НОВО

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Автентичност с много имена

Време за четене: 4 мин.

Вчера беше обявено обединението на пет партии, които щели да се борят срещу „Завладяната държава”. От тези пет едната е традиционна (макар и отдавна не традиционалистка) и изпаднала в перманентна философско-лидерска криза, втората е мъртвороден политически проект, ползващ се с асиметричен финансов и медиен комфорт, а останалите три са толкова нищожни по отношение на същността и идеите си, че дори не подлежат на обсъждане.

Очевидно неформален лидер на неформалното засега обединение ще бъде политически и професионално неопределеният Христо Иванов, а председателят на ДСБ ген. Атанас Атанасов ще се задоволи с ролята на негов асистент. Това е логично следствие от поведенческата линия, която т. нар. градска десница чертае от известно време насам: първо отказа ключов министерски пост в полза на Иванов, после напусна властта след оставката му, остави го спокойно да примамва с послания крайно ограничения и фрагментиран електорат близо месец преди появата на „Нова република”, а накрая се зае самопожертвователно със задачата да реанимира провалилата се на изборите коалиция „Да, България!”/„Зелените” и то с екзотичната добавка ДЕОС. Напомням, че въпросната коалиция беше формирана с претенцията да се бори с мафията, но единственото, което успя да постигне, беше да й осигури безпрецедентен парламентарен комфорт.

Покрай всичко това върви и един нелеп опит за подмяна на терминология и ценности. Вече няма „дясно”, има „европейско” и „демократично”. Ще си помисли човек, че сме някоя сибирска република с авторитарен режим, в която не са провеждани избори от десетилетия. И докато за Христо Иванов, чиято цел засега изглежда се ограничава дотам да се разхожда усмихнат между 300-те си съмишленици, които периодично се събират пред съдебната палата, това може и да бъде оправдано, неясно остава защо ДСБ са се хванали на подобно гибелно за тях хоро. Тази авантюра е последното, от което обърканият и пооредял партиен актив има нужда, особено след като му се наложи да преглъща коалиции с Кунева, ГЕРБ, АБВ на Румен Петков и Георги Първанов и безобразните Патриоти, понастоящем ортаци на Волен Сидеров.

Като цяло може да се заключи, че днес самопровъзгласилото се за „атентично дясно” е точно толкова автентично, колкото и дясно. Дори да оставим настрана това, че през няколко години се явява на избори преформатирано и с ново име (което далеч не е маловажно), трудно може да се обясни прегръдката му с яростни културни марксисти, гей-активисти, като и хора, за които е нормално София да е осеяна с глутници бездомни кучета, но не и с високи сгради, и които са противници на забраната за движение на каруци по улиците на града. Невъзможно е дори да се търси някакъв сух прагматизъм, защото няма социология, с която той да бъде оправдан. Спорно е, че с напълно отдалечените от реалностите в страната високопарни послания новото „принципно” обединение би могло да привлече електорален ресурс, като в същото време е неясно колко от последните стискащи зъби свои членове ще загуби ДСБ. Проблемът пред десните избиратели в България не е в това, че имагинерното дясно се е разцепило, а че то изобщо не съществува. Има 20-тина несъстоятелни политически организации, които по никакъв начин не могат да запълнят огромния вакуум, а тези, които все пак биха могли да го сторят, са прекалено заети да си играят на „нито леви, нито десни” и да обясняват как идеологията в политиката няма значение, въпреки че процесите в цяла Европа сочат точно обратното.

За съжаление, в България не се наблюдава определяне и консолидиране на дясното. Напротив, бавно и методично се върви към неговото унищожение. Това налива вода в три мелници. Първо, на местните представители на транснационалния либерализъм, който копнее за разединени и лесно манипулируеми групи хора. На второ място – псевдодясната, а всъщност соц-носталгична, партия ГЕРБ. Последни идват т. нар. националистически организации, които със своето празнословие обсебват патриотичната част от населението, която макар многобройна, не е способна на по-задълбочен анализ върху тяхното лицемерие и лежерното им отношение към отговорностите на властта. Когато няма дясно обаче, няма и ляво, а резултатът е, че вместо сблъсък на управленски концепции на обществото се предлагат евтини шоу програми и циркаджийски номера. От този миш-маш се възползват политически чучела като Николай Бареков, Веселин Марешки и Слави Трифонов – красноречив израз на социалното разложение и апатия. Тук точно е ролята на дясното. Неговата задача е да накара отделния човек и обществото да повярват в себе си, а не да ги отблъсква с жълтопаветни абстракции и фалшиви герои. Или абсурдни обединения от днес за утре.

 

* Колажът е на Мисъль.
Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!