НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

Бащата на българския консерватизъм

Време за четене: 4 мин.

Има една личност, пред портрета на която българският консерватор трябва да коленичи всяка вечер, изповядвайки и най-прашните кьошета в душата си. Това е портретът на Константин Стоилов.

В този трафик на етикетирали се като консерватори хора, политическото вероучение на Константин Стоилов е като светофар, който ще пусне да минат не малко, но не всички. 

Бившият министър-председател на България е и основният аргумент в полза на това, че в страната ни е имало консервативен пример (ако не традиция). От нас зависи този пример да бъде посочен и научен. От нещо като изключение да се превърне в нещо като правило.

Константин Стоилов е онтологичен за българския консерватизъм. Правенето на обзор за политическия традиционализъм в България без позоваването на Константин Стоилов е като да разкажеш Библията, пропускайки Христос. Или да разкажеш Десетте божи заповеди без да споменеш Бог. 

Константин Стоилов е човек, алергичен към клеветите и популизма, а, напротив, счита политиката като случваща се през институциите. Именно в уважението му към института на княза разпознаваме някогашното британско благоволение към трона, получавайки възможността да наречем Стоилов „бащата на българския консерватизъм“. Тъй като в княжеския институт българският държавник вижда основата на българската свобода и легитимността в международните дела на новата ни държава (аргументите му тук не са само политически, но и юридически).

Константин Стоилов е и вярващ. Но никога не си позволява да прави политика от Православието. 

И ако Господ е на небето, то на земята трябва да има ред. А в България е необходимо „да се втълпи в народа дисциплина и принципите на законността“. Пътят към позитивната промяна обаче трябва да бъде не ядрен, а еволюционен. „…У народите не може изведнъж да се въвеждат най-добрите работи, трябва да се върви постепенно.“.

Той мисли нещата и йерархично. Ще се оплаче, че „Българското общество е равно като пясък. Няма изразени авторитети. Няма естествена йерархия“. Затова подкрепя и конституционно-монархическия ред пред парламентарно-демократичния. И ще защитава въвеждането на режима на пълномощията. Но Стоилов не е авторитарен. Силата на модерната държава идва от силата на общината, ще каже пророчески за съвременната десница той.

Вътре в себе си идеалист, екстровертно той е реалист. Според Веселин Методиев – като негов пунктуален изследовател – Стоилов ще търси възможното, а не идеалното (особено когато говори за българската политика към Македония). Последната Стоилов вижда не откъм нейната нелегална и революционна светлина, а посредством (1) просвещение, (2) добра дисциплина и (3) свързване на „железните пътища“ (железница). 

Европа стои като център и като въжделение във външно-политическата нагласа на бившия министър-председател. В „симпатиите на Средна Европа“ той вижда „гаранция за нашата независимост и за нашето самостоятелно развитие“. За целта, „няма друг изход, освен да се отървем, колкото се може по-скоро от това руско опекунство и да се започне една самостоятелна политика“. С това са свързани и страховете му: „вътрешното незадоволство да не обърне погледите на населението към врагушките и да вземат хората да търсят от тях спасение“.

Стоилов ще даде и така дефицитния днес баланс между патриотизма и глобализма. От една страна ще каже, че „отричането на нашата индивидуалност е предателство към отечеството“. Печално ще констатира, че се намират българи, които стават оръдие на чужденците. От друга, „принципът на народността е ограничен и трябва да се прескокне и да се замине към принципа на човечеството“.

Когато пада от власт през зимата на 1899 г. обаче, той ще бъде обвинен в корупция и особнячество. В корупция, защото след 3 мандата на министър-председател (с прекъсване), ще липсват едни 55 стотинки от Министерство на външните работи и изповеданията. В особнячество, понеже си тананикал църковни песни. 

„Либералски интриги“, ще отговори Стоилов на клеветите по негов адрес от страна на политическите му опоненти.

А на свой ред, Антон Страшимиров, друг негов изследовател, ще напише:

„В основата на своя характер Константин Стоилов – въпреки американското си възпитание и германската школа, е запазил най-съществените български особености: богомилска правдивост и непреклонен индивидуализъм“.

Когато българският консерватизъм има такъв пример пред себе си, по който да се движи в трафика на етикиралите се консерватори, то то е въпрос на време да се появи и забравената му мелодия, и липсващите му стотинки.

*Текстът е от Фейсбук

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!