Интервю на Теодор Димокенчев за БНР Видин с водещ Георги Жиков. Запис можете да слушате тук.
Изпращаме година на политически противоборства, изпълнена със загубено в празни приказки време. Зад гърба ни остават 12 календарни месеца, в които положението, вместо да се влоши, стигна почти безнадеждни нива. Кризата продължи да се задълбочава, като успя да достигне до всяко едно ниво от животите ни.
Защо 2022 година ще остане не просто турбулетна, но най-вече неуспешна за България? Темата дискутирахме с Теодор Димокенчев, юрист и автор в дясната платформа Консерваторъ.
Радио ВИДИН: Вече сме в края на настоящата година – доста динамична и бурна, със световни събития, които преобразяват човечеството. Да погледнем България: година на застой, година на историческа криза? Има ли надежда, че ще тръгнем напред?
“Не искам да убивам надеждите, но не мисля, че следващата година ще бъде значително по-добра не само за България, но и за Европа. Ако проследим назад тази криза, ние виждаме заключителния етап на кризата, която започна още 2007-2008ма, икономическата криза, която беше закърпена и частично замазана чрез печатане на пари. Има дълбоки структурни проблеми в Европа, които са свързани и с икономическия модел, и с демографските проблеми, а и с други различни фактори. Сегашният заключителен етап, който наблюдаваме, започна още с COVID-19, с масовото затваряне на световната икономика и кризата, която дойде от това нещо, и, разбира се, сега с война. Войната е част от дългоочакваното геополитическо пренареждане или поне опит за пренареждане на сегашната система на света. Войната в Украйна е само част от това нещо. Напрежението в Тайван си го има от десетилетия, увеличава се в момента. По други точки от света американската хегемония е разчупена, американците са в дефанзивен режим в момента. Дали ще отстъпят окончателно както се оттеглиха от Афганистан? Предстои да видим, няма нищо гарантирано и не бих бързал да обявявам края на американската хегемония. Не е казано, че реваншистките сили, както американците наричат страните-ревизионости Китай и Русия, ще успеят в това си начинание. Със сигурност турбуленциите, които виждаме по целия свят, няма как да не ни се отразят и на нас. В България мисля, че все пак по един умерен начин преживяваме кризата. Ние нямаме тези дълбоки проблеми в енергиен план, които някои западни държави имат. Ние си имаме ядрената енергетика, имаме много силна въглищна енергетика все още. Ако се разходите в българските градове, навсякъде светят коледните лампички. На Запад в много градове се пести буквално от енергия. Тук, ако някой пести, би било заради личните му финансови проблеми, а не защото няма ток”.
Радио ВИДИН: Слушах политиците в Парламента. Пожелават си по-добра следваща година, да се преодолеят противоречията. В генезиса на нашите родни партии са заложени тези противоречия. Едни следващи избори, мисля си аз, няма да дадат по-различен резултат от това, което гледаме две години.
“И аз не мисля, че ще има по-различен резултат. Проблемът тук е, че сме в такъв етап на политиката на България, че се търси новата политическа формула, която да работи. Такава е необходима на всеки един режим, за да може да мобилизира своите последователи, да се легитимира пред народните маси, за да може да управлява спокойно. Режимът на Борисов се изчерпа като политическа формула, той все пак дойде, от една страна, да замести НДСВ и Тройната коалиция, а от друга страна, имаше прокламации “дайте най-накрая да го приключим този Преход и да дойде така чаканата промяна”. След 12 години, 10 от които ГЕРБ на власт, тази формула се изчерпа. Това, което обаче виждаме е, че силите, които са предизвикващия нов елит, новите партии, които се заформят, те нямат достатъчно силно послание, нямат достатъчно политическа мощ, за да изместят стария режим. Продължаваме промяната направиха такъв опит, направиха широка коалиция, която се разпадна заради разногласията вътре в нея, т.е нямаше достатъчно мобилизация на така да кажем новата сила, която да формира дългосрочното управление. Възраждане, въпреки че са във възход, те са в политическа изолация, много трудно биха могли да дадат нова коалиция или пък сами да вземат властта с мнозинство. В патова ситуация сме, наподобяваща много италианската политика, която още от Втората световна война насам оперира по този начин, по който виждаме сега в България: постоянно сменящи се правителства, постоянно изникващи нови партии, които влизат за 1-2 мандата, постоянно сме на избори и т.н. Не виждам как ще излезем от тази патова ситуация, защото сегашните политически блокове имат достатъчно стабилни контингенти, които да гласуват за тях. Аз не виждам как без някакво сериозно сътресение може един от тези играчи на политическата сцена или коалиция на няколко от тях да вземе по-стабилно властта. За да дойде реално нова промяна някаква, която да е дългосрочна, а не за три месеца, трябва политическото мнозинство да намери формула, която да му позволи да се задържи на власт. Такава формула няма в момента”.
