fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Битката за София: Всички губят, макар и да не го осъзнават

Време за четене: 5 мин.

Следизборната реторика традиционно не допуска думите “загубил” или “провал”. Независимо какъв резултат са постигнали представителите на политическите сили или независимите кандидати, той винаги е удовлетворяващ, оптимистичен, а в някои случаи дори и триумфален. В този свят на политическия красив ум математиката придобива нови неподозирани измерения, а предизборните амбиции и обещания биват бързо забравени.

Битката за София, както бе определена местната надпревара за столицата, излъчи категорично победени участници, но като че ли е трудно да посочим кой е победител. При това не заради предстоящият след дни балотаж, резултатът от който може да поеме и в двете посоки, а заради незадоволителния резултат, който постигнаха всички участници, без изключение.

Нека започнем от победителя на първия тур – настоящият кмет Йорданка Фандъкова. С оглед и на предизборната социология, никой не е очаквал представителят на ГЕРБ да достигне до резултатът си от предишните кметски избори. Нито като процент, нито в абсолютна стойност на гласовете. Резултатите обаче показват, че Фандъкова губи над 80 000 гласа спрямо вота през 2015 г. За да осъзнаете какво представлява тази загуба, това са повече гласове, отколкото преди четири години имаха основните опоненти на Фандъкова БСП и Реформаторския блок взети заедно. Всъщност с близо 10 000 гласа повече. Загубата е значителна и не може да бъде пренебрегната с лесна ръка. Като основна причина за нея може да се посочи традиционната амортизация на партията, която е основен участник в управлението и не толкова на личен провал на самата Фандъкова. Доказателство, че вината не е в настоящият градоначалник идва от сравнението с изборите за европейски парламент само преди няколко месеца, когато ГЕРБ успя да спечели по-малко от 100 000 гласа в трите многомандатни избирателни района в София. Очевидно Йорданка Фандъкова е могла да мобилизира по-голяма подкрепа в своя полза. На фона на тези данни, макар и да водят убедително след първия тур и още по-убедително в надпреварата за листите за общински съветници, не бихме могли да посочим ГЕРБ като категорични победители. Загубата на гласовете спрямо 2015 г е сериозна и трябва да бъде анализирана.

Победител след този първи тур няма как да е и Мая Манолова. Разликата между нея и Йорданка Фандъкова е далеч по-голяма, отколкото предричаха социологическите агенции и най-вече самия щаб на Манолова. Изведена медийно и социологически като основен опонент на настоящата власт, Манолова разочарова, неуспявайки да привлече гласове извън традиционния вот за БСП. Резултатът на обявилата се за независим кандидат Манолова е напълно съотносим с този на БСП от преди няколко месеца, когато столетницата успя да привлече малко под 90 000 гласа. Дори и Манолова да е успяла да мобилизира периферия от ляволибералните формации, обявили се в нейна подкрепа преди вота, то тази подкрепа е по-скоро незначителна и крайно недостатъчна, за да се оправдае рискования ход с изоставянето на партийната подкрепа на БСП, за сметка на “независимостта” на кандидатурата.

В този дух на мисли много далеч от определението за победители могат да бъдат посочени и от “Позитано” 20, или по-скоро от “Леге” 10, където се намира столичната организация на БСП. Няма как социалистите да не осъзнават трагичността на пропуснатия исторически шанс да се утвърдят като явна втора политическа сила в София, конкуриращи се с ГЕРБ както в кметската надпревара, така и в местния парламент. Решението да се заложи на кандидат, който се разграничава от партията си, какъвто бе Манолова, остави листата за общински съветници на БСП сиротна и далеч зад тази на ГЕРБ. Нещо повече – изнесените по-горе данни, както и анализ на демографската структура на вота показват, че Мая Манолова е разчитала почти изцяло на електората на БСП, за да достигне до резултата си и до балотаж. Същевременно обаче Манолова дори не споделяше единен номер с листата за общински съветници на БСП, а нито преди вота, нито след него се осмели да обяви чия листа би подкрепила. Така БСП категорично не могат да се смятат за победители, макар че за първи път от много години подкрепян от тях кандидат за кмет достига до балотаж в София, а резултатът им в борбата за общинския съвет е по-добър от предходния.

Могат ли да се считат за победители партиите от коалицията Демократична България? Резултатът им е по-висок от последния местен вот, както за кмет, така и за листата за общински съветници. Внимателен анализ обаче би показал, че има провал в подбора на кандидат за градоначалник от т.нар. “Градска десница”. Борислав Игнатов отбелязва по-слаб резултат от общинската листа на партията, нещо, което не виждаме при вглеждане в данните за БСП и ГЕРБ. Логично е да се предположи, че по-скоро листата за общински съветници на Демократична България е дърпала Игнатов, отколкото той нея. Същевременно резултатът на обединението на ДСБ, Да, България и Зелените е далеч по-слаб в абсолютна стойност от този на евровота. ДБ губи близо 30 000 гласа спрямо вота през май, което съчетано с по-ниската избирателна активност на европейските избори, показва изключително притеснителна тенденция за либералната коалиция.

Логичен победител или поне морален такъв би могъл да бъде независимият кандидат от “Спаси София” Борис Бонев. Бонев, наред с Фандъкова, най-много се приближава до определението победител след този първи тур на местния вот и въпреки това не би могъл да бъде окачествен като такъв. Защо? Подценяване на шансовете на Бонев да се включи в реалната надпревара за кметския стол направиха както социолозите и опонентите му, така и самият Бонев. В противен случай би било недопустимо кандидат, който има потенциал да събере един от всеки десет пуснати гласа, да се яви без листа за общински съветници. И ако тази грешка е лесно обяснима на фона на изненадващия резултат на Бонев, то в кампанията и резултатът на Бонев се забелязва втора такава, за която не може да има извинения. “Спаси София” излъчи и втори кандидат за общински съветник в лицето на Гергин Борисов, който въпреки добрия резултат на партньора му, не успява да спечели място в общинския съвет. Кампанията на организацията бе съсредоточена изключително около личността на Бонев и мнозина от поддръжниците й дори не е разбрала за участието на Гергин Борисов в надпреварата. В подкрепа на тази теза идва анализ на данните от изборните секции, в които Борисов се яви, където подкрепата за Борис Бонев не се екстраполира към другия кандидат на “Спаси София”.

След като първите четири кандидати за кмет не могат да бъдат окачествени като победители, едва ли такива можем да наречем и изразителите на националистическия вот в лицето на Ангел Джамбазки от ВМРО и Волен Сидеров от Атака. Двамата сумарно получават по-малко гласове от независимия Борис Бонев, а през последния месец кампанията им ще бъде запомнена единствено с противоречия помежду им.

Битката за София донесе много поводи за анализ, но не излъчи победител. В крайна сметка за утешителната награда, а именно кметското място, остават да се борят Йорданка Фандъкова и Мая Манолова.

Споделете чрез

Предишен

Следващ