Avanti Ragazzi di Buda (Превод)

Време за четене: под 5 мин.

Песента Avanti Ragazzi di Budapest е съчинена в Италия в чест на Унгарското въстание срещу съветската окупация през 1956 година. Потъпкването на суверенитета и правото на глас на унгарските граждани от външни сили днес отново е факт с решението на ЕП за започване процедура по отнемане правото на глас на Унгария в институциите на Европейския съюз.

 

НАПРЕД, МОМЧЕТА НА БУДАПЕЩА!
анонимна италианска песен
 

В атака, момчета на на Буда!
Момчета на Пеща, напред!
Студенти, ратаи, отрудени люде
Не от изток веч’ слънцето праща привет

Живяхме в нощ, в която сън не те лови
Нощ, дълга повече от сто луни
Бленувайки онези октомврийски дни –
На младите унгарци ясните зори

Аз помня, че ти имаше мускет
Вземи го, на площада ще те чакам аз
И аз ще нося моя пистолет
Между учебниците скрит, удари неговия час

Шест дни и нощи славни трая
Победата и всички по света ни чуха
Ала със танкове накрая
Руснаците в страната ни нахлуха

Под танковете костите хрущят
Но помощ няма никъде за роба
И безучастно гледа ни светът
Приседнал на ръба на гроба

На майка ми, девойко, нито дума
Че тази вечер трябва да умра
Кажи ѝ, че съм в планината, крия се под шума
Но ще се върна с пролетта

Осъдени сме, нека всеки бъде смел
Погина революцията, не трябват тук сълзи
А нас ще ни изправят и със вързани очи
Ще ни строят пред взвода за разстрел

Другари, напредват стрелците
Първите падат и лей се кръвта
И на ваканцията ни свършиха се дните
Погребана е на света честта

Другари, оръжията приберете
Документите за нас ще мълвят
В тоз’ ден ний ще стегнем редовете
И ще слезем от планината в градът

В атака, момчета на на Буда!
Момчета на Пеща, напред!
Студенти, ратаи, отрудени люде
Не от изток веч’ слънцето праща привет

 

превод от италиански език: Юлия Георгиева и Любомир Талев


Оригинал:

Avanti ragazzi di Buda
avanti ragazzi di Pest
studenti, braccianti, operai,
il sole non sorge più ad Est.

Abbiamo vegliato una notte
la notte dei cento e più mesi
sognando quei giorni d’ottobre,
quest’alba dei giovan’ungheresi.

Ricordo che avevi un moschetto
su portalo in piazza, ti aspetto,
nascosta tra i libri di scuola
anch’io porterò una pistola.

Sei giorni e sei notti di gloria
durò questa nostra vittoria
ma al settimo sono arrivati
i russi con i carri armati.

I carri ci schiaccian le ossa,
nessuno ci viene in aiuto
il mondo è rimasto a guardare
sull’orlo della fossa seduto.

Ragazza non dirlo a mia madre
non dirle che muoio stasera
ma dille che sto su in montagna
e che tornerò a primavera

Compagni noi siam condannati,
sconfitta è la rivoluzione
fra poco saremo bendati
e messi davanti al plotone

Compagno il plotone già avanza,
già cadono il primo e il secondo
finita è la nostra vacanza,
sepolto l’onore del mondo

Compagno riponi il fucile
torneranno a cantare le fonti
quel giorno serrate le file
e noi torneremo dai monti

Avanti ragazzi di Buda,
avanti ragazzi di Pest
studenti, braccianti e operai,
il sole non sorge più all’Est

 

Любомир Талев е възпитаник на Националната Гимназия за Древни Езици и Култури, профил история. Магистър по право на Софийски Университет и по конкурентно право на City University London. Има специализация по право на САЩ в George Washington University. Докторант в катедра Конституционно право на СУ.

Share This