НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Без субсидия не може, но кажете защо?

Време за четене: 4 мин.

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето от промотиране на кандидати за нещо си, с което сме свикнали да бъдем облъчвани по време на всяка кампания. Ако анализираме предстоящия вот, то за първи път от повече от десетилетие в София се очертава интересна изборна битка, а мнозинството от софиянци дори не могат да разберат за нея. И това се случва не защото партиите изведнъж са решили да не рекламират кандидатите си, а защото… няма пари.

Наскоро публикуваните данни за харчовете на партийните централи в първите 10 дни от кампанията дават добра представа за свитите рекламни бюджети.

Ако в предишните години големите политически субекти харчеха милиони за изборните си кампании, сега сумите са в стотици хиляди, а при някои – дори десетки хиляди. За една трета от кампанията най-дашни се оказват от ВМРО и ДПС с по малко над 100 000 лв за медиите, следвани от БСП с 96 000 лв. и ГЕРБ със 74 000 лв. Разбира се, този анализ се прави с уговорката, че част от големите медии, включително бТВ и Нова телевизия не са публикували договорите си с партиите към 10-тия ден от кампанията, но тенденцията остава ясноразличима. 

Средствата за реклама в медиите са значително ограничени, разчита се главно на кампании в социалните мрежи, които излизат по-евтино, но от друга страна достигат до една ограничена аудитория. Така например по-възрастните българи или не толкова активните в интернет остават изолирани от част от политическите послания, които се отправят по време на кампанията.

След като партийните централи не отпускат достатъчно средства за реклама по време на предизборна кампания, спокойно можем да допуснем, че бюджетът за развиване на политическа дейност в страната също ще бъде ограничен оттук-нататък.

Това са пари за партийни клубове, местни организации и събития – все важни неща за функционирането на една политическа формация  с национално представителство.

Причината за партийният финансов колапс е ясна – ограничаването на субсидиите за парламентарно представените политически субекти, както и приемането на законодателство със задна дата, задължаващо ги да върнат надвзетите субсидии от 2016 г. И макар субсидията от 1 лв. за получен действителен глас още да не е ударила с пълна сила партиите, то дори заплахата от нея вече предизвиква значително орязване на разходите. Много, много скоро ще чуем, че “така не може”. Ще го чуем от всички партии в един глас. Че без субсидия не може да се развива политическа дейност, че без субсидия не може да се провежда адекватна предизборна кампания… Ще завалят обвинения за черни каси в една или друга централа и как формациите успяват да съществуват единствено благодарение на тях.

Всичко това ще се случи с единствената идея да бъде възстановена партийната субсидия, ако не до предишното й ниво от 11 лв за получен действителен глас, то поне до 7-8. Пазарлък, обиден както за парламентаризма, така и за политически ангажираните хора. Защото никой не желае партиите да фалират или да разчитат на черни каси, за да финансират елементарната си дейност. И след като държавата очевидно иска да запази основната си роля като финансов благодетел за политическите субекти, вместо модела да се преобърне изцяло към частно финансиране и дарения, то поне можем ли да се надяваме на някаква отчетност?

Изборната кампания за местната власт през 2019 г е уникална възможност за политическите партии да проявят непривична им форма на зрялост. Дава им се възможност да обяснят пряко на своите спонсори, в лицето на данъкоплатците, колко и за какво им трябват повече пари. Ясно, отчетно, както биха го направили ако кандидатстваха за финансиране, а не си го гласуваха сами. Така и ние, данъкоплатците, ще можем да разберем дали партиите имат нужда от 1, 2, 7, 8 или 11 лв. на получен глас, за да финансират дейността си. Току виж разберем и за какво се харчат субсидиите, ако не броим държането им на влог в някоя банка.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!