Боя се, че ще разочаровам мнозина – всичко случващо се в САЩ днес иде не от расови, нито класови и икономически разделения, нито даже е някакъв странен стремеж за социална справедливост – пази Боже, но сдобиването по незаконен път с чифт нови луксозни маратонки и последен модел телевизор никому никаква справедливост не би донесло, нито би променило по някакъв начин световната история. Не се заблуждавайте и от уж самоорганизиралите се “автономни зони” – комуни.
Причината за хаоса отвъд Атлантика е свързана пиетизма на средната класа там, обобщен добре от непредвидимият израз за отношение към живота “holier than thou”(израз на морално превъзходство бел. ред).
Когато тази средна класа е била по някакъв начин християнска това отношение към живота се е изразявало в прекомерен обществен морал с всичките извадени сякаш от учебник норми и задръжки. Днес, а всъщност още от 70-те години на ХХ век насам, наблюдаваме припряно люшване в противоположна посока и изграждане на особен вид проповядващ анти-морал.
Африканците някога например са били считани за носещи групова вина заради проклятието на библейския праотец Ной над синът му Хам и неспособни да преодолеят съдбата си. Днес на мястото на Библията са учебниците по социални науки и пропагандата на сциентизма, а неспособните да преодолеят съдбата си са бившите робовладелци.
Неслучайно пуританите не са издържали повече от поколение. Днес мнозинство в САЩ изповядва атеизъм в калвинистка трактовка: всеки е предопределен от раждането си в някакъв коловоз. Плюсът е станал минус и обратно. Но самият механизъм на разсъждение си е останал същия – ритай различния, сменя се единствено обекта на различност.
“Алената буква” на Натаниъл Хоторн може да бъде адаптирана и за днешната епоха. В този ключов за американската литература роман се разглежда социалната стигма и осъждане, които една извънбрачна връзка предизвиква в американското общество. На една прегрешила жена е отредено да носи пришита върху облеклото си алена буква като символ на прегрешението, което е извършила.
Носителите на тази алена буква днес са всички, които по някакъв начин представляват осъденото като назадничаво: от месоядци, през хетеросексуални, християни, жени които обичат съпрузите си и най-вече онази загубила своята християнска и европейска идентичност маса хора, чиито наследници днес наричаме “бели”.
Забравете рецидивиста и наркоман Джордж Флойд. Белият човек е по правило виновен поради своето естество – днес наследниците на библейския Яфет са считани за недостойни наместо Хам – а единственото му спасение в дехристиянизирана Америка е да се отрече от природата си чрез някоя фройдистка девиация. И да забрави името на дядо си. Но най-вече да няма деца.
Англо-саксонският буржоа стоящ в основата на Америка и тамошният начин на живот се нуждае болезнено от своите социални стигми за оцелее психически и да движи икономиката нанякъде – не е важно на къде всъщност.
Днес икономиката, или поне корпоративно-олигархичната ѝ част, изисква от този буржоа да приеме разрушаването на светът, който е изградил и комфортно обитава – или поне до скоро обитаваше – за да може корпорациите да се откъснат окончателно от националния си пашкул и да интегрират света в нов Вавилон. За това и буржоата, WASP-ът е готов да плати цената, спирайки да бъде White Anglo-Saxon Protestant (бял, англосаксонски протестант – бел. ред.) и гмуркайки се в отходните води на историята в опит да се извини за нещо, което сам не е извършил. Целувките по краката на наследниците на бившите си роби е не просто акт на самоунищожение, но и израз на желанието белият човек да бъде запомнен във финалните си мигове на историческата сцена.
Счупената витрина с бележка за милост, понеже магазинчето се стопанисва от самотна бяла майка е последният отчаян жест на който се крепи това общество, този свят. Но новите наематели на помещението скоро пристигнат и нямат никакво желание да бъдат запомнени с пиетизма си.
