fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Америка след Тръмп

Време за четене: 6 мин.

Изборната седмица в САЩ приключи и името на новият президент е Джо Байдън. Времето на досегашния президент Доналд Тръмп изтече. Каквото и да говорим, Байдън спечели изборите, а ключов фактор за това се оказа масовото гласуване по пощата, което беше доминирано в над 80% от демократите. Днес изпращаме един президент, който изгради политиката си по модела на Рейгън – „Америка на първо място“, но сподели съдбата на Никсън, тоест, да бъде успешен извън Америка във външната политика, но да бъде неистово намразен вътре в държавата си.

Истината е че Доналд Тръмп загуби тези избори заради нескопосаното си управление на мерките срещу пандемията от COVID-19. Това си остана, според мен, основният фактор, който предупредели победата на Байдън. Споделям и мнението на повечето десни експерти, че засега големият победител от изборите е шефа на републиканците Мич Макконъл, който засега печели Сената. Изглежда Тръмп мобилизира по невиждан начин републиканските гласоподаватели, но в процеса беше хитро употребен от ръководството на Републиканската партия. Това, което се случи в Аризона беше отмъщението за покойния и уважаван републиканец Джон Маккейн, с когото Тръмп влезе в грозен спор преди смъртта му. И след тези избори си оставам симпатизант на републиканците. Но продължавам да твърдя, че социолозите в Америка трябва да променят методологията си, защото нямаше категорична победа за Байдън, за каквато предсказваха. Медиите в САЩ се оказаха най-големите пропагандни машини, но интересното беше, че Fox News решиха да покажат, че са телевизията на deep core републиканското ръководство, а не медията на Доналд Тръмп. Другото интересно нещо е, че за пореден път се наложи да оценим красотата на Електоралната колегия, която си остана гарант за силата на демокрацията в САЩ. Разликата от малко над 4 милиона гласа в полза на Байдън например идват директно само от един щат и това е Калифорния. При преброени 99% бюлетини в Калифорния, Байдън спечели с 8 на 4 милиона гласа, така че тезата на либералните политолози, че електоралния колеж трябва да бъде премахнат не издържа поради простия факт, че без него баланса на силите в САЩ и федералната основа на държавата ще са изгубени завинаги. Не е тайна, че демографски погледнато с всяка изминала година демократите в САЩ стават все повече от републиканците, но факта, че Тръмп успя да мобилизира над 70 милиона души да гласуват в негова полза дава надежди на републиканската партия, че не всичко е изгубено. Америка е още далеч от либералния комфорт. Байдън се превърна в компромиса, който ръководството на Демократичната партия наложи пред прогресивното и крило. Социализмът в САЩ е маскиран под понятието прогресивизъм, но на този етап това крило трябва да разбере, че консервативните сили, слава Богу, все още имат сили да отвърнат на удара. Битката далеч не е загубена.

Каквото и да говорим, Доналд Тръмп беше по-успешен от Барак Обама във външната си политика и в стратегическите концепции които изгради администрация му и конкретно може би най-талантливия държавен секретар в последните 15 години – Майк Помпео.

Като за начало, Тръмп не отвори нови стратегически вакууми в Близкия Изток, за разлика от Обама, който с идеята си да изтегли американските сили от региона през 2013 г., отвори толкова голяма празнина, че тя беше запълнена не само от Русия, но и от Турция. Тръмп беше първият президент на САЩ, който отчетливо промени подхода към НАТО, като защити интереса на държавата си и накара съюзниците в алианса, които разчитат на САЩ за всичко, да променят финансовата си политика и да започнат да играят по правилата. Нещо което в Европа никога няма да му простят. Обвиненията към Тръмп, че е човек на Русия, останаха смехотворни просто защото те не са верни. Четири години президентство на Тръмп и днес Русия не е по-силна отколкото беше преди 4 години. Даже напротив, анексията на Крим и намесата на Путин в Сирия които се случиха по време на президентството на Барак Обама не успяха да намерят продължение по време на управлението на Тръмп. Днес имаме една Русия, която е изправена пред външнополитически предизвикателства, от Беларус до Армения и Турция, и повече от всякога е изправена пред реалността на постепенно потъване в блатото на изолационизма. Не на последно място, администрацията на Тръмп ликвидира двама от основните врагове на САЩ, в лицата на генерал Касем Сюлеймани и халифа на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади. С убийството на Сюлеймани той изкара извън строя и цялото държавно ръководство на Иран, което се капсулира в своите вътрешни борби за власт. Тръмп също така пое курса на безкомпромисна разправа с опонентите на САЩ. Но не чрез война, а чрез политиката на търговски войни, които удариха най-големият враг, Китай, по болното място – икономиката. Тръмп припомни на света, че с диктаторчета и всякакви други подобни индивиди и престъпни режими не трябва да се правят компромиси и отстъпки. Излизането на САЩ от ядрената сделка с Иран, отказът от Транстихоокеанското споразумение с Китай и напускането на Парижкото споразумение за климата, белязаха трите ключови момента в управлението на републиканеца. И в трите случая Доналд Тръмп постъпи по правилен начин. Откъсна Иран от притока на пари, с които финансираха прокси войните си в региона на Близкия Изток, опълчи се на икономическия империализъм на Китай и отказа да участва в някакви измислени споразумения, облагодетелстващи отново Пекин, за сметка на работническата класа в САЩ. Да не забравим факта, че Тръмп стана и първият президент, който постигна значителен напредък в отношенията със Северна Корея. По отношение на България и Балканите, администрацията на Тръмп даде да се разбере, че ние сме в регион, който е приоритетен за САЩ в бъдеще. Републиканецът остана и президентът, който подписа повече мирни споразумения от Обама, като помогна на Израел да подпише два нови мирни договора с Обединените Арабски Емирства и Бахрейн и да договори бъдещ такъв със Судан. Администрацията на Тръмп не стартира нито една нова война, но обратно на предположението на либералните политолози не се капсулира, а реши чрез нов подход да заложи на мултиполярността и да подкрепи съюзниците си по света по икономически и дипломатически начин.

Каква ще е външната политика на новия президент Джо Байдън е още рано да се каже, но едно е сигурно и то е че той няма да промени драстично посоката, която начерта администрацията на Доналд Тръмп. От Израел, Биби Нетаняху сигнализира, че ново ядрено споразумение с Иран означава нова война в региона, а по въпросите относно Турция и отношението към Китай, като че ли в САЩ има двупартиен консенсус по тези казуси. Остава само да разберем какво предстои за света и да оценим с какво допринесе президентството на Доналд Тръмп. Днес той е недооценен от анализаторите в САЩ, по същия начин, по който кабинетите на Никсън и Картър бяха недооценени, но след 10 или 15 години обективните историци ще дадат правилната положителна оценка за външната политика на Доналд Тръмп. Защото не може човек да каже на черното, бяло!

Споделете чрез

Предишен

Следващ