Биткойн е оръжието на laissez-faire икономиката срещу глобалните кризи

Време за четене: 9 мин.

След като Chain.bg вече ви представи анализ на тема „Биткойн – антитеза на социализма“, в който нагледно доказахме, че уклонът на социалистите към най-популярната криптовалута е самодеструктивен, следва да рамкираме отново функциите, които обслужва Биткойн. В следващите редове, с помощта на създателя на OpenBazaar  Chris Pacia, ще ви убедим защо криптовалутите могат да бъдат оръжие срещу икономическите балони, изповядвайки принципите на австрйската икономическа школа.

С тази статия ще покажем как съвременната парична политика не само не предотвратява икономическите кризи, а най-вероятно е самата причина за тях. Ще покажем логиката на нео-монетаристите относно икономиката, както и защо тя е тотално объркана. Ще разберем защо препоръките на Австрийската икономическа школа, изповядващи икономическия подход laissez- faire набират все по-голяма популярност в света днес.  А какво е laissez- faire? Среда, в която държавата не се меси в сделките между икономически субекти, включително и под форма на държавно регулирани цени, държавни субсидии, държавно наложени монополи, като се допуска само такава държавна намеса, която да гарантира правото на частна собственост

Ще видим, че ако биткойн или друга крипто валута станат масово разплащателно средство в икономиката, може би това ще реши проблема с постоянните балони и съпътстващите ги рецесии.

Ако светът премине към биткойн или подобна разплащателна система, количеството пари и лихвените проценти няма да могат да бъдат манипулирани. Пазарната цена на парите (лихвените проценти) ще отразява реалното състояние на икономиката и наличието на ресурси за инвестиция. Това ще предотврати инвестициите в нерентабилни проекти, което пък ще предотврати надуването на балони. А историята показва, че точно балоните в икономиката предшестват най-тежките рецесии…

Статията е кратка версия на Bitcoin Explained Like You’re Five: Part 5 – Macroeconomics от Chris Pacia, която, макар и тежка за четене, дава много по-пълна картина на застъпените идеи тук.

Мантрата за общото търсене

Господстващата “мейнстрийм” икономическа теория, възприета от мнозинството икономисти и политици днес, обяснява появата на рецесии с колебливото ниво на общото търсене. Под общо търсене се има предвид общата консумацията в икономиката – сбора от всички направени покупки и инвестиции в дадена държава за определен период от време.

Ето как теоретизират те:

Какво ще се случи, ако един ден хората просто решат да увеличат спестяванията си и, следователно, намалят разходите си? Логичният резултат е, че общото търсене на стоки и услуги в икономиката ще спадне, а спестените парични средства ще се увеличат.

В една перфектно работеща пазарна икономика по-ниското търсене би довело до по-ниски цени на стоките, което пък би довело до по-ниски заплати. Това не би било проблем, защото макар и с по-ниски заплати, работниците няма да недоволстват, предвид факта, че и цените на стоките в икономиката също са по-ниски.

Проблемът се крие в това, че не живеем в перфектна пазарна икономика и че на практика е много трудно да се намалят заплатите. Основните причини за това са две:

Работниците се противопоставят на номиналното намаление на заплатите им. Въпреки че техните заплати ще бъдат орязани с процента на понижение на цените, работниците не различават номиналната покупателна способност от реалната и вярват, че намалената заплата влошава благосъстоянието им. В резултат на това моралът им спада, вдигат се стачки и прочие. За това и работодателите като правило избягват намаление на заплатите.

Намаляването на самите цени е също трудно и скъпо удоволствие, поради редица фактори, известни в теорията като “цената на менюто”. Лесно е да се види защо смяната на ценоразписа е трудоемко и скъпо удоволствие, особено до скоро, когато всички цени бяха отпечатвани в каталози и на книжни носители.

И така, когато общото търсене спадне, а цените и заплатите останат същите, се стига до излишъци. За да се справи с прекомерното производство, бизнесът трябва да уволни работници и да намали продукцията. Спад в продукцията и увеличение на безработицата е явлението, което наричаме рецесия, и то е враг номер едно на политиците, чиято единствена цел е да бъдат преизбрани. За това те са готови на всичко, за да избегнат рецесиите.

И тук идва “гениалното” решение на Кейнсианците, което се изразява в политики, целящи засилване на търсенето в икономиката! Въпросът е обаче КAK? Избраното решение за това през последните 20 години е всеизвестно – чрез сваляне на лихвите. Смята се, че ниските лихви ще доведат до повече раздадени заеми от банките. Тези заеми пък са свежи пари в икономиката, част от които ще бъдат изхарчени за стоки и услуги – и по този начин търсенето в икономиката ще се увеличи… А как се свалят лихвите в една пазарна икономика? Най-лесното и удобно решение е да се напечатат нови пари.

