Рим – преди и сега
Монументални суми за спасителни планове. Зашеметяващо увеличение на държавния дълг. Концентрация на власт в централното правителство. Страхотен микс от лобиращи групи с безкрайни претенции към бюджета. Регулации върху бизнеса, никнещи като гъби след дъжд. Демагогски призиви за класова борба. По-високи такси върху продуктивното население. Упадък на добродетели, доскоро приемани за основни за един силен характер. Тези неща звучат познато в Америка (и като цяло Западния свят – бел. ред.) през XXI век, точно както те със сигурност са доминирали злата участ на Римската социална държава отпреди две хилядолетия.
Както Рим така и Америка са родени в бунт срещу монархията – американците срещу британската, а римляните срещу етруската. Предпазливи към концентрираната власт и двете установяват републики със защитни механизми, разделение на властите и гарантиране на определени права за поне част от хората, ако не всички. Въпреки недостатъците си, основаването на Римската република през VI век пр.н.е. и Американската република през XVIII век представляват едни от най-великите постижения в индивидуалната свобода в световната история.
Историята на древен Рим се простира върху едно цяло хилядолетие – приблизително 500 г. като република и още толкова като императорска автокрация, с рождението на Христа точно по времето на прехода между двете. Както демонстрира историкът Томас Мадън в своята книга “Империи на доверие”, най-близките паралели между римската и американската цивилизации могат да бъдат намерени в периода на Римската република. В наши дни можем да извлечем изключително полезни уроци и предупреждения от този период. Тиранията на Империята идва след като Републиката се разпада – ужасните последствия на разлагането ѝ, които все още Америка може да избегне.
Висшият урок от римският опит всъщност, не е специфичен само за Рим. Той може би е най-универсалният факт в цялата човешка история:
Никой народ, загубил силния си характер нe е опазил свободите си
Римското общество по времето на основаването на Републиката е общо взето земеделско, съставено от дребни фермери и овчари. До II век пр.н.е, се появяват бизнеси с голям мащаб. Италия се урбанизира. Имиграцията се ускорява, тъй като хора от много места са привлечени от изумителния растеж и възможности, които предлага бумът на римската икономика. Растящият просперитет е възможен от климатът на свободен пазар, ограничено правителство и уважение на частната собственост. Търговците и бизнесмените са адмирирани подражавани.
Никой не трябва да твърди, че римляните са насърчавали едно либертарианско общество. Те извисяват свободата до нови висини в много аспекти чрез ограничаване властта на държавата, но и недостатъците не са малко. Поне това е ясно: Свободите, които постигат са възможни и продължават векове благодарение на качества на силния характер, от които свободата винаги е зависела – кураж, трудолюбие, лична независимост и разчитане на собствените сили.
Забележителните постижения на Рим в канализацията, образованието, банкирането, архитектурата и търговията са легендарни. Градът дори има фондова борса. Благодарение на ниските си данъци и тарифи, свободна търговия и значителна частна собственост, Рим става център на световното богатство. Всичко това обаче изчезва до V век сл.н.е, когато светът пропада в мрак и отчаяние, робство и мизерия.
Каква е причината за падението на Рим?
Рим рухва поради фундаментална промяна в идеите от страна на римския народ – идеи, които се отнасят основно към персоналната отговорност и източникът на собствен доход. В ранните дни на величие, римляните считат себе си за основен източник на приходи. Всеки индивид се гледа на себе си, чрез това което може да осигури доброволно на пазара, като на източник на своята прехрана. Упадъка на Рим започва, когато хората откриват друг източник на приходи – политическият процес – държавата. Накратко, това е проблем с характера на хората.
Рим се въздига до своето величие на основите на силния характер на индивида. Той окуцява, когато хората в него жертват своя характер за по-малко благородни неща като власт или фалшивата, временна “сигурност” на подаянията.
Когато римляните спират да разчитат на себе си и да слагат отговорността върху собствените си плещи, когато започват да гласуват облаги за себе си, да използват правителството за да ограбят един за да дадат на друг, да бъркат в чуждия джоб, да завиждат и да ламтят към успелите и тяхното богатство, те поемат по един обречен на разруха път. Както казва покойния д-р Хауърд Кершнер:
“Когато един самоуправляващ се народ предостави на своето правителство властта да взима от едни и да дава на други, процесът няма да спре докато последният кокал на последният данъкоплатец не е оглозган.”
Легализираният грабеж на Римската социална държава е без съмнение одобрен от хора, които са искали да направят добро. Но както Хенри Торо пише,
“Ако знаех със сигурност, че някой идва у дома за да ми направи добро, щях да бягам с всички сили.”
С други думи “Пътят към Ада е постлан с добри намерения”. Нищо добро, не може да произлезе от общество наведено по принуда, конфискация на имущество и деградиране на средната класа.
В заключителните години на Римската република, мошеник на има Клодий се кандидатира за трибун. Той подкупва избирателите с обещания за безплатно жито за сметка на данъкоплатеца и е избран. Оттук насетне, римляните все повече приемат гласуването като потенциално по-доходоносно от работата.
Кандидати за римски държавни длъжности похарчват огромни суми за да спечелят обществена подкрепа, а след това ограбват населението за да изпълнят обещанията си, към тези които ги избират. Докато Републиката отстъпва мястото си на диктатура, последвалите императори градят своята власт на огромните подаяния, които контролират. Близо една трета от самият Рим получава социални плащания по времето на раждането на Христа.
