НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Автентичност с много имена

Време за четене: 4 мин.

Вчера беше обявено обединението на пет партии, които щели да се борят срещу „Завладяната държава”. От тези пет едната е традиционна (макар и отдавна не традиционалистка) и изпаднала в перманентна философско-лидерска криза, втората е мъртвороден политически проект, ползващ се с асиметричен финансов и медиен комфорт, а останалите три са толкова нищожни по отношение на същността и идеите си, че дори не подлежат на обсъждане.

Очевидно неформален лидер на неформалното засега обединение ще бъде политически и професионално неопределеният Христо Иванов, а председателят на ДСБ ген. Атанас Атанасов ще се задоволи с ролята на негов асистент. Това е логично следствие от поведенческата линия, която т. нар. градска десница чертае от известно време насам: първо отказа ключов министерски пост в полза на Иванов, после напусна властта след оставката му, остави го спокойно да примамва с послания крайно ограничения и фрагментиран електорат близо месец преди появата на „Нова република”, а накрая се зае самопожертвователно със задачата да реанимира провалилата се на изборите коалиция „Да, България!”/„Зелените” и то с екзотичната добавка ДЕОС. Напомням, че въпросната коалиция беше формирана с претенцията да се бори с мафията, но единственото, което успя да постигне, беше да й осигури безпрецедентен парламентарен комфорт.

Покрай всичко това върви и един нелеп опит за подмяна на терминология и ценности. Вече няма „дясно”, има „европейско” и „демократично”. Ще си помисли човек, че сме някоя сибирска република с авторитарен режим, в която не са провеждани избори от десетилетия. И докато за Христо Иванов, чиято цел засега изглежда се ограничава дотам да се разхожда усмихнат между 300-те си съмишленици, които периодично се събират пред съдебната палата, това може и да бъде оправдано, неясно остава защо ДСБ са се хванали на подобно гибелно за тях хоро. Тази авантюра е последното, от което обърканият и пооредял партиен актив има нужда, особено след като му се наложи да преглъща коалиции с Кунева, ГЕРБ, АБВ на Румен Петков и Георги Първанов и безобразните Патриоти, понастоящем ортаци на Волен Сидеров.

Като цяло може да се заключи, че днес самопровъзгласилото се за „атентично дясно” е точно толкова автентично, колкото и дясно. Дори да оставим настрана това, че през няколко години се явява на избори преформатирано и с ново име (което далеч не е маловажно), трудно може да се обясни прегръдката му с яростни културни марксисти, гей-активисти, като и хора, за които е нормално София да е осеяна с глутници бездомни кучета, но не и с високи сгради, и които са противници на забраната за движение на каруци по улиците на града. Невъзможно е дори да се търси някакъв сух прагматизъм, защото няма социология, с която той да бъде оправдан. Спорно е, че с напълно отдалечените от реалностите в страната високопарни послания новото „принципно” обединение би могло да привлече електорален ресурс, като в същото време е неясно колко от последните стискащи зъби свои членове ще загуби ДСБ. Проблемът пред десните избиратели в България не е в това, че имагинерното дясно се е разцепило, а че то изобщо не съществува. Има 20-тина несъстоятелни политически организации, които по никакъв начин не могат да запълнят огромния вакуум, а тези, които все пак биха могли да го сторят, са прекалено заети да си играят на „нито леви, нито десни” и да обясняват как идеологията в политиката няма значение, въпреки че процесите в цяла Европа сочат точно обратното.

За съжаление, в България не се наблюдава определяне и консолидиране на дясното. Напротив, бавно и методично се върви към неговото унищожение. Това налива вода в три мелници. Първо, на местните представители на транснационалния либерализъм, който копнее за разединени и лесно манипулируеми групи хора. На второ място – псевдодясната, а всъщност соц-носталгична, партия ГЕРБ. Последни идват т. нар. националистически организации, които със своето празнословие обсебват патриотичната част от населението, която макар многобройна, не е способна на по-задълбочен анализ върху тяхното лицемерие и лежерното им отношение към отговорностите на властта. Когато няма дясно обаче, няма и ляво, а резултатът е, че вместо сблъсък на управленски концепции на обществото се предлагат евтини шоу програми и циркаджийски номера. От този миш-маш се възползват политически чучела като Николай Бареков, Веселин Марешки и Слави Трифонов – красноречив израз на социалното разложение и апатия. Тук точно е ролята на дясното. Неговата задача е да накара отделния човек и обществото да повярват в себе си, а не да ги отблъсква с жълтопаветни абстракции и фалшиви герои. Или абсурдни обединения от днес за утре.

 

* Колажът е на Мисъль.
Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!