Радио ВИДИН: Ще започне ли тепърва да се говори все по-силно, че политическата ни система се нуждае от рестарт? В предишния ни разговор посочи, че тя не произвежда работещ модел.
“Това е същото, за което говоря: тъй като липсва политическа формула, която да създаде стабилна власт каквато имахме през годините на ГЕРБ, политическите играчи по необходимост трябва да търсят нов фактор, който да наклони везните на тяхна страна. Аз под рестарт на системата това имам предвид: дали ще променим политическия модел, минавайки към президентска република или друга реформа конституционна, или ще бъде външен натиск, който ще доведе до този рестарт, такъв е необходим, защото сегашната ситуация е патова. В шаха, когато завършите равни, няма как да продължи играта, трябва да започнете наново. По подобен начин е и политическата система. Въпросът е, дали ще дойде този натиск отвън заради войната или ще въртим дълго време такива нестабилни мнозинства, служебни правителства и т.н. Имайте предвид, че сегашният модел, по който се управлява България, си е конституционно заложен, а когато не може да се направи мнозинство, президентът има тази власт да назначава служебни правителства и ще го прави, докато не се направи редовно правителство. Това е по дизайн. Системата работи такава, каквато е, както е планирано от написалите конституцията. Въпросът е, колко добре ще работи? Виждаме, че има големи проблеми с приемането на новия бюджет. Едно служебно правителство не може да го приеме. Заради тези проблеми, въпреки че президентът назначава служебни правителства, може да имаме големи финансови проблеми като държава. Натам вървим в момента. Това е рестартът, за който говоря: трябва да се обърне дъската и да започне нова игра, за да се излезе от политическата криза в момента, ако можем така да наречем неспособността да се формира трайно мнозинство в Парламента“.
Радио ВИДИН: Колко изгубена се очертава 2022 година? Видяхме крах с Еврозоната, с Шенген, макар че аз по-скоро смятам за грешка приемането на еврото.
“Темата за еврото е сред темите, по които българският народ не е питан изобщо какво иска. По презумпция се приема, че ние трябва да приемем еврото, въпреки че има редица успешни държави в ЕС, които не са приели еврото и нямат намерение да го правят, включително и Великобритания беше такава преди да излезе от ЕС. Проблемът е, че все повече ние отдаваме нашият суверенитет на Брюксел, през там – и на Вашингтон. Дадем ли нашата валута, ние се отказваме от част от нашата българска цивилизация, тъй като няма да можем по никакъв начин при една криза в Еврозоната да се върнем към лева. Това ще бъде много по-трудно, отколкото би било сега да премахнем Валутния борд и да продължим да си ползваме лева. Моето лично мнение – аз съм си суверенист, предпочитам всички решения да си ги взимаме ние доколкото е възможно. Участието ни в ЕС няма нищо общо на практика с това дали ние ще имаме собствена валута или не. Не пречи да запазим лева под някаква форма. В момента кризата е такава, че е лош момент да се премахне Валутния борд. Това би било нещо, което при определени условия, може и да е добро за България, да премахнем дори Борда и да останем просто с лева”.
Радио ВИДИН: “Нашата политическа класа си чеша езиците с неща, които нямат реално значение”, така завършихме предишния ни разговор. Вече два месеца Парламентът се занимава с темата за оръжие за Украйна, стигна се до 24-часови дискусии за хартиената бюлетина, огромни спорове за минималната заплата. Винаги бягаме от отговорност, времето отива и минава в празни дискусии само и само да не се хванем със сериозните проблеми.
