НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Биби го направи отново

Време за четене: 6 мин.

Бенямин Нетаняху спечели още едни парламентарни избори в Израел и това лято ще стане министър-председателят, който e бил най-дълго на тази позиция в историята на страната. Никога досега обаче едни избори не са били повод за толкова много добри новини за Биби.

Хиксът с вкус на победа

Макар на старта на предизборната кампания, ръководената от премиера на страната, партия “Ликуд” да бе първа политическа сила, то нещата бързо се промениха, когато през февруари месец следващите по сила две опозиционни партии – Хосен ле-Израел на Бени Ганц и Йеш Атид на Яир Лапид, сключиха Синьо-Бялата коалиция (по аналогия с цветове на израелското знаме).

В нея се присъединиха и още двама генерали, които, подобно на Бени Ганц, са бивши Началници на генералния щаб – Габи Ашкенази и Моше Ялон. Най-големият синдикат в Израел също се включи в така създалата се коалиция. По този начин срещу Нетаняху се сформира една разнообразна мрежа от хора, имали най-различни социални роли: военни, телевизионни звезди, синдикалисти и т.н. Един своеобразен политически all-inclusive.

И според социологията “Ликуд” на Биби Нетаняху започна да изостава спрямо така организиралата се Синьо-Бяла коалиция (в зависимост от данните, с между 1 и 6 мандата).

Резултатите от изборите обаче показват, че при 97% преброени бюлетини, партията на Биби е изравнила резултата, а дори и води с малко (“Ликуд” е с 26.27% от вота, докато Синьо-Бялата коалиция, водена от Ганц и Лапид, е втора с 25.94%). Това прави по 35 мандата за всяка една от тях.

Но този привиден хикс всъщност е с вкуса на победата за Биби Нетаняху. Макар още да не е прозвучал финалният съдийски сигнал (има все още непреброени бюлетини), от мач, в който изоставаше, отборът на “Ликуд” изравни, а в последните минути от игровото време натиска и за победен гол.

Но с или без него, няма голямо значение. Понеже на тези избори големият въпрос не бе толкова коя ще бъде първата политическа сила, а кой ще успее да си спечели коалиционно мнозинство в 120-местния Кнесет. Именно тук идва втората добра новина от изминалата нощ за израелския министър-председател.

Десните имат мнозинство в Кнесета

Заедно с “Ликуд”, в парламента на Израел ще влязат 6 десни партии (макар и теоретично, има възможност да станат и 7, ако Новото дясно на Айелет Шакед и Нафтали Бенет успее да прескочи в последния момент 3.25%-та бариера). Всички заедно, те получават мнозинство от 65 мандата срещу 55 на левите и арабските партии (с уговорката, че са възможни вариации, докато не видим окончателните резултати). Макар и с минимална стъпка, възможно е тази преднина да се увеличи, ако идващите гласове на дипломатите и военните бъдат в посока на десните партии (Новото дясно, на което не му достигат около 4 хил. гласа, може да влезе или пък “Ликуд” да получи допълнителен мандат).

Ако мислите, че това е малка преднина, то имайте предвид, че последният кабинет на Нетаняху накрая се подкрепяше в Кнесета с мнозинство от един човек.

Левицата се маргинализира

Музика за ушите на Нетаняху, който е губил парламентарни избори от израелските лейбъристи и коалициите, които те за заформяли срещу него. Ако на последния вот за Кнесет през 2015-та година Ционисткият съюз (коалиция от Партията на труда и Хатнуа) се класира на второ място с 24 спечелени мандата, то днес ръководената от Ави Габай Партия на труда ще има само 6 представители в парламента на страната (с 4.46% от вота партията регистрира най-слабия резултат в над 70-годишната си история). Социално-либералната “Мерец” също има по-скромно представяне спрямо предишния си резултат (партията ще бъде с един мандат по-малко, получавайки 4 места в Кнесета).

