В геополитиката съществуват две конкурентни гледни точки относно географията и властта. Едната от тях, се оформя и базира върху просперитета и възхода на държавите покрай т.нар. Път на коприната (II век пр.н.е), а именно че който контролира Евразия (Европа и Азия) владее света. Седемнадесет века по-късно, друга гледна точка започва да съществува през времето на Великите географски открития, когато Европа задушавана между Атлантическия океан и Османската империя, която е отрязала Пътя на коприната, намира морските търговски пътища и полага основите на своето петстотингодишно господство над света благодарение на търговията по море.

През 1890 година контраадмирал Алфред Мaхеан, публикува фундаментален трудсъс заглавие Влиянието на морските сили върху историята, 1660 – 1783, заради който според мнозина е считан за „най-важния американски стратег на 19-ти век“, а именно, че контролът над моретата означава контрол над света.

Ранни години, образование и преподавателска дейност

Алфред Тайер Махеан e роден на 27 септември 1840 г. в Уест Пойнт, щата Ню Йорк, САЩ, баща му Денис Махеан e преподавател в щатската Военна академия, а майка му Мари Хелена Окил-Махеан е племенница на сър Джон Джей, един от основните седем ключови фигури част от Бащите – основатели на Съединените американски щати – Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, Александър Хамилтън, Джон Джей, Джеймс Мадисън и Джон Адамс).

През 1885 г. е назначен за преподавател по морска история и тактика във Военноморския колеж на САЩ. През първата си година във факултета той остава в дома си в Ню Йорк, подготвяйки своите лекции. През 1886 г. Махеан става президент на щатския Военноморски колеж, като през 1888 г. се среща и се сприятелява с бъдещия президент Теодор Рузвелт, тогава гост-преподавател.

Произход и оформяне на стратегически възгледи

Възгледите на Махеан са оформени от конфликтите от 17-ти век между Холандската република, Англия, Франция и Испания и от военноморските войни между Франция и Великобритания през 19-ти век, където Великобритания излиза победител. Освен това, през 19-ти век Съединените щати се стремят към по-голям контрол върху морската си търговия, за да защитят своите икономически интереси, като разчитат до голяма степен на износа, свързан главно с Европа.

Принципи за формиране на морската сила

Махеан вярва, че националното величие е неразривно свързано с морето, с търговското му използване в мирно време и с неговия контрол във война. Като в труда си Влиянието на морските сили върху историята, 1660 – 1783 той използва историята като набор от примери, за да илюстрира своите теории, като твърди, че образованието на морските офицери трябва да се основава на строго изучаване на историята. Махеан също така смята, че в мирно време държавите трябва да увеличат производствените и корабоплавателните мощности и да придобият чуждестранни притежания, въпреки че подчертава, че броят на станциите за зареждане с въглища на корабите и стратегическите морски бази трябва да бъде ограничен, за да се избегне източването на твърде много ресурси от родината.

Според Махеан основната мисия на флота е да осигури командването и владението на морето, което би позволило поддържането на морски комуникации за собствени изгоди, като същевременно той контролира тяхното използване от врага, и ако е мирно време, флотът отблизо наблюдава неутралната търговия. Като при нужда контролът на морето може да бъде постигнат не чрез унищожаване на търговията, а само чрез унищожаване или неутрализиране на вражеския флот. Такава стратегия изисква концентрация на военноморски сили, съставени от кораби, не твърде големи, но многобройни, добре екипирани, с добре обучен екипаж, и действащи на принципа, че най-добрата защита е агресивното настъпление.

Основни принципи на Махеан са първо, че доброто политическо и морско ръководство е не по-малко важно от географското положение на дадена държава. Второ, в мирно време икономическият идеал трябва да е по-скоро за свободна търговия, отколкото автаркия, като флота на дадената държава трябва да има способността да контролира свободната търговия. Трето, морско господство, се постига по-лесно когато пристанищата са в различни точки по земното кълбо, отколкото само в съответната държава.

През 1890 г., във връзка с възможна война с най-силния военноморски флот в този момент – английския, Махеан подготвя таен план за извънредни ситуации за война между Великобритания и САЩ. Махеан вярва, че ако британците блокират източните пристанища, военноморските сили на САЩ трябва да се концентрират в едно от тях, за предпочитане Ню Йорк, където двата му изхода са широко разделени, и да използват торпедни катери за защита на другите пристанища. Тази концентрация на американския флот би принудила британците да привържат толкова голяма част от флота си, за да наблюдават изхода на Ню Йорк, че други американски пристанища биха били относително безопасни. Отделените американски крайцери трябва да водят „постоянни нападателни действия“ срещу откритите позиции на противника и ако британците отслабят блокадата си от Ню Йорк, за да атакуват друго американско пристанище, концентрираният американски флот би могъл да завземе британски въглищни пристанища в Нова Скотия, като по този начин сериозно отслаби способността на Великобритания да участва във военноморски операции край американското крайбрежие. Този план за извънредни ситуации е ярък пример за прилагането на Махеан на неговите принципи за морска война.

