fbpx

НОВО

„Божията премъдрост“ и безразсъдността в политиката

“Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”Матей 11:12 И ето – след 86 години като музей историческото сърце на православният свят, църквата „Света София“ в Константинопол е отново превърната в джамия. На 2 юли турският административен съд постанови, че...

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Бащата на българския консерватизъм

Време за четене: 4 мин.

Има една личност, пред портрета на която българският консерватор трябва да коленичи всяка вечер, изповядвайки и най-прашните кьошета в душата си. Това е портретът на Константин Стоилов.

В този трафик на етикетирали се като консерватори хора, политическото вероучение на Константин Стоилов е като светофар, който ще пусне да минат не малко, но не всички. 

Бившият министър-председател на България е и основният аргумент в полза на това, че в страната ни е имало консервативен пример (ако не традиция). От нас зависи този пример да бъде посочен и научен. От нещо като изключение да се превърне в нещо като правило.

Константин Стоилов е онтологичен за българския консерватизъм. Правенето на обзор за политическия традиционализъм в България без позоваването на Константин Стоилов е като да разкажеш Библията, пропускайки Христос. Или да разкажеш Десетте божи заповеди без да споменеш Бог. 

Константин Стоилов е човек, алергичен към клеветите и популизма, а, напротив, счита политиката като случваща се през институциите. Именно в уважението му към института на княза разпознаваме някогашното британско благоволение към трона, получавайки възможността да наречем Стоилов „бащата на българския консерватизъм“. Тъй като в княжеския институт българският държавник вижда основата на българската свобода и легитимността в международните дела на новата ни държава (аргументите му тук не са само политически, но и юридически).

Константин Стоилов е и вярващ. Но никога не си позволява да прави политика от Православието. 

И ако Господ е на небето, то на земята трябва да има ред. А в България е необходимо „да се втълпи в народа дисциплина и принципите на законността“. Пътят към позитивната промяна обаче трябва да бъде не ядрен, а еволюционен. „…У народите не може изведнъж да се въвеждат най-добрите работи, трябва да се върви постепенно.“.

Той мисли нещата и йерархично. Ще се оплаче, че „Българското общество е равно като пясък. Няма изразени авторитети. Няма естествена йерархия“. Затова подкрепя и конституционно-монархическия ред пред парламентарно-демократичния. И ще защитава въвеждането на режима на пълномощията. Но Стоилов не е авторитарен. Силата на модерната държава идва от силата на общината, ще каже пророчески за съвременната десница той.

Вътре в себе си идеалист, екстровертно той е реалист. Според Веселин Методиев – като негов пунктуален изследовател – Стоилов ще търси възможното, а не идеалното (особено когато говори за българската политика към Македония). Последната Стоилов вижда не откъм нейната нелегална и революционна светлина, а посредством (1) просвещение, (2) добра дисциплина и (3) свързване на „железните пътища“ (железница). 

Европа стои като център и като въжделение във външно-политическата нагласа на бившия министър-председател. В „симпатиите на Средна Европа“ той вижда „гаранция за нашата независимост и за нашето самостоятелно развитие“. За целта, „няма друг изход, освен да се отървем, колкото се може по-скоро от това руско опекунство и да се започне една самостоятелна политика“. С това са свързани и страховете му: „вътрешното незадоволство да не обърне погледите на населението към врагушките и да вземат хората да търсят от тях спасение“.

Стоилов ще даде и така дефицитния днес баланс между патриотизма и глобализма. От една страна ще каже, че „отричането на нашата индивидуалност е предателство към отечеството“. Печално ще констатира, че се намират българи, които стават оръдие на чужденците. От друга, „принципът на народността е ограничен и трябва да се прескокне и да се замине към принципа на човечеството“.

Когато пада от власт през зимата на 1899 г. обаче, той ще бъде обвинен в корупция и особнячество. В корупция, защото след 3 мандата на министър-председател (с прекъсване), ще липсват едни 55 стотинки от Министерство на външните работи и изповеданията. В особнячество, понеже си тананикал църковни песни. 

„Либералски интриги“, ще отговори Стоилов на клеветите по негов адрес от страна на политическите му опоненти.

А на свой ред, Антон Страшимиров, друг негов изследовател, ще напише:

„В основата на своя характер Константин Стоилов – въпреки американското си възпитание и германската школа, е запазил най-съществените български особености: богомилска правдивост и непреклонен индивидуализъм“.

Когато българският консерватизъм има такъв пример пред себе си, по който да се движи в трафика на етикиралите се консерватори, то то е въпрос на време да се появи и забравената му мелодия, и липсващите му стотинки.

*Текстът е от Фейсбук

Споделете чрез

Предишен

Следващ