НОВО

Защо датата 10 ноември е важна и днес?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и Димитър Петров от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Business Daily" по ТВ Европа. Тема на разговора бе датата 10 ноември в българската история. Вижте пълното...

Да бъдеш Алекс Алексиев

В една от последните ни срещи във Вашингтон, Алекс Алексиев спомена, че би се радвал, ако представител на българската диаспора го наследи като експерт по глобална сигурност в Америка.Алекс бе известен най-вече с това, че беше един от най-големите експерти в тази...

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

89 години от атентата в “Света Неделя”

Време за четене: 4 мин.

Славея Балдева

На 17 април преди 89 години телата на жертвите са прибрани в моргата на Александровска болница. Става дума за жертвите от атентата в църквата „Света Неделя”, извършен на 16 април 1925 г. На днешния ден близките им ги виждат. Тогава, на Разпети петък, започва изнасянето на телата за погребение. Видът на събраното множество от близки на покойниците е покъртваща гледка.

Не трябва да се забравя какво и от кого беше извършено на опелото на ген. Константин Георгиев в църквата „Св. Неделя”. На място са убити към 150 човека. Сред тях има и деца. Впоследствие някои хора умират от раните си. Така общият брой на жертвите възлиза на 213. Ранените са около 500.

При този атентат загубата на висши български офицери е по-голяма отколкото през четирите войни, които България води – Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. За отбелязване е, че извършителите си правят труд да изработят фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. Целта е да има повече жертви сред съсловието. Стремежът е да се избие военния елит, да се обезглави държавата и да се тласне в организирания хаос на чужд интерес. Интересът ще почака още 19 години до 1944.

Това престъпление е полифонично и многопластово. То разкрива колко разностранна и изобретателна може да бъде пъклената душа. Първо, убиваш стръвта. „Дребна” подробност е, че убийството става пред внучката на генерала – докато я разхожда. Второ, по този начин примамваш набелязаните жертви (какво, че ще пострадат и други) и дружно ги взривяваш. Трето, правиш всичко това на Велики четвъртък, по Великден.

„Света Неделя” е препълнена. Митрополит Стефан моли ковчегът с покойника да бъде преместен по-близо до олтара, за да се освободи още място за хората. Това е направено. Премества се и министър-председателят Александър Цанков заедно с останалите министри. Това ги спасява. Пред църквата също е пълно с хора, за които не е останало място вътре.

След взрива куполът пада и затиска застаналите под него. Мощният взрив е чут из цяла София. От църквата навън изхвръкват окървавени хора с разкъсани дрехи. Цари паника и ужас.

Ето какво пише Стоян Михайловски по повод на атентата: „Катастрофата в „Света Неделя” показа за стотен път, че вероотстъпничеството води до родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество.” Според него този, който проповядва вероотстъпничество, убива вярата в доброто.

„Проповедта” на сърпа, чука и петолъчката е съзнателна. У мъртвите и кухи души избуява по-лесно семето на хаоса, разрухата и безразличието към чуждия живот. Защото за тях ближни няма. А подобна мерзост минава за геройство и разкрива отвратителното лице на тероризма. То е такова, където и да се изяви: в Оклахома  през 1994, в Мадрид през 2004, в Лондон през 2005, в Ню Йорк и във Вашитгтон през 2001 и в Бостън преди година.

Вестник „Слово” от онова време пише, че атентатът разкрива ясно размерите на опасността, която заплашва да погълне България. Че тази опасност идва от „дружбашко-комунистическите водачи”. „България е нападната. Нападателят е Московският интернационал.” – пише журналистът Георги Кулишев.

Има една книга от Петър Пешев. Нарича се „Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес”. Разполагам с издание от 1993 г. Съставителите му са предпочели да запазят неговото първоначално излъчване и атмосфера. Книгата е отпечатана във вида, в който излиза за първи път през 1929 г. – със стария правопис.

Ето какво пише Петър Пешев, който е бил свидетел на ужаса: „Едва владиката успя да прочете първите думи, казани от Спасителя: „Истина, истина ви казвам, който слуша Словото ми и вярва в Оногова” … и внезапно отгоре, към голямото кубе, …., блесна светъл диск, … и изгърмя една страшна експлозия. … Разбрах грозотата на извършеното злодеяние, което, помислих си аз, погубва всички ни, а може би и държавата ни.”

Изводът на автора е: „В църквата загинаха най-отличните родолюбци, преданите синове на България, които й служиха вярно, които се биха храбро на бойните полета за защитата и за идеалите й, които я браниха от предателите-родоотстъпници, които й служиха честно и самоотвержено, поради което бяха прицелна точка на конспираторите.”

Деветнадесет години по-късно прицелът с решителната чужда помощ ще се окаже точен и смъртоносен за свободното развитие на България. Тя ще се окаже затисната като под купола на взривената църква. Под този купол не се осъществиха много надежди в личен и национален план и това не трябва никога да се забравя.

Конкретните извършители са осъдени на смърт. След 19 години последователите им ще убиват без съд и присъда, ще издават присъди със задна дата, ще си спретнат свой уродлив „народен съд”. Самите те правосъдие не дочакаха. Не им бе потърсено сериозно.

Оценката за миналото е нееднозначна. Ето една друга книга, която представя атентата през 1925 в съвсем различна светлина – „Атентатът в катедралата „Св.Неделя” от Георги Наумов, 1989, Партиздат. Разлистването на книгата поражда усещане, подобно на това – да отвориш капака на тенджера с отдавна сготвено и забравено ястие. Тъй като ароматът блъска в носа, затварям книгата и цитирам написаното на корицата отзад. А то гласи, че в книгата „за първи път е направен опит за цялостно и задълбочено научно изследване и анализ на причините и последиците от това необичайно, с тежки последици за революционното и демократичното движение в нашата страна събитие.” Така мислят родените не от майка човешка, а от червеното знаме.

Ако така мислеха в  Германия или в Браунау – родното място на Адолф Хитлер, щеше да има поне един негов паметник.

От svobodata.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!