#НаДнешнияДен 1956 г. Унгария въстава срещу СССР Унгарското въстание от 1956 г. е спонтанен революционен бунт срещу правителството на Унгарската народна република и неговата просъветска политика.
Напред, момчета на Будапеща!
В атака, момчета на на Буда!
Момчета на Пеща, напред!
Студенти, ратаи, отрудени люде
Не от изток веч’ слънцето праща привет
Живяхме в нощ, в която сън не те лови
Нощ, дълга повече от сто луни
Бленувайки онези октомврийски дни –
На младите унгарци ясните зори
Аз помня, че ти имаше мускет
Вземи го, на площада ще те чакам аз
И аз ще нося моя пистолет
Между учебниците скрит, удари неговия час
Шест дни и нощи славни трая
Победата и всички по света ни чуха
Ала със танкове накрая
Руснаците в страната ни нахлуха
Под танковете костите хрущят
Но помощ няма никъде за роба
И безучастно гледа ни светът
Приседнал на ръба на гроба
На майка ми, девойко, нито дума
Че тази вечер трябва да умра
Кажи ѝ, че съм в планината, крия се под шума
Но ще се върна с пролетта
Осъдени сме, нека всеки бъде смел
Погина революцията, не трябват тук сълзи
А нас ще ни изправят и със вързани очи
Ще ни строят пред взвода за разстрел
Другари, напредват стрелците
Първите падат и лей се кръвта
И на ваканцията ни свършиха се дните
Погребана е на света честта
Другари, оръжията приберете
Документите за нас ще мълвят
В тоз’ ден ний ще стегнем редовете
И ще слезем от планината в градът
В атака, момчета на на Буда!
Момчета на Пеща, напред!
Студенти, ратаи, отрудени люде
Не от изток веч’ слънцето праща привет
Avanti ragazzi di Buda!
Avanti ragazzi di Buda
avanti ragazzi di Pest
studenti, braccianti, operai,
il sole non sorge più ad Est.
Abbiamo vegliato una notte
la notte dei cento e più mesi
sognando quei giorni d’ottobre,
quest’alba dei giovan’ungheresi.
Ricordo che avevi un moschetto
su portalo in piazza, ti aspetto,
nascosta tra i libri di scuola
anch’io porterò una pistola.
Sei giorni e sei notti di gloria
durò questa nostra vittoria
ma al settimo sono arrivati
i russi con i carri armati.
I carri ci schiaccian le ossa,
nessuno ci viene in aiuto
il mondo è rimasto a guardare
sull’orlo della fossa seduto.
Ragazza non dirlo a mia madre
non dirle che muoio stasera
ma dille che sto su in montagna
e che tornerò a primavera
Compagni noi siam condannati,
sconfitta è la rivoluzione
fra poco saremo bendati
e messi davanti al plotone
Compagno il plotone già avanza,
già cadono il primo e il secondo
finita è la nostra vacanza,
sepolto l’onore del mondo
Compagno riponi il fucile
torneranno a cantare le fonti
quel giorno serrate le file
e noi torneremo dai monti
Avanti ragazzi di Buda,
avanti ragazzi di Pest
studenti, braccianti e operai,
il sole non sorge più all’Est
превод от италиански език: Юлия Георгиева и Любомир Талев