Въздействие и влияние при Великите сили

Предвид бързите технологични промени, които се извършват в задвижването (от въглища до нефт и от бутални двигатели до турбини), боеприпаси (с по-добри оръдия и нови експлозиви), броня и появата на нови плавателни съдове като разрушители и подводници, акцентът на Махеан на върху командването и въздействието на морето се появява в подходящ момент.

Германия

Кайзер Вилхелм II нарежда на офицерите си да четат Махеан, а адмирал Алфред фон Тирпиц (1849–1930) използва репутацията на Махеан за финансиране на мощен надводен флот. Тирпиц, морски специалист, който пламенно вярва в сентенцията на Махеан, че която власт управлява морето, също управлява света, е превел труда му Влиянието на морските сили върху историята, 1660 – 1783 на немски през 1898 г. и е раздал 8 000 копия безплатно като начин да притисне Райхстага да гласува законопроекта за Първия флот.

Тирпиц използва Махеан не само като начин да спечели германското обществено мнение, но и като ръководство за стратегическо мислене. Преди 1914 г. Тирпиц напълно отхвърля нападението на търговията като стратегия и вместо това възприема идеала на Махеан за решителна битка за унищожение между две флоти като начин за спечелване на командването на моретата. Тирпиц винаги е планирал германският флот за открито море да спечели Entscheidungsschlacht (решаваща битка) срещу британския кралски флот някъде във “водите между Хелголанд и Темза”, стратегия, която той основава на четенето си на Влиянието на морските сили върху историята, 1660 – 1783.

Великобритания

Махеан и британският адмирал Джон Фишър (1841–1920 г.) се занимават с проблема как да доминират родните води и далечните морета с военноморски сили, които не могат да направят и двете. Махеан се застъпва за универсален принцип на концентрация на мощни кораби в родни води с минимална сила в далечни морета. Вместо това Фишър използва подводници за защита на родните води и мобилни бойни крайцери, за да защити британските интереси.

Франция

Въпреки че през 1914 г. френската морска доктрина е доминирана от теорията на Махеан за морската сила, ходът на Първата световна война променя представите за мястото на флота. Отказът на германския флот да се включи в решаваща битка, експедицията в Дарданелите през 1915 г., развитието на подводната война и организацията на конвоите показват новата роля на военноморските сили в комбинираните операции с армията. Адмирал Раул Кастекс (1878–1968), който синтезира в своите пет тома Теории на стратегията класическите и материалистичните школи на военноморската теория, объръща теорията на Махеан, че командването на морето предхожда морските комуникации и предвижда разширената роля на самолетите и подводниците в морската война.

Япония

Влиянието на морските сили върху историята, 1660 – 1783 е преведено на японски и е използвано като учебник в Императорския японски флот. Това използване силно повлиява на плана на Императорския японски флот за прекратяване на руската военноморска експанзия в Далечния изток, който завършва с Руско-японската война (1904-1905 г.). Твърди се, че стремежът на Императорския японски флот към „решителната битка“ е допринесъл за поражението на Императорска Япония през Втората световна война, тъй като развитието на подводницата и самолетоносача, съчетано с напредъка на технологиите, до голяма степен прави остаряла доктрината за решителната битка между флотите. Въпреки това Императорския японски флот не се придържа стриктно към махеаънската доктрина, тъй като силите й често са тактически разделени, особено по време на атаката срещу Пърл Харбър и битката при Мидуей.

Съединени щати

Махеан вярва, че ако Съединените щати построят Панамския канал, те ще се превърнат в тихоокеанска сила и също трябва да завладеят Хаваите, за да защитят Западното крайбрежие. Въпреки това подкрепата му за американския империализъм е по-амбивалентна, отколкото често се казва и той остава хладен за американското присъединяване на Филипините.

По-нататъшна кариера

Между 1889 и 1892 г. Махеан е ангажиран в специална служба в Бюрото за корабоплаване, а през 1893 г. е назначен да командва мощния нов защитен крайцер Чикаго на посещение в Европа, като през 1896 г., се оттегля от активна служба, връщайки се за кратко през 1898 г., за да консултира САЩ по военноморската стратегия по време на Испано-американската война. Междувременно Махеан продължава да пише и получава почетни степени от Оксфорд, Кеймбридж , Харвард, Йейл, Колумбия, Дартмът и Макгил. През 1902 г. Махеан популяризира термина „Близкия изток“, който използва в статията „Персийският залив и международните отношения“.

Като делегат на Хагската конвенция от 1899 г., Махеан се противопоставя на забраната за използване на задушаващи газове във война с мотива, че такива оръжия ще причинят толкова ужасни жертви, че воюващите страни ще бъдат принудени да прекратят войните по-бързо, като по този начин ще осигурят чисто предимство за световния мир .

През 1906 г. Махеан става контраадмирал с акт на Конгреса на САЩ, който повишава всички пенсионирани капитани, служили в Американската гражданска война. При избухването на Първата световна война той публикува изявления, благоприятни за каузата на Великобритания, но в опит да наложи американския неутралитет, президентът Удроу Уилсън нарежда всички активни и пенсионирани офицери да се въздържат от публично коментиране на войната.

Махеан умира в Уошингтън, окръг Колумбия, САЩ от сърдечна недостатъчност на 01.12.1914, няколко месеца след избухването на Първата световна война.