fbpx

Блокираният Тръмп

Време за четене: 6 мин.

Аз ли съм луд или нашата цивилизация страда от тежка старческа деменция според философията на Шпенглер? Когато привържениците на Тръмп нападнаха Капитолия, го вкараха в беля да се чуди как да се обяснява. Когато противниците му го изтриха от социалните си мрежи, му направиха услуга, рейтингът му се вдигна с три пункта. Човек се пита привърженици ли са наистина привържениците и противници ли са наистина противниците или всичко е някакво „позорище“, каквато е нашата възрожденска (от сръбски) дума за театър. Нима дотам сме намразили истината, че сме превърнали лъжата в начин на живот?

Когато изтриха профилите на Тръмп, всички маски паднаха. Няма значение какъв е той и какъв не е. Сега имаме многолика хидра от една страна и от друга – самотен герой в романтичен ореол. Край на илюзията за свободен обмен на мисли, мнения и информация в „глобалното село“. Глобалното село показа истинското си лице на глобален концлагер, поне що се отнася до т.нар. „свобода на словото“. Словото е свободно, само докато е безобидно. Фактът, че могат да те заглушат, пък и не само могат, но и не се колебаят, не се свенят да го направят, показва за какво всъщност става дума, пък и винаги е ставало. Ако някой е учуден, значи е наивник. Няма безплатен обяд.

Хората от моето поколение помнят как комунистите навремето заглушаваха западните радиостанции. Парадокс: левичарите, тези най-шумни кресльовци, са същевременно най-големите майстори на заглушаването.

За какво всъщност става дума? Става дума за това, че ние от самото начало, от онзи трепетен момент, в който сме си регистрирали безплатен профил в някоя социална мрежа, сме се съгласили с всичко, което ще се случва оттам насетне. Пак казвам: няма безплатен обяд. Стоката в социалните мрежи сме самите ние. Всеки от нас е молекула в безкрайна база данни за облъчване с реклами, с каузи за рождени дни, с политическа пропаганда и кандърми за кого да гласуваш. През цялото време къде по-явно, къде по-завоалирано те индоктринират. Ползват данните, които си споделил за себе си – вкусове, пристрастия, религия, убеждения – за политически анализ и политическо позициониране. А ти публикуваш снимки на зайчета и котенца и броиш лайковете. Затова, ако чорбаджията каже, че ще четеш какво е написал Тръмп – ще четеш; ако каже, че няма да четеш – няма. Ти си негов. Той те притежава и решава какво ще видиш и какво няма да видиш. Ако искаш бе, пиле…

Пилето обаче иска. Социалната мрежа е изкушение и съблазън. Тя не е само зла, защото ако беше, никой нямаше да се запише. Дори може да се окаже, че злото е доста по-малко от доброто, но това му е достатъчно. Вижте как манипулират медиите – на 85-90% обективност и истина пускат 10-15% лъжа или манипулация. Големите проценти понасят на крилете си малките и накрая всичко се приема като истина. Напротив, ако лъжата е повече от 10-15%, то ще се породи съмнение, а лъжата може да вирее единствено върху доверието. Като в онзи виц:
– Подсъдими, как можахте да излъжете хората, които ви вярваха!
– А как, г-н съдия, да излъжа хората, които не ми вярват?

Съблазън и изкушение. Вече почти не се замисляме за тези сили, а те действат по-активно от всякога. Съблазънта е предложение за нещо приятно – сладострастие, тщеславие, богатство – с уверение за неговото безнаказано придобиване. Изкушението пък е изпитание (често чрез страдание) за проверка как ще реагира човекът в определена ситуация, какво ще избере, имали достатъчно здрави морални основи, на които да се опре, за да направи правилен избор. Социалните мрежи са място за общуване, за размяна на усмивки и на полезна информация, за лесно достигане до някои истини. Но същевременно са високо ефективен проводник на страха, омразата и лъжата. Избирайте… Но изборът не винаги е лесен, защото истината и лъжата не са отделени, а добре размесени в споменатото по-горе процентно съотношение.

Така и цензурата. В някои отношения тя е полезна и необходима. Друг е въпросът от кого се налага и доколко се прилага почтено. Представете си как биха изглеждали социалните медии без ограничения – секс и агресия. Човекът си е такъв, humanum est. Но когато се съгласяваме да се цензурира едно, съгласяваме се да се цензурира всичко. Кое е по-добре: всичко или нищо? Лично аз нямам отговор на този въпрос.

По-интересно е друго: от какво толкова се страхуват?

Нали Тръмп е, дето се вика, „умряло куче“, защо му вадят нож? Защо му трият профилите, какво се страхуват да не каже? Защо му искат импийчмът дни преди сдаването на поста, какво се страхуват да не направи? За жалост, не знаем и едва ли някога ще узнаем. А и едва ли е нужно всички да узнават всичко, въпреки лицемерните усилия на социалните мрежи да лансират илюзията, че това не само е възможно, но е и добро. От какво се страхуват? Страхуват се от инстинктивната жажда на масите за истина. Масите се увличат от лъжата, тя им се услажда, харесват я, защото ги успокоява, но човекът е образ Божи и истината е негова неизличима природа. Тръмп, колкото и да е екзотичен, ги застрашава. Той е истинският извънсистемен, а не крещящите за права малцинства. Крещящите за права малцинства са сърцевината на системата, те са самата система. Тръмп застрашава целият този нов ред, който от, макар и хищен, но все пак донейде честен капитализъм, се превърна в лицемерен олигархичен комунизъм. На Мамона е нанесен удар с юмрук в корема и Мамонът ще отговори, как няма да отговори! Поднебесната сган бълва скверни псувни, защото някой клати нейната красива, макар и изградена върху лъжа конструкция. Нищо. Във времена на поднебесни псувни поне се вижда кой кой е.

Мен ме интересува кой кой е само в моята незначителна на фона на световните драми балканска страна, в която се вият ледени хорà в реките, но и те нямаше да се вият, ако ги нямаше медиите и социалните мрежи да им обърнат внимание. Как се възприема у нас случващото се в Америка? Марксистите се радват. Те са потресени от щурма на Капитолия, макар да не се чу някой да е хвърлял яйца и риби или да е внасял ковчези.  От друга страна не са потресени от смъртта на 35-годишната Ашли Бабит ­– ветеран от американските военновъздушни сили – поне не толкова, колкото от убийството на чернокожия криминално проявен, в чиято чест се извършиха такива изстъпления, че принудиха хората да излязат да бранят с оръжие домовете си. Но изстъпленията бяха част от свободата и демокрацията, от толерантността и мултикултурализма. Злорадстват за изтритите профили на Тръмп, но с кървави сълзи негодуват, когато блокират профила на някой стар ерген, живеещ все още при майка си, но бълващ такава „смела“ и „безкомпромисна“ омраза, че чак небесата могат да се потресат. На пердаха по Тръмп се радват много хора, защото мир сей (този свят) им позволява да се чувстват значими, без да имат никакво основание за това. Трудно ще допуснат свят, в който ще им се наложи да заемат полагащото им се място. Масовият човек триумфира по света и у нас, защото срещу послушание и безропотно изповядване на безбожни доктрини, благосклонно му позволяват да води живот на златна рибка в уютен аквариум. Много са златните рибки по света, не са малко и у нас. Самодоволно пускат безобидни балончета в същите тези социални мрежи и с нагло чувство за превъзходство се пулят иззад дебелите им стъкла. Дали са чели някога за д-р Фауст? Дават ли си сметка с какво търгуват? И каква полза да придобият целия свят, ако повредят на душата си (Мат. 16:26)? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