НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Биби го направи отново

Време за четене: 6 мин.

Бенямин Нетаняху спечели още едни парламентарни избори в Израел и това лято ще стане министър-председателят, който e бил най-дълго на тази позиция в историята на страната. Никога досега обаче едни избори не са били повод за толкова много добри новини за Биби.

Хиксът с вкус на победа

Макар на старта на предизборната кампания, ръководената от премиера на страната, партия “Ликуд” да бе първа политическа сила, то нещата бързо се промениха, когато през февруари месец следващите по сила две опозиционни партии – Хосен ле-Израел на Бени Ганц и Йеш Атид на Яир Лапид, сключиха Синьо-Бялата коалиция (по аналогия с цветове на израелското знаме).

В нея се присъединиха и още двама генерали, които, подобно на Бени Ганц, са бивши Началници на генералния щаб – Габи Ашкенази и Моше Ялон. Най-големият синдикат в Израел също се включи в така създалата се коалиция. По този начин срещу Нетаняху се сформира една разнообразна мрежа от хора, имали най-различни социални роли: военни, телевизионни звезди, синдикалисти и т.н. Един своеобразен политически all-inclusive.

И според социологията “Ликуд” на Биби Нетаняху започна да изостава спрямо така организиралата се Синьо-Бяла коалиция (в зависимост от данните, с между 1 и 6 мандата).

Резултатите от изборите обаче показват, че при 97% преброени бюлетини, партията на Биби е изравнила резултата, а дори и води с малко (“Ликуд” е с 26.27% от вота, докато Синьо-Бялата коалиция, водена от Ганц и Лапид, е втора с 25.94%). Това прави по 35 мандата за всяка една от тях.

Но този привиден хикс всъщност е с вкуса на победата за Биби Нетаняху. Макар още да не е прозвучал финалният съдийски сигнал (има все още непреброени бюлетини), от мач, в който изоставаше, отборът на “Ликуд” изравни, а в последните минути от игровото време натиска и за победен гол.

Но с или без него, няма голямо значение. Понеже на тези избори големият въпрос не бе толкова коя ще бъде първата политическа сила, а кой ще успее да си спечели коалиционно мнозинство в 120-местния Кнесет. Именно тук идва втората добра новина от изминалата нощ за израелския министър-председател.

Десните имат мнозинство в Кнесета

Заедно с “Ликуд”, в парламента на Израел ще влязат 6 десни партии (макар и теоретично, има възможност да станат и 7, ако Новото дясно на Айелет Шакед и Нафтали Бенет успее да прескочи в последния момент 3.25%-та бариера). Всички заедно, те получават мнозинство от 65 мандата срещу 55 на левите и арабските партии (с уговорката, че са възможни вариации, докато не видим окончателните резултати). Макар и с минимална стъпка, възможно е тази преднина да се увеличи, ако идващите гласове на дипломатите и военните бъдат в посока на десните партии (Новото дясно, на което не му достигат около 4 хил. гласа, може да влезе или пък “Ликуд” да получи допълнителен мандат).

Ако мислите, че това е малка преднина, то имайте предвид, че последният кабинет на Нетаняху накрая се подкрепяше в Кнесета с мнозинство от един човек.

Левицата се маргинализира

Музика за ушите на Нетаняху, който е губил парламентарни избори от израелските лейбъристи и коалициите, които те за заформяли срещу него. Ако на последния вот за Кнесет през 2015-та година Ционисткият съюз (коалиция от Партията на труда и Хатнуа) се класира на второ място с 24 спечелени мандата, то днес ръководената от Ави Габай Партия на труда ще има само 6 представители в парламента на страната (с 4.46% от вота партията регистрира най-слабия резултат в над 70-годишната си история). Социално-либералната “Мерец” също има по-скромно представяне спрямо предишния си резултат (партията ще бъде с един мандат по-малко, получавайки 4 места в Кнесета).

