Тези дни България влезе в световния информационен обмен, основно заради следните три повода:
- Отказът на правителството да изпрати С-300 на Украйна;
- Протестът на Възраждане, организиран по време на визитата на Държавния секретар по отбраната на САЩ в България Лойд Остин;
- Изказването на министъра на финансите Асен Василев, че в текущата ситуация на война в Украйна, „няма как да има преговори с Газпром”.
Като информационно и новинарско внимание спрямо страната ни, това е прогрес, доколкото последния път, в който България се озова в полезрението на чуждите средства за масова информация сравнително потентно, бе свързан с определени изказвания на министър-председателя Кирил Петков спрямо украинските бежанци (виж тук).
„Българи протестират по време на визитата на Държавния секретар по отбраната на САЩ, министър-председателят каза, че няма да има военна помощ за Украйна”, поставят като акцент още в заглавието си Fox News. Интересното на начина, по който въпросната медия отразява въпросните събития, е, че маркира България като изключение спрямо държавите, които вече са изпратили военна помощ за Украйна. За подчертаване на контраста е припомнено и изказване на Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „пред лицето на руската агресия в Европа, Алиансът трябва да преоцени своето силово стоене и да усили отбранителната си сигурност”. Медията обаче тръгва да отразява посещението на Лойд Остин в България именно с това, че той е бил посрещнат от протестиращи, които са веели български и руски знамена.
Fox News отразяват и любопитните думи на Кирил Петков, че България, бидейки толкова близо до конфликта, не може да изпрати военна помощ на Украйна. От медията изобщо не споменават това, че САЩ ще изпратят рота „Страйкър” в България (освен ако не е изпуснато по небрежност, това сигнализира за несъществения принос, който това военно подразделение би имало към сигурността на България и изобщо за тъканта на Югоизточния фланг на НАТО). И ако българските журналисти не обърнаха внимание на следното, то американските им колеги от консервативната медия са го направили: „Остин не коментира отказа на България да изпрати помощ за Украйна” (има се предвид военна такава, доколкото София изпраща хуманитарна).
В същото време обаче се оказва, че Fox News са били повече от щедри в отразяването на посещението на Остин в България, макар от американска гледна точка то да не носи абсолютно нищо за Алианса (особено сравнено с новината, че първите батерии „Пейтриът” пристигат в Словакия, където ще заменят руския зенитно-ракетен комплекс С-300). Разбрали информационната и новинарска дисфункция на посещението на Остин в София, от CNN споменават страната ни и Кирил Петков формално, като министър-председателят не е цитиран по никакъв повод, дори и за благоприличие.
За разлика от визитата на американския Държавен секретар по отбраната, изказването на министъра на финансите Асен Василев, че на този етап България не обмисля да води преговори за нов договор с „Газпром” и страната ни работи по възможни алтернативни доставки, съдържа новинарски заряд, който световните информационни агенции не пропускат.
Най-щедри в оценъчния си елемент са от Politico, които ни казват, че „България дава знак за историческо извръщане от руския газ”. От медията констатират още в началото на дописката си, че „инвазията на Владимир Путин в Украйна подтиква България да мисли немислимото – да скъса с руския природен газ”. Споменавайки текущата конюнктура и зависимост на България от вноса на въглеводороди, от Politico определят това решение на българския кабинет като „потенциален исторически ход”.
Темата присъства и в Reuters, където тя е отразена по-неутрално. Приносът на дописката в тази информационна агенция е в следното: „България подкрепя идеята за общ договор за доставки на газ на ЕС, което може да преустанови конкуренцията между държавите членки и да донесе по-добри цени, поради по-голямото количество”. Макар и скромно, новината е отразена и от Bloomberg. Руската информационна агенция ТАСС телеграфно също съобщава думите на Асен Василев. Интересното при последната медия е, че цената на възможния алтернативен газ, с който България евентуално ще се сдобие, е представена – според оценката на неназовани експерти – като „доста по-висока”. На този фон, Politico, които, коментирайки потенциални доставки на LNG за България, достигат до същия извод, но в по-умерените стойности на скалата: цената на втечнен природен газ за София ще бъде просто „по-скъпа”. Последният паралел е дискретен, но все пак показателен нюанс за отношението спрямо тази новина в западните и руските редакции.
Думите на Асен Василев, оригинално произнесени пред БНР (поздравления за националното радио, доколкото то също успя да влезе в чуждестранните медии като източник на информацията!), със сигурност бяха по-добре отразени от световните медии, отколкото това бе случаят, когато Кирил Петков говори пред Reutres, казвайки, че ако бъдат наложени европейски санкции на вноса на газ от Русия, България ще поиска да бъде изключение от тях. Изгонването на 10 руски дипломата от посолството в София също не предизвика кой знае какъв интерес у чуждите медии.
По принцип България трудно попада в полезрението на големите западни медии, а когато това се случва, е обичайно в пейоративен контекст.
От българските емигранти в Обединеното кралство, организираната просия в скандинавските държави, до криминалните прояви в Германия. На български министър на външните работи дори му се е налагало да отговаря на въпроси за Динко („ловецът на бежанци”) пред едно от най-острите предавания на BBC, HARDtalk. Разбира се, изобщо не бе толкова отдавна и онази първа страница на Wall Street Journal, в която имаше снимка на Ангела Меркел, която с пръст сочи към недисциплинирания нос на Бойко Борисов, който стърчи необезпокояван над поставената маска.
Въпреки че има промяна на правителството и министър-председателя, сравнително новата изпълнителна власт не винаги успява да представи добре своите идеи пред чуждестранната преса (виж тук за разговора на Кирил Петков с Spiegel). За това обаче не са виновни медиите, а политиците, които стоят срещу тях. И това определено не е проблем само на текущата власт, доколкото предишната се провали в това да обясни на нашите партньори от Европейския съюз резервите, които България има спрямо (иначе подкрепата на София) за членството на Република Северна Македония в съюза.
Именно средствата за масова информация, при това определено не само чуждестранните, но и българските, са поставени отново в трудна за ориентиране ситуация, когато премиерът казва едно, а вицепремиерът – друго (по казуса дали България трябва да предостави военна подкрепа на Украйна, но за това може да прочетете в „Ах, тези медии” утре).
Но в случая разглежданите примери, поради които София влезе в световния информационен поток, от отказа на страната ни да предостави ракетно-зенитния комплекс С-300 на Украйна, до нежеланието за нови преговори с „Газпром”, навяват на извода, че България продължава да съществува амбивалентно, някак „смесено” в чуждестранните медии. От патоса на „Politico”, през таланта на Fox News да създадат новина там, където я няма, до тоталната липса на интерес от CNN (последното предполагам, че е особено болезнено не само за конкретен, партийно организиран електорат в България, но и за редица тукашни мейнстрийм медии).
Всичко това е напълно нормално, когато средствата за масова информация просто отразяват политиката на страната ни. Докато тя е „разногледа”, няма как нейният медиен силует да е друг.
