение или нарушение. Поначало предизвикана от съвсем умишленото споменаване на Иво Христов в интервюто (или по-скоро изявлението) на Борисов пред btv. (Символично или не – в Деня на влюбените).
Иво Христов (за колегите от една друга “медия” – става дума за съветника на президента, не за депутата от БСП) наистина е работил в несъществуващата вече Балкан българска телевизия, но това се случва в периода преди тя да стане собственост на Делян Пеевски, противно на твърденията на премиера. Такива са фактите.
Съвсем друга тема е защо и как въпросният (Христов, не Пеевски) е съветник на президента и едновременно с това няма достъп до класифицирана информация вече втора година.
Изказването на Борисов е несериозно, тъй като не един и двама негови министри, включително и финансовият министър Владислав Горанов, са обвинявани за връзки с Делян Пеевски.
По закон министър-председателят няма право да участва във фирми и компании, от което следва, че не би трябвало да има и бизнес интереси. Ако президентът Радев има данни за нарушения на това, следва да ги обяви публично, вместо да задава въпроси.
А защо двамата си прехвърлят депутата от ДПС като горещ картоф? Не става ли дума само за един успял млад мъж с бизнес, законотворец (напоследък), собственик само на няколко медии, трагичен герой, който “злите сили” очернят несправедливо от пуста злоба. Толкова ли е лошо да имаш нещо общо с такъв човек?
Или има нещо, което никой от действащите не смее да каже на глас… все още.
Защото единият е негов заложник, колкото и да се опитва (похвално, но късно) да се измъкне от хватката, а другият все пак беше избран благодарение на гласовете на ДПС.
Когато върховни представители на изпълнителната власт, каквито са министър-председателят и президента, сведат дебата си до обсъждане на евентуални връзки с един депутат, пък бил и той Делян Пеевски, можем да се усъмним в способността на двамата да заемат отговорните си позиции. Институциите като фундамент на държава са с рекордно ниски нива на доверие, което прави всяко тяхно действие нелегитимно в смисъла на действие от името на суверена. Докато последният не реши да промени това.
Което, разбира се, няма да се случи през истерични протести, колкото и да им се иска на навъртащите се наоколо партии на дъгата.
Политически PR
Разбира се, в статуквото нищо няма да бъде променено от поредния минискандал – в това, можете да сте сигурни.
Интересното е друго – защо и Борисов и Радев се държат като политици в предизборна кампания?
Все пак до парламентарните избори (на теория) има доста време, а правителството няма да падне… освен ако Борисов не поиска. Спасителният ход на премиера отдавна е ясен – той ще бъде кандидатура за президент. Въпросът е дали ще се изправи срещу Радев?
Настоящият президент очевидно подготвя почвата за собствена партия, като се стреми да взима гласове от основната опорна точка на анемично “автентично дясно”.
Политически проект на Румен Радев би имал интересен ефект и под някаква форма би сложил края на политическия аспект на прехода – защото би разцепил БСП. Процесът, който тече от няколко години стана особено интензивен през последните седмици. Разломът между старото и новото ляво е особено очевиден по линията ПЕС – Корнелия Нинова.
Подобно разцепление в никакъв случай не бива да бъде подценявано като сравнително неуспешните АБВ и “Движение 21”, които в голямата си част останаха маргинални проекти за бутикова аудитория. Потенциалът му в краткосрочен план е значителен, макар в дългосрочен да е обречен да забвение в миманса, като всяка партия без ясно позициониране (заедно с проекта на Слави Трифонов и съглашението около отломките на старото СДС).
От другата страна би стояла левицата около лидера на ПЕС – Сергей Станишев – левица по европейски, либерален образец, която вероятно ще приобщи голяма част ляволибералните партии или поне избиратели (Движение 21, Да, България). Все пак – единствените пъти, когато БСП е била успешна на избори е тогава, когато се е разграничавала от парадоксалния анахронизъм на късния соц (който лесно може да се определи като националсоциализъм)
Преформатирането на политическата система е неизбежно в глобалния процес на реиделогизация – и никоя от настоящите партии няма да оцелее в сегашния си вид.
Живеем е интересни времена
