В далечни социалистически времена някакъв поет беше проплакал: „аз не съм ветропоказател посоката си да меня“. Доколкото помня, ставаше дума за поет-комунист-идеалист, който посрещаше „свежите априлски повеи“ (Априлският пленум на БКП от 1956 беше нещо като българска перестройка) с нежелание да зареже чугунената комунистическа праволинейност от времената на култа към личността. И това е комай един от последните, който не искаше да измени на това, което е бил или на което се е правил – от голото достойнство. Сега ветропоказателите са добре смазани и се въртят със скоростта на вентилатори. Като тия на процесорите в компютрите.
Вчера 20 януари, Събор на св. Иоан Кръстител (Ивановден) по стар стил, беше инаугурацията на Тръмп. За пръв път са поканени държавни ръководители от други страни.
Усеща се как промяната чука на вратата. Чука по целия свят. Сякаш във втория си мандат Тръмп е решил да поправи пропуските и грешките от първия. Гледах много интересен разговор по Евронюз в предаването „Добро утро, Европа“. В него Свилен Спасов, създател на поредицата от книги „Власт и отговорност“ в издателство „Сиела“, направи интересно сравнение. В предишното правителство на Тръмп общото имотно и финансово състояние на министрите е било около половин милиард долара. В това, което встъпва сега, то е 15-16 милиарда, без да броим Мъск. Така е, защото този път Тръмп се е заобиколил със себеподобни – бизнесмени и милиардери, – а не с професионални политици, които, види се, все още не са толкова богати. Според Спасов с предишните си министри Тръмп е имал трудна, почти нулева комуникация, но сега вече ще говори с новия си екип на близък до мисленето си език. Ето това е дясно управление. Не като нашите голтаци, които се пишат десни, защото вляво всичко е заето, и щом се промъкнат във властта, се хвърлят да оправят материалното си положение.
Да, усещането, че се случва нещо различно, е налице. Най-сетне консервативното започва да надделява над либералното, след като либералното се окафяви колкото можа по целия свят. Дори и българският патриарх Даниил – човек изключително премерен и точен в говоренето си – реши да се изкаже по въпроса. В предаването „120 минути“ на БТВ, попитан за избирането на Тръмп и за войната в Украйна, той каза: „При военни конфликти са намесени много сили, но сякаш с избора на новия американски президент нормалността се завръща в обществото… Тръмп бе заявил, че ще уреди този конфликт. Сега казва, че са необходими 6 месеца, той каза трезво: „Там умират хора, необходимо е да спре тази братоубийствена война“. Мисля че това е глас на разума, дай Бог, да се прекрати тази война“. Разбира се, това изказване, с което всички по принцип трябва да сме съгласни, отново отвори устите на хунвейбините да плюят по Патриарха. И това не учудва никого.
Но че се случва нещо ново, нещо различно, личи по суетнята на родните (и не само) ветропоказатели. Те винаги безпогрешно долавят историческите тенденции и когато новото се случи, те вече са там и с гръмовен глас ни убеждават как те са тази, които са ни извели на нови брегове. Винаги е било така.
Що за човек е българският ветропоказател? За жалост, той е твърде масово явление и може би няма да сбъркаме, ако кажем, че от 100 наши сънародници едно 60-70 са по един или друг начин ветропоказатели. Не знам, може би това е белег на някаква интелигентност, на някаква прагматичност. Кой е луд да си троши хатъра за някакви си идеали и убеждения! Пък и откъде да знаеш, че си бил прав, преди да се извъртиш? Може тогава да не си бил прав, а сега да си се поправил и следователно заслужаваш единствено аплодисменти. Ветропоказателят е до голяма степен социопат или поне краен (безкраен) егоист. Той няма друг мотив за съществуване, освен собственото си благоденствие. Няма срам, няма достойнство, защото срамът е грижа какво ще си помислят другите, а пък достойнството е отговорност към някаква принадлежност, към някаква ценностна система – все неща, твърде променливи при ветропоказателя.
Най-напред започнаха да се извъртат техните либерални лидери на обществено мнение. Няма да им казвам имената, едно защото всички ще се сетят кои са, и друго, защото съм християнин, а християнинът мрази греха, но обича грешника. Ние не осъждаме човека, който в крайна сметка е образ Божий, а само делата му, които често са резултат на изкушение и умопомрачение. Нека се въртят. Инертната публика пак ще им се възхищава колко са умни, пак ще бъдат пример за принципност и пак ще ѝ помагат да бъде „в крак с времето“, какъвто и да е тоя крак, каквото и да е това време. И не, не винаги го правят за прехраната, макар че най-често е затова. Понякога искат да залъжат себе си, че неизменно са от страната на истината и на справедливостта и са истинският елит на народа, който ще каже на по-простите кое е добро и кое е правилно. Те са тези, които първи откриват топлата вода и я сочат на останалите, за да измият те кирта на своето невежество. Нека, нека си вярват. И нека са спокойни, никой няма да ги събира с камионетки – кошмарът на Евгени Дайнов.
Скоро след тях ще се завъртят политици и цели партии. Особеност на нашия политически живот е, че винаги старателно се вслушва какво става отвън и гледа бързо да се нагласи в поза да бъде… признат от по-силните. Защото, за огромно съжаление, българският политически живот винаги, ама винаги е бил функция от нещо, което се случва навън. Така че професионалните политици са ветропоказатели по силата на служебните си задължения. Дори и онези, които го играят остра и радикална опозиция, и те чакат да задуха някой нов вятър я от изток, а от север.
Редовите хунвейбини в социалните мрежи обаче още не са се усетили. Те още крещят лозунгите си и ще изпепеляват с омраза невинните си опоненти, направили грешката да се заговорят с тях. Някои от тези хунвейбини са платени, други са убедени. И двата вида са достойни за презрение. На някакво уважение могат да се надяват единствено ония, които останат на позициите си и след като палачинката се обърне. Тоест на онази част, която не се състои от ветропоказатели. Иначе си заслужава да седнеш отстрани с купа пуканки и да гледаш за колко време ще станат консерватори, по-консервативни и от Лойола, за колко време ще се обърнат, за колко време ще сменят ценностите си с нови и ще се разкрещят за тях, сакаш сега слизат от небесата и преди не са говорили нищо. Те са такива и винаги са били. Ветропоказатели.
Ами ние, тъпите вечни киселяци и опозиционери? Да се радваме ли от това, което се случва? В краткосрочен план безспорно е радостно, защото ще тури някакъв край на либералното безумие. В дългосрочен обаче не съм сигурен. Много пъти сме говорили за махалото. Да, историята може да е циклична според Шпенглер и Хънтингтън, но преди всичко е махало. И това махало не се клати от добро към зло и обратно, а от една уродлива крайност към друга. И единственият сегмент на някаква нормалност от неговата траектория е когато минава през най-ниската си точка, преди да започне да се изкачва към другата крайност. Много се надявам, че ще имаме едни десетина-петнайсет години на нормалност, но предвид темповете, с които се развива и променя светът напоследък, и това не се знае. Нищо. Колкото – толкова. Ние ще продължим да мислим, че Картаген трябва да бъде разрушен и той ще бъде веднъж завинаги в осмия ден на сътворението.
