НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Алт-райтът е лош, но такива са и Антифа

Време за четене: 4 мин.
Джона Голдберг

Джона Голдберг

автор на оригиналната публикация

Старши редактор в “National Review”. Автор на книги и публикации в множество вестници и списания, сред които USA Today, LA Times, New York Times.

Откога това да си по-малко лош от Ку-клукс-клан е израз на морално съвършенство?
Да се бориш срещу нацистите е хубаво нещо, но това не прави теб или твоята кауза непременно добри. Не е ли очевидно?
Най-големият убиец на нацисти през двадесети век е Йосиф Сталин. Освен нацисти той убива милиони от своя собствен народ и тероризира, потиска, поробва и третира по жесток начин още десетки милиони. Фактът, че убива нацисти по време на Втората световна война (поради инстинкт за самосъхранение, не поради принципи) не изкупва дори част от греховете му.

Що се касае до мен, въпросът е решен. Нацизмът е лош. Съветският комунизъм е лош. Окей е да мислиш, че нацизмът е по-лош. Това обаче не прави комунизма добър.
Уви, нещата не стоят по този начин. Объркването по този въпрос отрови политиката в Америка и по света за години напред.

Част от проблема е психологически. Съществува естествена склонност към мисленето, че когато хора или цели движения се мразят, то е защото са си опозиции. Това предположение пренебрегва факта, че много, наистина много от големите конфликти и пристъпи на силна ненавист в човешката история са породени от това, което З. Фройд нарича „нарцисизъм на малките различия“.

Повечето племенни сблъсъци са точно между сходни групи. Европейските религиозни войни също са между народи, които често изповядват една и съща религия (християнство), но по различен начин. Разцепването на сунити и шиити в мюсюлманския свят пък е повод за неистова омраза между иначе близки народи.

Младите комунисти и фашисти, борещи се за власт по улиците на Германия през 20-те години на 20 век имат много повече допирни точки помежду си, отколкото с благоприличните либерали и консерватори (според днешното разбиране на тези термини). Това важи с всички сили за ревностните радикали и бъдещи диктатори.

Втората част от проблема не е просто едно объркване, а зловеща пропаганда. Както Хитлер обединява сили и обявява Комунистическата партия на Германия за незаконна, така и Коминтернът изоставя своята позиция, спрямо която нелоялните към Москва социалисти и прогресивисти са „фашисти“, а вместо това започва да насърчава абсолютно всички комунисти да създават народни фронтове срещу общия враг – нацизма.

 

Удобните съюзи със социалдемократите и други прогресивисти са били голямата победа на пропагандата за комунистите по света, тъй като подсилват мита, че комунистите са просто членове на Лявата коалиция и се борят срещу Хитлер, фанатизма, фашизма и т.н.

Това прикрива факта, че винаги когато са имали възможност, комунистите са взимали властта. И често, първите убити, затворени или изпратени на заточение от тях са били доскорошните им съюзници. Така протичат събитията в Източна Европа, Куба и други страни, в които комунистите са поели управлението на държавата.

Ако все още не сте го осъзнали, тази, привидно, антична история е напълно релевантна днес, точно поради угнетително идиотския спор дали е нормално да се прави сравнение между Антифа (антифашистките, леви радикали) и нео-нацистката, супремасистка сбирщина, изляла се в Шарлотсвил. Президентът твърди, че и в двете протестиращи групи има „много добри хора“ и че анти-фашистките екстремисти също носят вина за случилото се. Тръмп описа последните със заимствания от Шон Ханити лъжлив термин – „алт-лефт“. Терминът е лъжлив, по простата причина че никой не се нарича „алт-лефт“. А това е лошо. Едно от малкото хубави неща на алт-райта е, че лидерите му признават, че не желаят да имат нищо общо с традиционния американски консерватизъм. Също като автентичните нацисти, те искат да заменят традиционната десница със своите расови глупости/ своята расова помия(буквално).

Програмата на Антифа що се отнася до традиционния американски либерализъм е подобна. Палячовците и гангстерите в движението зачеркват свободата на словото, възхваляват насилието, презират разногласието и не уважават почти нищо в американската политическа традиция. Много от либералите обаче, специално в медиите, стават жертви на онова объркване, което раздразни американския либерализъм през 20 век.
Тъй като Антифа ненадейно се сдоби с врагове от Алт-райт движението, би трябвало да e от добрите. Не, не e.
И точно заради това дебатът е толкова токсично глупав. Добре, Антифа не са толкови лоши, колкото ККК. На кого му пука? Откога това да си по-малко лош от Ку-клукс-клан е израз на морално съвършенство?
В тези племенни времена, поривът да подкрепяш всеки, с когото имаш общ враг е силен. Но в действителност е закърнял рефлекс. Това е Америка. Свободен си да изобличаваш всеки с тоталитарни възгледи, когато и където го видиш. Дори и той да мрази правилните хора.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!