НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Алт-райтът е лош, но такива са и Антифа

Време за четене: 4 мин.
Джона Голдберг

Джона Голдберг

автор на оригиналната публикация

Старши редактор в “National Review”. Автор на книги и публикации в множество вестници и списания, сред които USA Today, LA Times, New York Times.

Откога това да си по-малко лош от Ку-клукс-клан е израз на морално съвършенство?
Да се бориш срещу нацистите е хубаво нещо, но това не прави теб или твоята кауза непременно добри. Не е ли очевидно?
Най-големият убиец на нацисти през двадесети век е Йосиф Сталин. Освен нацисти той убива милиони от своя собствен народ и тероризира, потиска, поробва и третира по жесток начин още десетки милиони. Фактът, че убива нацисти по време на Втората световна война (поради инстинкт за самосъхранение, не поради принципи) не изкупва дори част от греховете му.

Що се касае до мен, въпросът е решен. Нацизмът е лош. Съветският комунизъм е лош. Окей е да мислиш, че нацизмът е по-лош. Това обаче не прави комунизма добър.
Уви, нещата не стоят по този начин. Объркването по този въпрос отрови политиката в Америка и по света за години напред.

Част от проблема е психологически. Съществува естествена склонност към мисленето, че когато хора или цели движения се мразят, то е защото са си опозиции. Това предположение пренебрегва факта, че много, наистина много от големите конфликти и пристъпи на силна ненавист в човешката история са породени от това, което З. Фройд нарича „нарцисизъм на малките различия“.

Повечето племенни сблъсъци са точно между сходни групи. Европейските религиозни войни също са между народи, които често изповядват една и съща религия (християнство), но по различен начин. Разцепването на сунити и шиити в мюсюлманския свят пък е повод за неистова омраза между иначе близки народи.

Младите комунисти и фашисти, борещи се за власт по улиците на Германия през 20-те години на 20 век имат много повече допирни точки помежду си, отколкото с благоприличните либерали и консерватори (според днешното разбиране на тези термини). Това важи с всички сили за ревностните радикали и бъдещи диктатори.

Втората част от проблема не е просто едно объркване, а зловеща пропаганда. Както Хитлер обединява сили и обявява Комунистическата партия на Германия за незаконна, така и Коминтернът изоставя своята позиция, спрямо която нелоялните към Москва социалисти и прогресивисти са „фашисти“, а вместо това започва да насърчава абсолютно всички комунисти да създават народни фронтове срещу общия враг – нацизма.

 

Удобните съюзи със социалдемократите и други прогресивисти са били голямата победа на пропагандата за комунистите по света, тъй като подсилват мита, че комунистите са просто членове на Лявата коалиция и се борят срещу Хитлер, фанатизма, фашизма и т.н.

Това прикрива факта, че винаги когато са имали възможност, комунистите са взимали властта. И често, първите убити, затворени или изпратени на заточение от тях са били доскорошните им съюзници. Така протичат събитията в Източна Европа, Куба и други страни, в които комунистите са поели управлението на държавата.

Ако все още не сте го осъзнали, тази, привидно, антична история е напълно релевантна днес, точно поради угнетително идиотския спор дали е нормално да се прави сравнение между Антифа (антифашистките, леви радикали) и нео-нацистката, супремасистка сбирщина, изляла се в Шарлотсвил. Президентът твърди, че и в двете протестиращи групи има „много добри хора“ и че анти-фашистките екстремисти също носят вина за случилото се. Тръмп описа последните със заимствания от Шон Ханити лъжлив термин – „алт-лефт“. Терминът е лъжлив, по простата причина че никой не се нарича „алт-лефт“. А това е лошо. Едно от малкото хубави неща на алт-райта е, че лидерите му признават, че не желаят да имат нищо общо с традиционния американски консерватизъм. Също като автентичните нацисти, те искат да заменят традиционната десница със своите расови глупости/ своята расова помия(буквално).

Програмата на Антифа що се отнася до традиционния американски либерализъм е подобна. Палячовците и гангстерите в движението зачеркват свободата на словото, възхваляват насилието, презират разногласието и не уважават почти нищо в американската политическа традиция. Много от либералите обаче, специално в медиите, стават жертви на онова объркване, което раздразни американския либерализъм през 20 век.
Тъй като Антифа ненадейно се сдоби с врагове от Алт-райт движението, би трябвало да e от добрите. Не, не e.
И точно заради това дебатът е толкова токсично глупав. Добре, Антифа не са толкови лоши, колкото ККК. На кого му пука? Откога това да си по-малко лош от Ку-клукс-клан е израз на морално съвършенство?
В тези племенни времена, поривът да подкрепяш всеки, с когото имаш общ враг е силен. Но в действителност е закърнял рефлекс. Това е Америка. Свободен си да изобличаваш всеки с тоталитарни възгледи, когато и където го видиш. Дори и той да мрази правилните хора.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!