“Мисля, че ти го формулира доста правилно. От една страна, когато не искаш да се захванеш със сериозните проблеми, защото те изискват усилие и способности да се решат, ти правиш театрални постановки, с които всъщност занимаваш хората с дреболии – дали ще са права на малцинства, дали ще са други измислени дребнотемия, но когато не искаш да оправяш структурните проблеми в своята държава, се занимаваш с такива неща. Другият момент, че все пак тъй като никоя политическа партия не може да формира мнозинство и всички знаят, че ще ходим от избори на избори, вниманието е ангажирано с неща, които ще спечелят повече на изборите, отколкото да кажем са решаване на структурните проблеми. Това са, разбира се, “дайте да дадем пари на хората, да вдигнем минималната заплата, осигуровките, помощите, дайте да дадем в общи линии”. В ситуация на избори няма как и да очакваме да се решават структурни проблеми. По-скоро бих очаквал нещо такова от служебното правителство и от президента, защото се очертава през следващата цяла година президентът да е решаващият фактор чрез тези служебни правителства. Тъй като на практика той има предвидимост и дългосрочност на упражняването на властта, би трябвало да може да реши някакви структурни проблеми чрез служебното правителство, разбира се, доколкото той има такива правомощия. Това е положението, ти го формулира доста добре. Другият момент, че в точно такава ситуация външните влияния лесно влизат. Всеки политически играч гледа да получи помощ откъдето може – дали от Москва или от Вашингтон или от Брюксел, така че чужди влияния, които не са присъщи на нашето политическо общество, все повече ще ги усещаме. Вече го усетихме с Македония. Искам да коментирам и новия посланик, който САЩ назначи. Интересен момент от неговата биография е, че при престоя му в Хърватия е човекът, който е лобирал за реституции на евреите, които са били ощетени по време на Втората световна война. С оглед, че в България има такива гласове, които се опитват да измислят вина на българите, че са спасили всичките си до един евреи от депортация и сигурна смърт, няма да се учудя, ако този посланик не усили натиска си върху България и не даде още сили на тези гласове, които казват, че сме спасили евреите, но сме виновни за това спасение. Няма да се учудя, ако не се надигнат гласове да компенсираме семейства на наследници на ощетени. Това са страници от историята, които отдавна са затворени и недоброжелатели на България искат отново да ги отворят и да пренапишат историята. Нещо, с което България е велика – спасението на евреите – едни хора искат да го направят като черна страница в нашата история. Следете новия посланик, не бих се учудил да тръгнем натам. Тази тема с българските евреи е добър пример за дребнотемията, с които ни занимават. Проблемите пред нас са изключително сериозни, но има едни хора, които ни казват, че бялото е черно, че спасението на евреите не е точно спасение, че хората, които са ги спасили – не са ги спасили съвсем. Нека да видим, следете, по делата ще ги познаем”.
Радио ВИДИН: Лично според мен темата с Македонията – едно историческо предателство, беше заметена от медиите. Не се даде гласност.
“Разбира се, че е заметена от медиите. Ако погледнем социологическите проучвания, над 90 % от българите не искаха да допускаме Македония до преговори, а в същото време това отразява ли се в медиите по същия начин? Ако медиите отразяваха реалните важни теми за обществото, темата Македония нямаше да слиза от екран, докато те не клекнат на всички наши искания. На страната на България е правдата в този случай. И на Запад, и у нас, медиите си прокарват своята политическа адженда, не отразяват реално настроенията в обществото. Целта на медиите е да създава настроение, да създава пропаганда, а не да отразява вече съществуващите настроения. Ако отразяваха настроенията на обществото, всички медии щяха да са изключително консервативни“.
Радио ВИДИН: Напълно излишно, даже стана откровено смешно, но се преекспонира с експертизата в българската политика. Представят ни дадени хора, които са уникални експерти, ще го издигат, но той остава безпартиен. Ние сме в историческа криза, а от такава не се излиза единствено с експертиза от частния сектор. Трябват обучени политици. Държавници, не просто добър хирург или учен от световни висини. Не отричам, че тези хора най-вероятно са уникални специалисти, но това не е достатъчно.
“Това, че някой е експерт в дадена тясна област, не значи, че ще бъде добър управляващ. Да вземем примера с хирурга: един добър хирург не значи, че ще бъде добър шеф на болница, това са различни умения. Не значи, че един добър шеф на болница ще управлява добре държавата. Това е такъв психологически трик към човек, който е утвърден като професионалист, има позитивни качества, да му се преписват други качества, които той може да не притежава. Това е PR трик: да съдим по миналите успехи за бъдещите такива, въпреки че областите, с които ще се занимае човека, нямат нищо общи. Напълно съм съгласен, че трябват политици, трябват държавници. Експертите, разбира се, имат своето място при взимането на решения. Трудните решения се взимат от лидера обаче. Експертът е техническо лице“.
Радио ВИДИН: През изминалите 365 дни случи ли някой друг положителен момент?
“Споменах го вече: това е българската енергетика. С всички проблеми, които произтекоха от войната и санкциите срещу Русия, все пак нашата енергетика държи ниво, продължаваме да изнасяме електричество. Докато продължат така нещата, ще имаме една умерена зима. Да, за много хора чисто финансово ще е тежко, защото сметките ще са по-високи, но в крайна сметка дори всички да имаме много пари, но ако няма ток, всички ще сме на студено. Следващата година трябва много внимателно да пазим нашата енергийна система. Повярвайте ми, има хора, които не искат ние да изнасяме ток. Има такива, които искат да внасяме ток, да си плащаме скъпо за него, България да бъде все по-зависима от своите съседи, вместо да бъде силна и суверенна“.
