НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

Време за четене: 4 мин.

“Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното съжителство”, нашият последен опиум, обърканият идеал за мирното и щастливо съжителство на лъва и газелата, на вълка и агнето, на човешкия род и другите живи същества – всички те надарени с вътрешноприсъщо “достойнство” -, към който се прибавят фантастичните синтези на екологизма и прогресизма, или свещеният брак на секуларизма и мултикултурализма в името на “уважението”, остатъчна синтетична добродетел. Търсенето на “благоденствие” за всяко живо същество е единственото правило за действие. Буржоазният идеал, проектиран върху всичко живо, но социализирано и етатизирано”.

Апокалиптизмът е на мода, а големият разказ за краха вече е в сърцето на политическите дискурси, отбелязва френският историк на идеите Пиер-Андре Тагиеф.  

Вкусът към катастрофизма характеризира настоящия момент. Алармизмът е на мода, а апокалиптизмът се разпространява бързо в активистките теории. В политическото поле, освободено от оста ляво-дясно и нейните успокояващи ориентири, 

две неформални партии на страха

си поделят управлението и екслоатацията на господстващите страсти: антипопулизмът и екологизмът.  

Антипопулисткият катастрофизъм е съвременник на климатичния алармизъм, който преминава в апокалиптизъм. Ако в елитарния дискурс 

популизмът е името на новата “партия на Злото”, 

заменила едновременно фашизма и комунизма, не без да омаловажи реалната ислямистка заплаха, 

екологизмът е името на новата “партия на Доброто”,

която предизвиква душевни страдания сред младите и разплаква бобитата*, поразени от видения за “края на света”. В по-нюансирани термини: на новата “партия на Най-лошото” с неясни контури – “популистите” – вече се противопоставя “партията на Най-доброто”, партия без граници, партия на “живото” и на “разнообразието”, новите имена на свещеното.

Следователно абсолютният враг има две лица: това на лукавия “популист”, разрушител на демокрацията, и това на престъпния замърсител на планетата. 

Срещу дявола “популист” стои голямата “зелена” богиня:

първият поражда единодушие срещу себе си, втората изглежда съблазнява всички. 

Носена от младежко-зелената вълна, алармиращата тематика за “климатичната неотложност” се превърна в единствения фундамент на новия категоричен императив на политическия морал. Тя обединява онези, които “мислят правилно” и знаят какво е истина. 

Спасителният и изкупителен екологизъмнеорелигия или нов гносис,

се колебае между статута на псевдополитика и този на постполитическа доктрина на сцената на големия световен спектакъл. Що се отнася до антипопулизма, той функционира като заместител на политическата мисъл в епохата на неполитичността, триумфа на комуникацията, фалшивите новини, лъжливите пози и заговорническия дух. Той дава на всички онези, които се страхуват да не загубят нещо, 

утешителната илюзията, че са от страната на Доброто и Истинното. 

Очарованието на катастрофизма се дължи това, че е неопровержим и силно мобилизиращ, но също и на факта, че политиките, които може да вдъхнови, никога не се санкционират. Това гарантира постоянен интелектуален комфорт на просветлените, които ликуват в очакване на края на света, изобличавайки предполагаемите виновници за върховното престъпление,

престъплението срещу “климата” и “живото”.

Що се отнася до добродетелните антипопулисти, те откриват всекидневното си щастие в това да обвиняват потенциалните убийци на “демокрацията”, или, във Франция, както традицията повелява, на “Републиката”. Новото ляво обединение се формира около 

големия разказ за краха и изкуплението, предлаган от еколозите, 

докато обединението на разединените десница и левица се извършва на базата на обща антипопулистка програма. Набожни последователи на неорелигия на спасението, от една страна, идеологически войници, защитаващи група обсадени партии, от друга.

Забравено е “престъплението срещу човечеството”. Вече има само две големи престъпления: 

престъпление срещу “демокрацията” и престъпление срещу “планетата”. 

Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното съжителство”, нашият последен опиум, обърканият идеал за мирното и щастливо съжителство на лъва и газелата, на вълка и агнето, на човешкия род и другите живи същества – всички те надарени с вътрешноприсъщо “достойнство” -, към който се прибавят фантастичните синтези на екологизма и прогресизма, или свещеният брак на секуларизма и мултикултурализма в името на “уважението”, остатъчна синтетична добродетел.

Търсенето на “благоденствие” за всяко живо същество е единственото правило за действие. 

Буржоазният идеал, проектиран върху всичко живо, но социализирано и етатизирано. А планетарната социална държава е желаният хоризонт. Нареждат ни спешно да се присъединим към двата правилни лагера, под заплахата да се окажем превъплъщения на сартрианския “мръсник”. Позволено ни е да сметнем за непоносима атмосферата, излъчвана от френетчината дейност на бойскаутите в служба на “планетата” и на “демокрацията”. А също и да се стремим към пауза, за да помислим. 

бобита – от bobos – буржоа бохеми (б. пр.)

Превод от френски: Галя Дачкова

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!