По-слабо представяне и за арабските партии

Когато стана ясно, че арабските партии няма да се явяват заедно на изборите, разпадайки се на два блока – ляво-секуларен и дясно-ислямисти (макар и с общ националистически фундамент) – само по себе си това бе добра новина за десните в страната. През 2015-та година арабските партии участваха съвместно на вота и станаха третия по сила блок в парламента. На текущите избори обаче едната коалиция ще има 6 (Хадаш – Та”ал), а другата – 4-ри мандата (Ра”ам – Балад). Това е с 3-ма представители по-малко, отколкото те спечелиха преди четири години.

По този начин, при около 1/5 от населението в Израел, арабските партии спечелиха 1/12 от местата в Кнесета. Макар още да не е официализирана, за последното вероятно е допринесла и по-слабата изборна активност сред арабското население спрямо общата такава за страната.

Да се отървеш от блудните си синове и щерки

Една от големите дилеми пред Биби Нетаняху в рамките на изборната кампания се състоеше в неговата стратегия спрямо по-малките (и често, по-десни) партии, много от които са му и текущи коалиционни партньори. От една страна, той имаше крещяща нужда от тях, за да може да “заобиколи” Синьо-Бялата коалиция и нейните потенциални партньори, за да състави ново правителство. От друга, “Ликуд” не можеше да си позволи да губи десни гласове.

В този контекст, непосредствено преди изборите, Нетаняху извади от ръкава си един от обичайните си номера, заявявайки, че ако бъде преизбран, той ще наложи израелското право върху еврейските селища в Западния бряг (добре преценено изказване, което постигна целта си да бе разбрано и “преведено” от журналистите като обещание за анексия на израелските заселнически анклави, без това да е обезателно така).

Този предизборен жокер със сигурност е довел до катализиране на допълнителна подкрепа за “Ликуд”, за сметка на по-малките десни партии (тепърва социологията ще покаже в какъв мащаб е било това движение). Но партията Новото дясно, ръководена съвместно от министъра на образованието Нафтали Беннет и от министъра на правосъдието Айелет Шакед бе халосана лошо (засега по-скоро няма да влезе в Кнесета). Макар и двамата министри да са от бившето обкръжение на Биби Нетаняху и “Ликуд”, едва ли израелският министър-председател е имал по-сложни и неприятни отношения с други коалиционни партньори, каквито е притежавал с тези двамата, които непрекъснато го атакуваха отдясно (било за политиката му спрямо Хамас, било за липсата на такава спрямо ролята и функциите на Върховния израелски съд).

В крайна сметка обаче, Нетаняху ще има достатъчна подкрепа в Кнесета, при това без да трябва да се съобразява с блудното си политическо потомство и техните партийни трансформации – Беннет и Шакед.

Това не означава, разбира се, че в следващия кабинет няма да има дразнители за Биби: Авигдор Либерман, изненадващо за всички, прескочи парламентарната бариера, и ще бъде на линия.

Парираният удар от прокуратурата

Но най-голямата победа на израелския министър-председател се крие в това, че той успя да минимализира щетите, причинени от главния прокурор, Авихай Манделблит, който, в разгара на кампанията, заяви, че ще повдигне обвинения срещу Биби Нетаняху за корупция и за злоупотреба с влияние. На теория, това трябваше да прекърши кампанията на Нетаняху. На практика обаче премиерът бързо се ориентира в ситуацията, обръщайки ситуацията в своя полза. Така управляващият от (но не само) 10 години политик се претвори в ролята на девствен патриот, чиято нравственост и дълг към страната са го направили жертва на лявата антиизраелска конспирация, организирана от медиите и прокуратурата (и от арабите, и от Иран, и т.н).

Голямата победа на Биби

Въпреки че все още не са обявени официалните резултати от парламентарните избори в Израел, победителят е вече ясен. Възможните корекции и размествания няма да променят голямата картина. А в нейния център стои Биби Нетаняху, който остава последният голям политик, който е на израелската и международната сцена от 90-те години насам.

Биби е тук и все още не е направената стената, на която да му бъде закачен портретът.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!