Историкът Х. Хаскел описва този трагичен развой на идеи и събития:
“По-малко от век след като Републиката преминава в автокрацията на Империята, хората са загубили всякакво желание за демократични институции. Когато умре император, сенатът дискутира дали да не възстанови Републиката. Но простолюдието предпочита да бъде управлявано от екстравагантен деспот, който да продължи упадъка и да продължи да им осигурява безплатни забавления. Тълпата отвън крещяла за “един управител” на целия свят”.
Говорейки за император Август, който управлява от 27 г. пр.н.е. до 14 г. сл.н.е. и който се опитва да ограничи програмата за раздаване на безплатна пшеница чрез въвеждане на имуществен тест, Хескел цитира биографа и съвременник на императора:
“Той бе склонен да премахне завинаги публичното раздаване на зърно, защото хората бяха започнали да разчитат на него и да не се трудят на полето; но не продължи с изпълнението на това, защото бе сигурен, че от желание да се угоди на хората, раздаването би се възобновили рано или късно.”
В отговор на застрашителна парична и кредитна криза, през 33 г. сл.н.е. правителството отпуска кредит при нулева лихва в огромни мащаби.
Държавните харчове по времето на криза придобиват огромни размери
През 91 г. сл.н.е. правителството е със значително участие в земеделието. Император Домициан, с цел да редуцира производството и увеличи цената на виното, нарежда унищожението на половината лозя в провинциите.
Следвайки примера на Рим, много градове в империята харчат много и затъват в дългове. С Император Aдриан в началото на II век, общините във финансово затруднение получават помощ от Рим, но цената която плащат е значителна част от политическата им независимост.
Централното управление също поема отговорността да предоставя на народа забавление. Сложни циркове и гладиаторски дуели са устроени за да поддържат народа весел. Модерни историци оценяват, че Рим е наливал еквивалента на $100 млн. годишно в игрите.
По времето на управлението на Император Антоний Пий, който властва от 138 г. до 161 г, римската бюрокрация достига главозамайващи размери. Според историка Алберт Тревер:
“Неспираната система за облагане, реквизиция и принудителен труд се администрира чрез армия от военизирани бюрократи… Повсеместните лични агенти на императорите са навсякъде за да се борят с укриващите данъци.”
А данъците за укриване са много. За Император Нерон се говори от историка Гай Светоний, че веднъж е потъркал ръце декларирайки:
“Нека облагаме и облагаме отново! Нека направим така, че никой не притежава нищо!”
Данъците в крайна сметка унищожават първо богатите, последвани от средната класа и бедните.
“Каквото войниците и варварите пощадиха, императорите взеха под формата на данъци”
според историка В. Харди.
Късно през III век, Император Аврелий обявява данъчните облекчения за наследствено право. Той предоставя на получателите държавно опечен хляб (вместо старата практика да им се дава пшеница, която те сами да опекат) и добавя безплатна сол, свинско и зехтин.
Рим страда от бича на всички социални държави – инфлацията. Огромните нужди на държавата поставя принуждава изсичането на нови и нови пари. Римските монети са деноминирани от всеки следващ император за да се плати за скъпите програми. Първоначално от чисто сребро, през 300 г. денария вече е малко повече от парче боклук с под 5% сребро в него.
Цените се вдигат непрекъснато, а спестяванията изчезват. Предприемачите са антагонизирани, докато правителството продължава разточителството си. Контролирането на цените допълнително унищожава смаляващата се частна икономика. До 476 г, когато варварите изтриват Империята от картата, Рим е извършил морално и икономическо самоубийство.
Римляните първо губят своя силен характер
След това, като последствие, губят своите свободи, а накрая и своята цивилизация.
Ще завърша с една стара история, чиято приложимост към тази за Рим ще стане ясна след малко. Става въпрос за едно стадо диви свине, които живели край река в отдалечен край на Джорджия. Тези свине били упорити, чепати и независими. Оцелели след наводнения, пожари, студове, суши, кучета и ловци. Никой не мислел, че могат да бъдат заловени.
Един ден някакъв странник дошъл в града, който бил недалеч от гората на дивите свине и отишъл в смесения магазин. Странникът попитал магазинера “Къде мога да намеря свинете? Искам да ги заловя”. Продавача се засмял , но го упътил. Странника тръгнал със своята каруца, брадва и няколко кочана царевица.
Два месеца по-късно се завърнал, отишъл в магазина и попитал дали някой може да му помогне да доведат свинете, които бил хванал в гората. Хората били учудени и извървели милите за да разберат как е успял.
“Първото, което направих,” казал странника, “бе да изсека малка част от гората с брадвата си. След това оставих малко царевица в центъра. Първоначално дивите свине не посягаха към нея, но след няколко дни, няколко от малките идваха, взимаха малко царевица и бягаха обратно в храсталака. След това започнаха да идват и по-старите, вероятно открили, че ако не го дойдат сами, някой друг ще го направи. Скоро всички ядяха от царевицата. Бяха спрели да копаят за корени и грудки.”
“По това време,” продължил странника, “започнах да строя ограда около изсеченото място, малко по-висока с всеки изминал ден. В подходящия момент, направих врата-капан и я хлопнах. Естествено, прасетата квичаха и фучаха, когато разбраха, че съм ги хванал, но мога да хвана всяко животно на лицето на земята, ако мога да го корумпирам достатъчно за да разчита на мен за безплатно подаяние!”
Бих добавил още веднъж за да подчертая: Никой народ, загубил своя силен характер, не е запазил своите свободи.