Вече трябва да е ясно, защо застъпниците на горната теория считат биткойн за анатема: Общият брой на всички биткойни се контролира от математически алгоритъм, а не от централна банка. Ако Биткойн се превърне в масово платежно средство и изведнъж общото търсене в икономиката спадне, то няма да има начин да се напомпа търсенето по горе-описания механизъм. За съвременните монетаристи всяка парична система, която ограничава способността на политиците да определят количеството пари в икономиката, е опасна и трябва да се избягва на всяка цена.

Критики към тази теория

Това беше накратко съвременната “мейнстрийм” икономическа теория. Тя е проста и звучи логично. Но ето няколко причини да бъдем скептични към нея.

Разминаване с реалността

Според тази теория би трябвало да е сравнително лесно да предотвратим рецесиите още в зародиш. Както икономистът Пол Кругман казва:

“Симптомите на рецесия могат да бъде излекувани с евтино хапче: намалете лихвените проценти с няколко пункта, създайте изобилие от ликвидност, и ми се обадете на сутринта”

И да, макар че те правят точно това, то почти никога не работи. В САЩ централната банка разполага с тотален монопол върху паричното предлагане в продължение на вече 100 години. Федералният резерв разполага с абсолютна власт да печата толкова пари, колкото сметне за необходимо, без дори да е нужно да се обоснове в политически дебат. Въпреки това през последните 100 години в САЩ е имало общо 19 рецесии и депресии, две от които представляват най-ужасяващите икономически кризи в човешката история. Следната графика е изготвена от Christina Romer (човек на Обама и следователно противник на идеите за либерални идеи):

От нея се вижда, че загубите, причинени от рецесии преди появата на ФЕД, са по-малки от загубите, които са се развили след като ФЕД поема контрола на икономиката…

Съществуват безброй други примери за това, че горната теория е в пълна грешка. Долната графика например представя предвижданото ниво на безработица в САЩ със стимулите на Обама и без тях . Сивата линия показва очакваната безработица без намеса, а синята линия безработицата, която би била постигната, ако стимулите бъдат въведени. В крайна сметка ставаме свидетели на безработица, по-висока от тази, която би настъпила, ако не бяха правили нищо – показана с червената линия.

Оправданието за шоковия провал на тези политики е, че икономиката всъщност е била много по-зле, отколкото са си мислили първоначално (че сивата линия всъщност е била много по-високо). Би било приемливо, ако това беше единичен случай. Но постоянното разминаване между теорията и резултатите ни говори, че най-вероятно нещо в самата теория е сгрешено.

Няма обяснение за икономическите балони

Мащабните и регулярни икономически балони, предшестващи всяка по-голяма рецесия, са очевиден факт. Съществувал е огромен балон на стоковите борси в края на 1920 г., който в крайна сметка се пука и слага началото на Голямата депресия. Спомняме си dotcom балона през 2001-ва година, както и ипотечния балон, който срина икономиката през 2008 г.

Въпреки това в “мейнстрийм” теорията дори не съществува дефиниция за тези балони. Много икономисти от Кейнсианската школа дори твърдят, че не е имало нищо нередно в пазара на жилища през 2008 г. Според тях крахът на ипотечния пазар е предизвикан от внезапен срив в търсенето и ако е имало начин, това търсене да бъде засилено, цените на жилищата са щели да запазят историческите си върхове…

На какво се дължат тези внезапни сривове в търсенето?

Мейнстрийм теорията не дава много отговори на този въпрос. Опираме отново до Кругман:

„Рецесиите се случват когато, поради каквато и да е причина, голяма част от частния сектор се опитва да увеличи спестяванията си по едно и също време”.

Проблемът с това мнение е, че залага на нелогични действия от страна на населението. Все пак решението да почнеш да спестяваш повече не се взема на случаен принцип и е логично да приемем, че трябва да има причина за това. И една много логична причина е заплахата от задаваща се рецесия. Така че, може би причинно-следствената връзка е точно обратната: не увеличените спестявания причиняват рецесия, а задаващата се рецесия кара хората да спестяват повече…

Клин клин избива

Икономиката е наука за процесите, чрез които ограничените налични ресурси се разпределят към задоволяване на безграничните човешки нужди.

Факт е, че в икономиката има ограничено количество ресурси, които могат да бъдат инвестирани (като бетон, стомана, компютри и т.н.). Предприемачите трябва да работят с това, което е налично. Проекти, които консумират прекалено много ресурси за нуждите, които задоволяват, не би трябвало да бъдат започвани.

Според австрийската школа пазарните лихвени проценти са като светофари, които регулират кредитните потоци към инвестиционните проекти. Ако лихвите са по-ниски в сравнение с очакваната доходност на даден проект, инвеститорът получава зелена светлина; ако лихвените проценти са по-високи от очакваната доходност, инвеститорът получава червена светлина.