По-слабо представяне и за арабските партии

Когато стана ясно, че арабските партии няма да се явяват заедно на изборите, разпадайки се на два блока – ляво-секуларен и дясно-ислямисти (макар и с общ националистически фундамент) – само по себе си това бе добра новина за десните в страната. През 2015-та година арабските партии участваха съвместно на вота и станаха третия по сила блок в парламента. На текущите избори обаче едната коалиция ще има 6 (Хадаш – Та”ал), а другата – 4-ри мандата (Ра”ам – Балад). Това е с 3-ма представители по-малко, отколкото те спечелиха преди четири години.

По този начин, при около 1/5 от населението в Израел, арабските партии спечелиха 1/12 от местата в Кнесета. Макар още да не е официализирана, за последното вероятно е допринесла и по-слабата изборна активност сред арабското население спрямо общата такава за страната.

Да се отървеш от блудните си синове и щерки

Една от големите дилеми пред Биби Нетаняху в рамките на изборната кампания се състоеше в неговата стратегия спрямо по-малките (и често, по-десни) партии, много от които са му и текущи коалиционни партньори. От една страна, той имаше крещяща нужда от тях, за да може да “заобиколи” Синьо-Бялата коалиция и нейните потенциални партньори, за да състави ново правителство. От друга, “Ликуд” не можеше да си позволи да губи десни гласове.

В този контекст, непосредствено преди изборите, Нетаняху извади от ръкава си един от обичайните си номера, заявявайки, че ако бъде преизбран, той ще наложи израелското право върху еврейските селища в Западния бряг (добре преценено изказване, което постигна целта си да бе разбрано и “преведено” от журналистите като обещание за анексия на израелските заселнически анклави, без това да е обезателно така).

Този предизборен жокер със сигурност е довел до катализиране на допълнителна подкрепа за “Ликуд”, за сметка на по-малките десни партии (тепърва социологията ще покаже в какъв мащаб е било това движение). Но партията Новото дясно, ръководена съвместно от министъра на образованието Нафтали Беннет и от министъра на правосъдието Айелет Шакед бе халосана лошо (засега по-скоро няма да влезе в Кнесета). Макар и двамата министри да са от бившето обкръжение на Биби Нетаняху и “Ликуд”, едва ли израелският министър-председател е имал по-сложни и неприятни отношения с други коалиционни партньори, каквито е притежавал с тези двамата, които непрекъснато го атакуваха отдясно (било за политиката му спрямо Хамас, било за липсата на такава спрямо ролята и функциите на Върховния израелски съд).

В крайна сметка обаче, Нетаняху ще има достатъчна подкрепа в Кнесета, при това без да трябва да се съобразява с блудното си политическо потомство и техните партийни трансформации – Беннет и Шакед.

Това не означава, разбира се, че в следващия кабинет няма да има дразнители за Биби: Авигдор Либерман, изненадващо за всички, прескочи парламентарната бариера, и ще бъде на линия.

Парираният удар от прокуратурата

Но най-голямата победа на израелския министър-председател се крие в това, че той успя да минимализира щетите, причинени от главния прокурор, Авихай Манделблит, който, в разгара на кампанията, заяви, че ще повдигне обвинения срещу Биби Нетаняху за корупция и за злоупотреба с влияние. На теория, това трябваше да прекърши кампанията на Нетаняху. На практика обаче премиерът бързо се ориентира в ситуацията, обръщайки ситуацията в своя полза. Така управляващият от (но не само) 10 години политик се претвори в ролята на девствен патриот, чиято нравственост и дълг към страната са го направили жертва на лявата антиизраелска конспирация, организирана от медиите и прокуратурата (и от арабите, и от Иран, и т.н).

Голямата победа на Биби

Въпреки че все още не са обявени официалните резултати от парламентарните избори в Израел, победителят е вече ясен. Възможните корекции и размествания няма да променят голямата картина. А в нейния център стои Биби Нетаняху, който остава последният голям политик, който е на израелската и международната сцена от 90-те години насам.

Биби е тук и все още не е направената стената, на която да му бъде закачен портретът.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!