НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Бащата на българския консерватизъм

Време за четене: 4 мин.

Има една личност, пред портрета на която българският консерватор трябва да коленичи всяка вечер, изповядвайки и най-прашните кьошета в душата си. Това е портретът на Константин Стоилов.

В този трафик на етикетирали се като консерватори хора, политическото вероучение на Константин Стоилов е като светофар, който ще пусне да минат не малко, но не всички. 

Бившият министър-председател на България е и основният аргумент в полза на това, че в страната ни е имало консервативен пример (ако не традиция). От нас зависи този пример да бъде посочен и научен. От нещо като изключение да се превърне в нещо като правило.

Константин Стоилов е онтологичен за българския консерватизъм. Правенето на обзор за политическия традиционализъм в България без позоваването на Константин Стоилов е като да разкажеш Библията, пропускайки Христос. Или да разкажеш Десетте божи заповеди без да споменеш Бог. 

Константин Стоилов е човек, алергичен към клеветите и популизма, а, напротив, счита политиката като случваща се през институциите. Именно в уважението му към института на княза разпознаваме някогашното британско благоволение към трона, получавайки възможността да наречем Стоилов „бащата на българския консерватизъм“. Тъй като в княжеския институт българският държавник вижда основата на българската свобода и легитимността в международните дела на новата ни държава (аргументите му тук не са само политически, но и юридически).

Константин Стоилов е и вярващ. Но никога не си позволява да прави политика от Православието. 

И ако Господ е на небето, то на земята трябва да има ред. А в България е необходимо „да се втълпи в народа дисциплина и принципите на законността“. Пътят към позитивната промяна обаче трябва да бъде не ядрен, а еволюционен. „…У народите не може изведнъж да се въвеждат най-добрите работи, трябва да се върви постепенно.“.

Той мисли нещата и йерархично. Ще се оплаче, че „Българското общество е равно като пясък. Няма изразени авторитети. Няма естествена йерархия“. Затова подкрепя и конституционно-монархическия ред пред парламентарно-демократичния. И ще защитава въвеждането на режима на пълномощията. Но Стоилов не е авторитарен. Силата на модерната държава идва от силата на общината, ще каже пророчески за съвременната десница той.

Вътре в себе си идеалист, екстровертно той е реалист. Според Веселин Методиев – като негов пунктуален изследовател – Стоилов ще търси възможното, а не идеалното (особено когато говори за българската политика към Македония). Последната Стоилов вижда не откъм нейната нелегална и революционна светлина, а посредством (1) просвещение, (2) добра дисциплина и (3) свързване на „железните пътища“ (железница). 

Европа стои като център и като въжделение във външно-политическата нагласа на бившия министър-председател. В „симпатиите на Средна Европа“ той вижда „гаранция за нашата независимост и за нашето самостоятелно развитие“. За целта, „няма друг изход, освен да се отървем, колкото се може по-скоро от това руско опекунство и да се започне една самостоятелна политика“. С това са свързани и страховете му: „вътрешното незадоволство да не обърне погледите на населението към врагушките и да вземат хората да търсят от тях спасение“.

Стоилов ще даде и така дефицитния днес баланс между патриотизма и глобализма. От една страна ще каже, че „отричането на нашата индивидуалност е предателство към отечеството“. Печално ще констатира, че се намират българи, които стават оръдие на чужденците. От друга, „принципът на народността е ограничен и трябва да се прескокне и да се замине към принципа на човечеството“.

Когато пада от власт през зимата на 1899 г. обаче, той ще бъде обвинен в корупция и особнячество. В корупция, защото след 3 мандата на министър-председател (с прекъсване), ще липсват едни 55 стотинки от Министерство на външните работи и изповеданията. В особнячество, понеже си тананикал църковни песни. 

„Либералски интриги“, ще отговори Стоилов на клеветите по негов адрес от страна на политическите му опоненти.

А на свой ред, Антон Страшимиров, друг негов изследовател, ще напише:

„В основата на своя характер Константин Стоилов – въпреки американското си възпитание и германската школа, е запазил най-съществените български особености: богомилска правдивост и непреклонен индивидуализъм“.

Когато българският консерватизъм има такъв пример пред себе си, по който да се движи в трафика на етикиралите се консерватори, то то е въпрос на време да се появи и забравената му мелодия, и липсващите му стотинки.

*Текстът е от Фейсбук

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!