Какво ще стане, ако всички светофари изведнъж светнат зелено? Очакват ни огромен брой катастрофи. Точно това се случва, когато централната банка изкуствено понижи лихвените проценти под пазарните им нива. Лошите инвестиции, макар и неефективни, изведнъж изглеждат примамливи. Макар нищо в реалната икономика да не се е променило, макар  нивото на наличните ресурси да е ниско, лихвените проценти сочат, че те са в изобилие. По този начин голяма част от наличните ресурси се инвестират в нерентабилни и губещи проекти, които по-късно биват определяни като балони.

В същото време ниските лихви стимулират населението да харчи повече. В резултат се наблюдават високи нива на инвестиции и потребление, което се посреща като доказателство за успех от страна на икономистите – “стимулите им показват резултат!”. Те не виждат, че влагането на пари в губещи проекти заедно с прекомерното потребление са най-ярките черти на икономическите балони! Когато балоните почнат да се пукат – те обвиняват неочакваното и ирационално покачване на спестяванията от страна на населението. Решението? Още повече стимули: клин книн избива!.

Значението на пазарните лихвени проценти

Надяваме се е станало ясно, как изкуственото понижаване на лихвите в икономиката с цел вдигане на общото търсене в икономиката, дава отговор на повечето неизяснени  въпроси, поставени по-горе:

1.Обяснява изчерпателно балоните, които по една или друга причина липсват като понятие в мейнстрийм икономическата теория.

2.Дава отговор защо досега е имало 19 рецесии от създаването на Федералния резерв. В опита си да стабилизира икономиката чрез напомпване на търсенето, в действителност те я дестабилизират, тъй като нарушават естественото движение на лихвените проценти и от там ефективното разпределение на ресурсите.

3.Обяснява защо прогнозите относно реакцията на икономиката на техните стимулите се разминават с реалността. Ако проблемът в икономиката не е липсата на търсене, а неправилно разпределение на ресурсите, печатането на пари не само че няма да го реши, а най-вероятно ще го засили.

4.Обяснява срива в общото търсене, без да обвинява хората в ирационални решения. Напротив – хората действат напълно рационално, когато започват да спестяват повече, след като провалените проекти се отразяват в нараснала несигурност и повишена безработица. Не спестяването предизвиква срив в икономиката, а сривът в икономиката кара хората да спестяват.

И откъде започнахме? От това, че е много трудно да намалиш заплатите на работниците (sticky wages). Трябва да отбележим, че австрийската икономическа школа не твърди, че заплатите и цените са лесни за сваляне. Тя твърди, че това не е чак толкова голям проблем, както се приема от мейнстрийм икономистите. Ако допуснем, че рецесиите са продукт от действията на централната банка, то най-вероятно (1) общото търсене в отсъствие на централна банка би било много по-стабилно и (2) заплатите и цените биха било много по-гъвкави, отколкото очакваме.

Значението на биткойн

“Проблемът на сегашните валути се крие в огромното доверие, което им е необходимо, за да работят. Трябва да имаме доверие в централните банки, че няма да печатат пари, макар историята да сочи точно обратното. Трябва да имаме доверие в търговските банките, че ще съхраняват отговорно парите ни като ги прехвърлят по електронен път, а те ги раздават вълнообразно в кредитни балони с минимално нива на резерви.” – Сатоши Накамото

Горният цитат е от създателя на Биткойн – Сатоши Накамото, като по същество мнението му се припокрива с теориите на Австрийската икономическа школа и laissez-faire. В центъра на тази теория седи идеята, че пазарните лихвени проценти играят ключова роля в координирането между спестяванията и инвестициите в икономиката.

В този контекст Биткойн, вместо да изостря икономическите ни проблеми, най-вероятно би донесъл макро-икономическа стабилност. След като общият брой биткойни в обръщение не може да бъде манипулиран от когото и да било, то не би имало възможност за манипулация на пазарните лихвените проценти, водеща до неправилно разпределение на ресурсите.

Също така, дискусията за неравенството в доходите заслужава отделна статия, като има сериозно основания да се смята, че централните банки, печатайки нови пари, сериозно нарушават равномерното разпределение на богатството, като по този начин облагодетелстват Уол Стрийт и големите корпорации за сметка на обикновения човек. С Биткойн, това нещо би било невъзможно.

Накрая е добре да подчертаем, че представените по-горе теории точно това – теории. Те дават идея как работи икономиката. С оглед на това, че няма как да провеждаме контролирани експерименти в такива мащаби, винаги може да се спори коя теория е правилната. Но с оглед на не чак толкова отдавнашната  икономическа криза и липсата на консенсус сред икономистите, какво я е причинило, Биткойн като масово парично средство може да се окаже доста полезен експеримент.

Оригинална публикация

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.

Share This